Публикуваха резултатите от НАБЛЮДЕНИЕТО на потребителските цени и издръжката на живот ПРЕЗ ЮНИ 2009 Г.

Издръжката  на живот на 1 чл. от 4-членно домакинство (2 възрастни + 2 деца) в края на м. юни  достигна 480,70 лв. или общо това домакинство трябва да разполага месечно с 1 923 лв., за да се храни съобразно нормите за калорийно съдържание на храната и да поддържа разходите си за дома, да се облича, образова и почива спрямо нормалните български стандарти.

Темпове на нарастване на издръжката на живот през м. ЮНИ (в %)

Темпът  на нарастване през месец юни 2009 г. е с 0.4% и свидетелства за относително задържане на ценовите равнища, характерно за второ тримесечие през последните години. Основната причина за това е сезонният спад в цените на някои хранителни стоки и особено на пресните зеленчуци. Очертаващата се динамика, както и намалението на цените на електро и топлоенергия от 1 юли т.г., потвърждават очакванията за дефлация през летните месеци. Този факт едва ли действа успокоително на българските домакинства, след като производството последователно спада, потреблението намалява, продажбите на основни хранителни и нехранителни стоки също бележат негативна тенденция, намалява заетостта и се повишава безработицата, доходите се задържат, а работните заплати са силно повлияни от общата тенденция на „замразяване”. Всичко това като цяло засилва тревожните очаквания на българските домакинства. 

      През  второто тримесечие на 2009 г. хранителните стоки средно са поевтинели с 0.1%, но ценовите изменения са разнопосочни за отделните стокови групи:

      · Най-ярко изразен е сезонният спад в групата „Зеленчуци и зеленчукови консерви” (с 15.6%), като ценовото предлагане на пресни зеленчуци е с 20.7% по-ниско. При масовите за сезона зеленчуци, като домати и краставици, сезонното намаление е между 23.1 и 52.7%, при зелето с 22.5%, тиквичките със 71%.  Увеличение на цените се наблюдава при позициите: зрял кромид лук с 8.9%, моркови с 20%, картофи с 23.3%. Спрямо юни предходната година  пресните зеленчуци са по-скъпи средно с 12.4%.

      · Като сезонен може да бъде определен и спадът в цената на яйцата – с 8%. В годишен план обаче – спрямо аналогичния месец на предходната година, те  са поскъпнали с 20.6%.

      · В групата „Хляб и зърнени храни” през ІІ-то тримесечие се отчита задържане на цените. Запазва се тенденцията на спад на цените на брашното (с -4.2%) и ориза (с -2%). Цените на хляба се запазват на равнището на предходното тримесечие. Умерено повишение на цените се отчита при сухите и сладкарски изделия ( с +1.0%).

      · При групата „Месо и месни продукти” се наблюдава намаление на цената средно с 0.2%. Намаление се отчита при свинското и пилешко месо в порядъка от 0.3 - 0.4%, докато при колбасите е регистрирано леко повишение с 0.1%.

      · Регистрирано е намаление в групата „Риба и рибни продукти” с 3.4%  през ІІ-то тримесечие, а спрямо същия период на миналата година е отчетено поскъпване с 13.9%. При годишна база чувствително е нараснала цената на скумрията с 16.2% и на сребрист хек с 8.9%.

      · В групата „Мляко и млечни продукти” като цяло е регистрирано намаление с 1.5%, като при пресните и кисели млека се наблюдава леко повишение от 0.6%, докато при сирената се отчита  намаление с 3.3%.

      · В групата „Животински и растителни масла” е регистриран ръст на цените с 1.1%. По-високо поскъпване на цените е отчетено при маргарина с 4.6%, докато при слънчогледовото олио и краве масло увеличението е съответно с 0.7 и 1.0%.

      · Нарастване се регистрира и при цените на тютюневите изделия средно с 20.8%, което се дължи изцяло на провеждана държавна политика за увеличение на акцизните ставки. От месец април започна потреблението на цигарите с нови по-високи цени и това безспорно се отрази на нарастването на издръжката на живота.

      При нехранителните стоки и услуги като цяло се наблюдава леко повишение на цените с 0.7%, но на годишна база увеличението с 5.8%.

      Най-чувствително през второто тримесечие са поскъпнали автомобилните бензини, дизеловото гориво и автогазта (средно с около 10.7%), в следствие на което и груповото повишение на „Транспорт и съобщения” е с 1.6%.

      ·В групата „Текущ ремонт и разходи за ремонт на жилище” средно е регистрирано минимално увеличение с 0.1%, докато жилищните наеми бележат тенденция на намаление средно с 1.1%. Неочаквано за сезона намаление се регистрира при материалите за текущ ремонт, като цените на алкидна и латексова боя са намалели съответно с 3.8 и 2.6%.

• Изненадващо, с оглед динамиката през последните години, е поскъпването в групата „Облекло, обувки и лични принадлежности” – средно с 1.0%. То е равномерно за различните подгрупи облекло и обувки (по пол и възраст) – между 0.6 и 0.5%, като единствено личните принадлежности бележат спад от 0.7%.

      ·В останалите групи „Лична хигиена и здравеопазване” и „Образование” се наблюдава умерено повишение на цените - съответно с 0.8 и 0.5%.

      Повишение на цените е регистрирано в групата  „Хотелиерски услуги и почивно дело” с 0.5% средно за групата, а в годишен план увеличението е с 4.1%. Средната цена за едноседмична почивка на море в България в средата на месец юни се е увеличила с 0.8%, но спрямо същият период на миналата година се наблюдава намаление с 2.5%. Динамиката на цените са под влиянието на два разнопосочни фактора – началото на активния сезон и прекалено голямото предлагане при ограничено потребителско търсене.

      Сравнителният анализ на европейско равнище показва, че България продължава да бъде една от страните с инфлация над средната за ЕС -27. Средно за ЕС-27 през юни 2009 ХИПЦ е 0.6% при годишна база, а за България ХИПЦ е2,6%. Пред нас са Румъния с 5,9%, Полша с 4,2%, Литва с 3,9%, Унгария с 3,7%, Латвия с 3,1%, Малта с 2,8%.  

Равнище на инфлация (ХИПЦ) през ЮНИ 2009 г.

на  годишна база

Страна	Инфлация - %
Холандия	1,4
Гърция	0,7
Германия	0,0
Испания	-1,0
Австрия	-0,3
Словения	0,2
Малта	2,8
Швеция	1,6
Дания	0,9
Полша	4,2
Унгария	3,7
Чехия	0,8
Румъния	5,9
Естония	-0,5
Литва	3,9
България	2,6
Латвия	3,1
ЕС-27	0,6

      Източник:  ЕВРОСТАТ 

      Границата на бедност, базирана на потребителска кошница от 77 жизнено важни стоки и услуги за физическо оцеляване, достигна 184,96 лв. на 1 лице, което показва намаление с 0.8% спрямо март т.г. и увеличение с 4.0% спрямо юни 2008 г.

      Издръжката  на децата в различните възрастови групи е:

• До 1 г.    263,11 лв.
• От 1 до 3 г.   254,79 лв.
• От 4 до 6 г.   270,36 лв.
• От 7 до 13 г.  396,11 лв.
• От 14 до 18 г.  447,89 лв.

      Издръжката  на живот на 1 работещ в 4-членното домакинство на двама възрастни + две деца достигна 538,12 лв., което е ръст от 1.1% за тримесечието и 5.3% в годишен план – при база юни 2008 г.

      По  равнище на безработица страната през май 2009 г. продължава все още да е под средното за страните-членки на ЕС ниво. Средно за ЕС-27 през май 2009 равнището на безработица 8.9%, а за България е 6.5%. С най-ниска безработица са: Холандия – 3.2%, Австрия – 4.3% и Кипър – 5.3%, а на обратния полюс с най-високо равнище на безработица са: Испания – 18.7%, Латвия – 16.3%, Естония – 15.6, Литва – 14.3%. Средното равнище за Евро-зоната продължава да се покачва плавно до 9.5% и е малко над средното за ЕС-27.  

      Равнище на безработица за Май 2009 г. (%)

Страни	%
Еврозона	9.5
ЕС 27	8.9
Белгия	8.2
България	6.5
Чехия	6.1
Холандия	3.2
Австрия	4.3
Кипър	5.3
Германия	7.7
Франция	9.3
Словения	5.9
Словакия	11.1
Латвия	16.3
Литва	14.3
Естония	15.6
Испания	18.7

  Източник:  ЕВРОСТАТ 

      През  първите 5 месеца на настоящата година не се забелязват ярко изразени промени в динамиката и структурата на доходите на домакинствата, които да служат като индикация на настъпващата криза. Средният номинален ръст на общия доход на 1 ч. от домакинство е 10.4% в сравнение с аналогичния период на предходната година. Отбелязаните ръстове през 2007 и 2008 г. са съответно 16.8 и 12.8%.

      Подобна тенденция се наблюдава и при  средната работна заплата за страната. След рекордните номинални повишения  от 19.7% през 2007 г. и 21.7% през 2008 г., за първото  тримесечие на 2009 г. ръстът спрямо аналогичното тримесечие на предходната година е 16.3%. В действителност обаче промени следва да се очакват през второто и третото тримесечие, когато започва да се прилагат съответно компенсаторните мерки на пазара на труда и се замразяват работните заплати в бюджетната сфера.

      Промените като сумарен ефект ще бъдат следствие  от влиянието на разнопосочни тенденции:

      - от една страна намаленото производство и непълното работно време ще дърпа надолу равнището на заплатите,

      - но от друга – остават на  работа висококвалифицираните работници със заплати над средните равнища за сметка на нископроизводителния персонал, който бива най-напред съкращаван;

      - допълнителен фактор в тази  посока е продължаващият недостиг  и съответно търсене на  професии  и работна сила с висока  квалификация.

      Това, което безспорно се наблюдава  като ефект от кризата върху домакинските бюджети, е рязкото ограничаване на постъпленията от взети заеми  и кредити. Ако през 2007 г. номиналният  им ръст е бил 23.9%, през 2008 г. той пада до 1.8%, а за първите 5 месеца на 2009 г. той е отрицателен – минус 57.2%, т.е. спад от над 2.3 пъти спрямо аналогичния период на 2008 г. 

Темпове на нарастване на общия  доход на 1 л. в  домакинствата, на средната работна заплата  и на взетите заеми  и кредити на 1 л. (в %)

      * Данни за първите 5 месеца на годината, а при СРЗ - за първото тримесечие. 

      Какви са очакванията и  прогнозите за излизане от кризата?

      Последните данни от април на Ifo-институт в Мюнхен показват, че като цяло световната икономика ще тръгне нагоре в рамките на следващите 6 месеца – за пръв път от третото тримесечие на 2007 г. очакванията са за положително развитие. Оптимистичните оценки за световния икономически климат са резултат от положителните очаквания в Северна Америка, Азия, но също така и за Западна Европа и някои страни от Източна Европа. Същевременно трябва да отбележим, че оптимистичните очаквания се регистрират в период, когато експертните оценки са за много лошо състояние на икономиката към настоящия момент. В различните европейски страни очакванията са разнопосочни, въпреки като цяло положителната световна тенденция:

      - положително развитие още през  втората половина на 2009 г. се  прогнозира в еврозоната, като най-изявено е то в Белгия, Италия, Германия, Австрия, Франция и Холандия; изключение от тази група прави само Гърция;

      - извън еврозоната оптимистични  са очакванията за Обединеното  кралство и Дания, докато в  негативния спектър остават тези за Норвегия, Швеция и Швейцария;

      - в новите страни-членки като  цяло ситуацията се оценява  като «лоша» (с изключение на  Полша и Чехия), като се подчертава  крайно негативното развитие  на кризата в Унгария и Латвия, които са на ръба на държавен  банкрут;

      - в Литва, Румъния и България  икономическият климат продължава  да се влошава (да отива към  дъното на рецесията) и имайки предвид времевия лаг в развитието на кризисните ефекти, положително развитие следва да се очаква най-рано от средата на 2010 г.