новини
справочник
заведения
Антикризисни мерки за подобряване на социално-икономическата среда
25 Юли 2009, Събота
„Антикризисни мерки за подобряване на социално-икономическата среда”, приети от Националния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България. Разработените от Асоциацията на индустриалния капитал в България антикризисни мерки ще бъдат предоставени в понеделник, 27 юли 2009 година, на председателя на 41-то Народно събрание г-жа Цецка Цачева, на председателите на парламентарните групи в 41-то Народно събрание г-н Цветан Цветанов (ГЕРБ), г-н Сергей Станишев (Коалиция за България), г-н Ахмед Доган (ДПС), г-н Волен Сидеров (”Атака”), г-н Мартин Димитров (Синята коалиция), г-н Яне Янев (РЗС), както и на номинираните за премиер г-н Бойко Борисов, за вицепремиер и министър на финансите г-н Симеон Дянков и на министъра на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков.
„Антикризисни мерки за подобряване на социално-икономическата среда”, приети от Националния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България.
Разработените от Асоциацията на индустриалния капитал в България антикризисни мерки ще бъдат предоставени в понеделник, 27 юли 2009 година, на председателя на 41-то Народно събрание г-жа Цецка Цачева, на председателите на парламентарните групи в 41-то Народно събрание г-н Цветан Цветанов (ГЕРБ), г-н Сергей Станишев (Коалиция за България), г-н Ахмед Доган (ДПС), г-н Волен Сидеров (”Атака”), г-н Мартин Димитров (Синята коалиция), г-н Яне Янев (РЗС), както и на номинираните за премиер г-н Бойко Борисов, за вицепремиер и министър на финансите г-н Симеон Дянков и на министъра на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков.
Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) представлява над 1200 индустриални предприятия, осигуряващи работа на повече от 200 000 души. АИКБ е призната за национално представителна организация на работодателите и в качеството си на социален партньор на правителството участва във всички органи на трипартитен принцип. АИКБ е представителна общност на емитентите в страната.
Като се съобразява със социално-икономическото развитие на страната, глобалната финансова и икономическа криза и очертаващите се прогнози за рецесия на българската икономика, включително и решаващия етап, в който се намира България по отношение на европейската реформа и членството в ЕС, в интерес на социалния диалог и в дух на конструктивност, Асоциацията на индустриалния капитал в България предлага следните мерки за подобряване на социално-икономическата среда:
1. По отношение на макроикономическата стабилност и подобряване на бизнес средата:
1.1 Предприемане на стъпки за ускорено приобщаване на България към еврозоната и придържане към валутния борд през целия подготвителен период.
1.2 Разработване на законодателни инициативи
• за предоставяне на максимална степен на гъвкавост и свобода на работодателите при прилагането на антикризисни програми (планирани съкращения с ангажимент за последващо преференциално възстановяване на работа, увеличаване на лимитите за неплатени отпуски, намалено работно време и извънреден труд и пр.);
• за значително намаляване на осигурителната тежест, както и преразглеждане нивата на минималните осигурителни прагове, възможности за разсрочено плащане на осигурителните вноски при настъпване на определени обстоятелства;
• за ускорено възстановяване на ДДС;
• за решаване проблемите с междуфирмената задлъжнялост;
• за промяна в законодателството с цел по-нататъшно намаляване на броя на лицензионните и разрешителни режими в икономиката и свеждането им до минимално изискуемите от законодателството на ЕС;
• за заплащане от държавата на лихви и неустойки при забава на плащанията;
• за облекченото отписване от регистъра на КФН при определени условия/критерии на компании, снети от търговия на БФБ;
• за изменения в Закона за държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система, включително приоритетна възможност за инвестиране в акции, търгувани на български организиран капиталов пазар;
• за промени в ЗОП, предвиждащи възможност за анексиране на средносрочни договори при рязка промяна на конюктурата.
1.3 Разработване на мерки срещу неформалната икономика
• Създаване на обществен съвет с участието на структури на гражданското общество за обмен на информация и съгласуване на мерки за ограничаване на неформалната икономика;
• Увеличаване на контрола по спазването на данъчния, осигурителния и митнически режим (особено спрямо вноса на стоки по занижени цени и стоки, които нарушават права върху индустриална собственост);
• Бързо реализиране на административни и наказателни санкции при нарушения за ограничаване на сивия сектор в икономиката и корупцията;
• Намаляване на разходите по разработването и поддържането на формалния бизнес.
1.4 Стимулиране на износа чрез иновативни застрахователни политики, приоритетно финансиране на експортно ориентирани производства от страна на Българската банка за развитие
1.5 Национални кампании за насърчаване потреблението на стоки родно производство
1.6 Диверсифициране на енергийните източници и доставчици
1.7 Недопускане на кръстосано субсидиране на цените на ел. енергия в ущърб на бизнеса
2. Ефективно регулиране на монополните дейности и въвеждане на изисквания към монополните дружества, към доставчиците на обществени услуги и към държавните предприятия за разкриване на информация като към публични компании
3. Иновативна политика по отношение на публичните инвестиции, разширение на техния обхват в посока хидромелиоративни съоръжения, строителство на язовири, ускорено изграждане на пътна и на железопътна, морска, речна, летищна инфраструктура и др.
4. По отношение на капиталовия пазар:
• Преразглеждане на ограниченията за инвестиране на средствата на пенсионните фондове, включително и Сребърния фонд, и въвеждане на минимални лимити за инвестиции в акции, облигации или дялове, издадени от български дружества;
• Преразглеждане в посока намаляване на размера на такси и комисиони, събирани от КФН, БФБ – София АД и Централен депозитар АД;
• Осъществяване на приватизационни сделки през фондовата борса;
• Съдействие на Централния депозитар за преодоляване на проблемите, свързани с техническата обезпеченост.
5. Разгръщане на държавни политики за създаване на благоприятни условия за реализиране на концепцията „корпоративна социална отговорност”:
• Допълнителни мерки за запазване на човешките ресурси в предприятията с временен спад на продажбите;
• Координация на усилията и ресурсите между МТСП и българския бизнес за прилагане на политиките на корпоративната социална отговорност;
• Механизми за повишаване квалификацията и преквалификацията на работници и служители, преминали на намалено работно време или неплатен отпуск;
• Разработване на определени критерии за подбор на предприятията, които могат да бъдат бенефициенти на програмите за частично подпомагане на работници и служители в производствени дружества при работа на намалено работно време; гъвкавост при използването на наличните бюджети по отношение разпределението на финансова помощ, брой работници, време за получаване.
6. По отношение на ефективността на държавното управление и администрацията:
• Максимално опростяване на всички процедури и услуги, администрирани от изпълнителната власт – обединяване на осигурителните плащания към бюджета и пр.;
• Намаляване и опростяване на регулативните режими, прехвърляне на някои регистрационни режими към браншовите организации вследствие инициирани промени на законодателната база;
• Разширяване приложението на принципа на „мълчаливото съгласие”;
• Изграждане на електронно правителство и разширяване кръга на електронните услуги;
• Реално намаляване на администрацията – пряко следствие от намаляване на регулативните режими, от разширяване на електронните услуги и пр. и във връзка с търсената ефективност при изразходването на публичните средства;
• Провеждане на реформи за повишаване на ефективността на разходите в публичния сектор, своевременно публикуване на всички бюджетни документи;
• Разработване на антикорупционни механизми и стимули за българската администрация – разширяване обслужването на „едно гише” и “без гише”, въвеждане в практиката на принципа на персоналната отговорност;
• Замразяване на заплатите в бюджетния сектор до регистиране на оживление в икономиката;
• Разширяване формите на публично-частното партньорство;
• Ускоряване процедури при привличане на чуждестранни инвеститори;
• Повишаване прозрачността на процедурите за възлагане на обществени поръчки (включване в комисиите по оценка на представители на браншови организации, разширяване кръга на данните, вписвани в регистъра на обществените поръчки), разкъсване на връзката между възложителя и органа, извършващ класирането;
• Провеждане на консултации с всички заинтересовани страни при изготвяне на нормативни актове и въвеждане на задължителна оценка на въздействието им върху бизнес средата.
7. По отношение усвояването на Европейските фондове и управлението на оперативните програми:
• Разработване на програмни схеми с оглед осигуряване на по-значителен финансов ресурс за периода 2009–2010, т.е. преразпределяне на интензивността на финансиране към годините на кризата;
• Ускоряване на процеса за кандидатстване, оценка и подписване на договори за изпълнение, включително опростяване на предварителния подбор и регламент за участие;
• Ефективно управление на еврофондовете, разработването на специални мерки за прозрачност;
• Преосмисляне на приоритетите в оперативните програми с подчертан акцент върху инвестиционни проекти;
• Повишаване административния капацитет на министерствата за управление на програмите, включително – при необходимост – възлагане поръчки на външни изпълнители;
• Своевременно изпълнение на договорните задължения към коректните бенефициенти, включително по САПАРД, ФАР и ПРСР.
8. Някои неотложни мерки
• Ограничаване ръста на безработицата чрез ОП „Развитие на човешките ресурси” и НПЗ /запазване на човешките ресурси в компаниите преминали на намалено работно време и заплащане на стипендии за квалификация и преквалификация/;
• Увеличаване на годишните лимити за неплатен отпуск и работа при намалено работно време;
• Увеличаване на ресурса на ББР с оглед ограничаване на лихвените равнища и облекчаване на достъпа на кредитен ресурс;
• Създаване на механизъм за предоговаряне на тримесечна база на заявените количества природен газ от страна на стопанските субекти към газоразпределителните компании, съответно към „Булгаргаз” ЕАД с оглед динамиката на стопанската конюктура;
• Оптимизиране на санкциониращите механизми по отношение на икономически активните субекти и привеждането им към нормални бизнес практики и равнища (сега лихвата за забавяне при плащане на осигуровки е ОЛП + 20 %);
• Намаляване на осигурителните вноски;
• Кандидатстване за ЕRM2;
• Финансиране на готовите проекти по оперативните програми.
Разработените от Асоциацията на индустриалния капитал в България антикризисни мерки ще бъдат предоставени в понеделник, 27 юли 2009 година, на председателя на 41-то Народно събрание г-жа Цецка Цачева, на председателите на парламентарните групи в 41-то Народно събрание г-н Цветан Цветанов (ГЕРБ), г-н Сергей Станишев (Коалиция за България), г-н Ахмед Доган (ДПС), г-н Волен Сидеров (”Атака”), г-н Мартин Димитров (Синята коалиция), г-н Яне Янев (РЗС), както и на номинираните за премиер г-н Бойко Борисов, за вицепремиер и министър на финансите г-н Симеон Дянков и на министъра на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков.
Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) представлява над 1200 индустриални предприятия, осигуряващи работа на повече от 200 000 души. АИКБ е призната за национално представителна организация на работодателите и в качеството си на социален партньор на правителството участва във всички органи на трипартитен принцип. АИКБ е представителна общност на емитентите в страната.
Като се съобразява със социално-икономическото развитие на страната, глобалната финансова и икономическа криза и очертаващите се прогнози за рецесия на българската икономика, включително и решаващия етап, в който се намира България по отношение на европейската реформа и членството в ЕС, в интерес на социалния диалог и в дух на конструктивност, Асоциацията на индустриалния капитал в България предлага следните мерки за подобряване на социално-икономическата среда:
1. По отношение на макроикономическата стабилност и подобряване на бизнес средата:
1.1 Предприемане на стъпки за ускорено приобщаване на България към еврозоната и придържане към валутния борд през целия подготвителен период.
1.2 Разработване на законодателни инициативи
• за предоставяне на максимална степен на гъвкавост и свобода на работодателите при прилагането на антикризисни програми (планирани съкращения с ангажимент за последващо преференциално възстановяване на работа, увеличаване на лимитите за неплатени отпуски, намалено работно време и извънреден труд и пр.);
• за значително намаляване на осигурителната тежест, както и преразглеждане нивата на минималните осигурителни прагове, възможности за разсрочено плащане на осигурителните вноски при настъпване на определени обстоятелства;
• за ускорено възстановяване на ДДС;
• за решаване проблемите с междуфирмената задлъжнялост;
• за промяна в законодателството с цел по-нататъшно намаляване на броя на лицензионните и разрешителни режими в икономиката и свеждането им до минимално изискуемите от законодателството на ЕС;
• за заплащане от държавата на лихви и неустойки при забава на плащанията;
• за облекченото отписване от регистъра на КФН при определени условия/критерии на компании, снети от търговия на БФБ;
• за изменения в Закона за държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система, включително приоритетна възможност за инвестиране в акции, търгувани на български организиран капиталов пазар;
• за промени в ЗОП, предвиждащи възможност за анексиране на средносрочни договори при рязка промяна на конюктурата.
1.3 Разработване на мерки срещу неформалната икономика
• Създаване на обществен съвет с участието на структури на гражданското общество за обмен на информация и съгласуване на мерки за ограничаване на неформалната икономика;
• Увеличаване на контрола по спазването на данъчния, осигурителния и митнически режим (особено спрямо вноса на стоки по занижени цени и стоки, които нарушават права върху индустриална собственост);
• Бързо реализиране на административни и наказателни санкции при нарушения за ограничаване на сивия сектор в икономиката и корупцията;
• Намаляване на разходите по разработването и поддържането на формалния бизнес.
1.4 Стимулиране на износа чрез иновативни застрахователни политики, приоритетно финансиране на експортно ориентирани производства от страна на Българската банка за развитие
1.5 Национални кампании за насърчаване потреблението на стоки родно производство
1.6 Диверсифициране на енергийните източници и доставчици
1.7 Недопускане на кръстосано субсидиране на цените на ел. енергия в ущърб на бизнеса
2. Ефективно регулиране на монополните дейности и въвеждане на изисквания към монополните дружества, към доставчиците на обществени услуги и към държавните предприятия за разкриване на информация като към публични компании
3. Иновативна политика по отношение на публичните инвестиции, разширение на техния обхват в посока хидромелиоративни съоръжения, строителство на язовири, ускорено изграждане на пътна и на железопътна, морска, речна, летищна инфраструктура и др.
4. По отношение на капиталовия пазар:
• Преразглеждане на ограниченията за инвестиране на средствата на пенсионните фондове, включително и Сребърния фонд, и въвеждане на минимални лимити за инвестиции в акции, облигации или дялове, издадени от български дружества;
• Преразглеждане в посока намаляване на размера на такси и комисиони, събирани от КФН, БФБ – София АД и Централен депозитар АД;
• Осъществяване на приватизационни сделки през фондовата борса;
• Съдействие на Централния депозитар за преодоляване на проблемите, свързани с техническата обезпеченост.
5. Разгръщане на държавни политики за създаване на благоприятни условия за реализиране на концепцията „корпоративна социална отговорност”:
• Допълнителни мерки за запазване на човешките ресурси в предприятията с временен спад на продажбите;
• Координация на усилията и ресурсите между МТСП и българския бизнес за прилагане на политиките на корпоративната социална отговорност;
• Механизми за повишаване квалификацията и преквалификацията на работници и служители, преминали на намалено работно време или неплатен отпуск;
• Разработване на определени критерии за подбор на предприятията, които могат да бъдат бенефициенти на програмите за частично подпомагане на работници и служители в производствени дружества при работа на намалено работно време; гъвкавост при използването на наличните бюджети по отношение разпределението на финансова помощ, брой работници, време за получаване.
6. По отношение на ефективността на държавното управление и администрацията:
• Максимално опростяване на всички процедури и услуги, администрирани от изпълнителната власт – обединяване на осигурителните плащания към бюджета и пр.;
• Намаляване и опростяване на регулативните режими, прехвърляне на някои регистрационни режими към браншовите организации вследствие инициирани промени на законодателната база;
• Разширяване приложението на принципа на „мълчаливото съгласие”;
• Изграждане на електронно правителство и разширяване кръга на електронните услуги;
• Реално намаляване на администрацията – пряко следствие от намаляване на регулативните режими, от разширяване на електронните услуги и пр. и във връзка с търсената ефективност при изразходването на публичните средства;
• Провеждане на реформи за повишаване на ефективността на разходите в публичния сектор, своевременно публикуване на всички бюджетни документи;
• Разработване на антикорупционни механизми и стимули за българската администрация – разширяване обслужването на „едно гише” и “без гише”, въвеждане в практиката на принципа на персоналната отговорност;
• Замразяване на заплатите в бюджетния сектор до регистиране на оживление в икономиката;
• Разширяване формите на публично-частното партньорство;
• Ускоряване процедури при привличане на чуждестранни инвеститори;
• Повишаване прозрачността на процедурите за възлагане на обществени поръчки (включване в комисиите по оценка на представители на браншови организации, разширяване кръга на данните, вписвани в регистъра на обществените поръчки), разкъсване на връзката между възложителя и органа, извършващ класирането;
• Провеждане на консултации с всички заинтересовани страни при изготвяне на нормативни актове и въвеждане на задължителна оценка на въздействието им върху бизнес средата.
7. По отношение усвояването на Европейските фондове и управлението на оперативните програми:
• Разработване на програмни схеми с оглед осигуряване на по-значителен финансов ресурс за периода 2009–2010, т.е. преразпределяне на интензивността на финансиране към годините на кризата;
• Ускоряване на процеса за кандидатстване, оценка и подписване на договори за изпълнение, включително опростяване на предварителния подбор и регламент за участие;
• Ефективно управление на еврофондовете, разработването на специални мерки за прозрачност;
• Преосмисляне на приоритетите в оперативните програми с подчертан акцент върху инвестиционни проекти;
• Повишаване административния капацитет на министерствата за управление на програмите, включително – при необходимост – възлагане поръчки на външни изпълнители;
• Своевременно изпълнение на договорните задължения към коректните бенефициенти, включително по САПАРД, ФАР и ПРСР.
8. Някои неотложни мерки
• Ограничаване ръста на безработицата чрез ОП „Развитие на човешките ресурси” и НПЗ /запазване на човешките ресурси в компаниите преминали на намалено работно време и заплащане на стипендии за квалификация и преквалификация/;
• Увеличаване на годишните лимити за неплатен отпуск и работа при намалено работно време;
• Увеличаване на ресурса на ББР с оглед ограничаване на лихвените равнища и облекчаване на достъпа на кредитен ресурс;
• Създаване на механизъм за предоговаряне на тримесечна база на заявените количества природен газ от страна на стопанските субекти към газоразпределителните компании, съответно към „Булгаргаз” ЕАД с оглед динамиката на стопанската конюктура;
• Оптимизиране на санкциониращите механизми по отношение на икономически активните субекти и привеждането им към нормални бизнес практики и равнища (сега лихвата за забавяне при плащане на осигуровки е ОЛП + 20 %);
• Намаляване на осигурителните вноски;
• Кандидатстване за ЕRM2;
• Финансиране на готовите проекти по оперативните програми.
Прочетено: 5684 пъти
Сподели в социалните мрежи
Брой коментари
0
Добави линк
