20 ЮЛИ - ИЛИНДЕН, СВ. ПРОРОК ИЛИЯ
20 Юли 2009, Понеделник
Свети пророк Илия Свети пророк Илия живял през ІХ век пр. Хр. по времето на израилския цар Ахав. Родил се е в Галаадския град Тезвия - традиционно отъждествяван с местност на 13 км северно от р. Явок. В Библията се говори за него, че е тезвитянин. Произлиза от свещеническото Аароново племе. Служението на пророк Илия в Северното Израилско царство е описано в ІІІ и ІV Книга на Царете в Стария Завет (ІІІ Царе 17-19; 21 гл.; ІV Царе 1-2 гл.) Запазило се е предание, че бащата на Илия имал за сина си странно видение. Той видял, че благообразни мъже беседват с детето, повиват го с огън и го кърмят с огнен пламък. Разтрвожен, бащата разказал за това видение на свещениците. Един от тях му казал: "Не бой се от видението! На детето ще почива Божията благодат; словото му ще бъде като огън, силно и действено; животът му - угоден Богу; и ще съди той Израиля с меч и огън. Името Илия означава крепост Господня. Забравяйки безбройните благодеяния на Господа, израилските царе живеели недойстойно и нечестиво. Цар Ахав и жена му Иезавел построили в Самария капище на езическия бог Ваал. Ахав преследвал и избивал пророците и верните служители на Господа. Изпълнен с Дух Божий, Илия дошъл при нечестивия цар и му казал: "Заради греховете ти от днес няма да има дъжд, ни роса, докато аз не се помоля на Господа за това!" Господ спасил пророка от ръцете на нечестивците, поискали след тези думи да го убият - пренесъл го по чудотворен начин при потока Хорат, близо до Йордан, където сутрин и вечер враните му носели храна. Думите на пророка се сбъднали: настанала страшна суша - ни дъжд, ни роса падали на земята. Пресъхнал и потокът, близо до който живеел Илия. Тогава Господ му казал: "Иди в Сарепта Сидонска! Там една вдовица ще те храни." Илия отишъл и на самите градски порти срещнал една бедна жена, която събирала дърва. От нея пророкът поискал вода и жената му донесла, но хляб тя нямала, но била готова от последната шепа брашно да изпече малка прясна пита за себе си, за Илия и за сина си. През всичкото време на страшния глад брашното и маслото на вдовицата не свършвали и тримата винаги били нахранени. Когато обаче синът на вдовицата ненадейно заболял и умрял, в скръбта си тя обвинила пророка. Илия взел детето и започнал да се моли Господ да му възвърне живота. Господ чул молитвите му. Преданието разказва, че възкресеното момче е бил същият пророк Йона, когото Господ по-късно изпратил да проповядва в Ниневия. И в следващите, описани в Библията епизоди от живота на пророка, Илия се бори срещу идолопоклонството, влизайки в сблъсък с поклонниците на Ваал, с един постоянен призив за поклонение пред Бог и спазване на праведните норми, установени от Мойсей. Пророк Илия успял да обърне мнозина в правата вяра, обикаляйки заедно с ученика си Елисей сред хората като ги поучавал чрез чудеса и усърдни проповеди. След като получил предизвестие, един ден пророкът бил отнесен на небето от огнена колесница, като оставил на Елисей само горната си дреха. Израилският народ винаги е проявявал дълбоко благоговение към паметта на Илия и го счита за най-велик от пророците.
Празнува се за предпазване от градушка и гръм, а също и в чест на св. Илия, който е най-главният заповедника на небедния огън, дъжда и градушката.
Според вярванията свети Илия препуска с колесница по небето и от търкалянето на колелетата се получават гръмотевиците. Той хвърля светкавици по ламите, които ядат житото. Когато вали дъжд, хората казват, че свети Илия влачи след себе си бъчва с вода, която тече по земята.
В някои краища са сигурни, че ако на Илинден не гърми, няма да има орехи и лешници в изобилие.
На празника се коли най-стария петел и се приготвят обредни хлябове. В много села на този ден се сбират сборове с общи трапези, курбан, песни и танци.
В отделни райони срещу Илинден в сушаво време се извършва обредното гонене на змей. Всички здрави и силни мъже се събират в полунощ, събличат се чисто голии вземат в ръце тояги или остри сечива. В пълно мълчание обикалят къщите, дворовете, нивята и градините, размахват и удрят със сечивата по врати, огради, стени, мушкат в сеното и във всички затворени долапи и скринове. Вярва се, че така ще прогонят змея, който е предизвикал засухата. Стопаните им помагат като им оставят отключени и отворени всички врати.
Във фолклорното съзнание свети Илия явно е наследник на старогръцкия митологичен бог-слънце Хелиос. Затова свидетелства не само еднаквото име, но и божествените атрибути, които притежава. Старозаветният пророк Илия е свързан и с огъня, и с водата: предрича суша, измолва дъжда и се възнася с огнена колесница. С колесница по небето се движи и бог Хелиос. Обединявайки елински, юдаистки и християнски черти езическото божество-слънце добива облик на светец-градушкар, повелител на мълнията. Така в народните схващания свети Илия се свързва и с лятото, небесната влага, плодородието.
Свети пророк Илия
Свети пророк Илия живял през ІХ век пр. Хр. по времето на израилския цар Ахав. Родил се е в Галаадския град Тезвия - традиционно отъждествяван с местност на 13 км северно от р. Явок. В Библията се говори за него, че е тезвитянин. Произлиза от свещеническото Аароново племе. Служението на пророк Илия в Северното Израилско царство е описано в ІІІ и ІV Книга на Царете в Стария Завет (ІІІ Царе 17-19; 21 гл.; ІV Царе 1-2 гл.) Запазило се е предание, че бащата на Илия имал за сина си странно видение. Той видял, че благообразни мъже беседват с детето, повиват го с огън и го кърмят с огнен пламък. Разтрвожен, бащата разказал за това видение на свещениците. Един от тях му казал: "Не бой се от видението! На детето ще почива Божията благодат; словото му ще бъде като огън, силно и действено; животът му - угоден Богу; и ще съди той Израиля с меч и огън. Името Илия означава крепост Господня.
Забравяйки безбройните благодеяния на Господа, израилските царе живеели недойстойно и нечестиво. Цар Ахав и жена му Иезавел построили в Самария капище на езическия бог Ваал. Ахав преследвал и избивал пророците и верните служители на Господа. Изпълнен с Дух Божий, Илия дошъл при нечестивия цар и му казал: "Заради греховете ти от днес няма да има дъжд, ни роса, докато аз не се помоля на Господа за това!"
Господ спасил пророка от ръцете на нечестивците, поискали след тези думи да го убият - пренесъл го по чудотворен начин при потока Хорат, близо до Йордан, където сутрин и вечер враните му носели храна.
Думите на пророка се сбъднали: настанала страшна суша - ни дъжд, ни роса падали на земята. Пресъхнал и потокът, близо до който живеел Илия. Тогава Господ му казал: "Иди в Сарепта Сидонска! Там една вдовица ще те храни." Илия отишъл и на самите градски порти срещнал една бедна жена, която събирала дърва. От нея пророкът поискал вода и жената му донесла, но хляб тя нямала, но била готова от последната шепа брашно да изпече малка прясна пита за себе си, за Илия и за сина си. През всичкото време на страшния глад брашното и маслото на вдовицата не свършвали и тримата винаги били нахранени. Когато обаче синът на вдовицата ненадейно заболял и умрял, в скръбта си тя обвинила пророка. Илия взел детето и започнал да се моли Господ да му възвърне живота. Господ чул молитвите му. Преданието разказва, че възкресеното момче е бил същият пророк Йона, когото Господ по-късно изпратил да проповядва в Ниневия.
И в следващите, описани в Библията епизоди от живота на пророка, Илия се бори срещу идолопоклонството, влизайки в сблъсък с поклонниците на Ваал, с един постоянен призив за поклонение пред Бог и спазване на праведните норми, установени от Мойсей.
Пророк Илия успял да обърне мнозина в правата вяра, обикаляйки заедно с ученика си Елисей сред хората като ги поучавал чрез чудеса и усърдни проповеди. След като получил предизвестие, един ден пророкът бил отнесен на небето от огнена колесница, като оставил на Елисей само горната си дреха.
Израилският народ винаги е проявявал дълбоко благоговение към паметта на Илия и го счита за най-велик от пророците.
Според вярванията свети Илия препуска с колесница по небето и от търкалянето на колелетата се получават гръмотевиците. Той хвърля светкавици по ламите, които ядат житото. Когато вали дъжд, хората казват, че свети Илия влачи след себе си бъчва с вода, която тече по земята.
В някои краища са сигурни, че ако на Илинден не гърми, няма да има орехи и лешници в изобилие.
На празника се коли най-стария петел и се приготвят обредни хлябове. В много села на този ден се сбират сборове с общи трапези, курбан, песни и танци.
В отделни райони срещу Илинден в сушаво време се извършва обредното гонене на змей. Всички здрави и силни мъже се събират в полунощ, събличат се чисто голии вземат в ръце тояги или остри сечива. В пълно мълчание обикалят къщите, дворовете, нивята и градините, размахват и удрят със сечивата по врати, огради, стени, мушкат в сеното и във всички затворени долапи и скринове. Вярва се, че така ще прогонят змея, който е предизвикал засухата. Стопаните им помагат като им оставят отключени и отворени всички врати.
Във фолклорното съзнание свети Илия явно е наследник на старогръцкия митологичен бог-слънце Хелиос. Затова свидетелства не само еднаквото име, но и божествените атрибути, които притежава. Старозаветният пророк Илия е свързан и с огъня, и с водата: предрича суша, измолва дъжда и се възнася с огнена колесница. С колесница по небето се движи и бог Хелиос. Обединявайки елински, юдаистки и християнски черти езическото божество-слънце добива облик на светец-градушкар, повелител на мълнията. Така в народните схващания свети Илия се свързва и с лятото, небесната влага, плодородието.
Свети пророк Илия
Свети пророк Илия живял през ІХ век пр. Хр. по времето на израилския цар Ахав. Родил се е в Галаадския град Тезвия - традиционно отъждествяван с местност на 13 км северно от р. Явок. В Библията се говори за него, че е тезвитянин. Произлиза от свещеническото Аароново племе. Служението на пророк Илия в Северното Израилско царство е описано в ІІІ и ІV Книга на Царете в Стария Завет (ІІІ Царе 17-19; 21 гл.; ІV Царе 1-2 гл.) Запазило се е предание, че бащата на Илия имал за сина си странно видение. Той видял, че благообразни мъже беседват с детето, повиват го с огън и го кърмят с огнен пламък. Разтрвожен, бащата разказал за това видение на свещениците. Един от тях му казал: "Не бой се от видението! На детето ще почива Божията благодат; словото му ще бъде като огън, силно и действено; животът му - угоден Богу; и ще съди той Израиля с меч и огън. Името Илия означава крепост Господня.
Забравяйки безбройните благодеяния на Господа, израилските царе живеели недойстойно и нечестиво. Цар Ахав и жена му Иезавел построили в Самария капище на езическия бог Ваал. Ахав преследвал и избивал пророците и верните служители на Господа. Изпълнен с Дух Божий, Илия дошъл при нечестивия цар и му казал: "Заради греховете ти от днес няма да има дъжд, ни роса, докато аз не се помоля на Господа за това!"
Господ спасил пророка от ръцете на нечестивците, поискали след тези думи да го убият - пренесъл го по чудотворен начин при потока Хорат, близо до Йордан, където сутрин и вечер враните му носели храна.
Думите на пророка се сбъднали: настанала страшна суша - ни дъжд, ни роса падали на земята. Пресъхнал и потокът, близо до който живеел Илия. Тогава Господ му казал: "Иди в Сарепта Сидонска! Там една вдовица ще те храни." Илия отишъл и на самите градски порти срещнал една бедна жена, която събирала дърва. От нея пророкът поискал вода и жената му донесла, но хляб тя нямала, но била готова от последната шепа брашно да изпече малка прясна пита за себе си, за Илия и за сина си. През всичкото време на страшния глад брашното и маслото на вдовицата не свършвали и тримата винаги били нахранени. Когато обаче синът на вдовицата ненадейно заболял и умрял, в скръбта си тя обвинила пророка. Илия взел детето и започнал да се моли Господ да му възвърне живота. Господ чул молитвите му. Преданието разказва, че възкресеното момче е бил същият пророк Йона, когото Господ по-късно изпратил да проповядва в Ниневия.
И в следващите, описани в Библията епизоди от живота на пророка, Илия се бори срещу идолопоклонството, влизайки в сблъсък с поклонниците на Ваал, с един постоянен призив за поклонение пред Бог и спазване на праведните норми, установени от Мойсей.
Пророк Илия успял да обърне мнозина в правата вяра, обикаляйки заедно с ученика си Елисей сред хората като ги поучавал чрез чудеса и усърдни проповеди. След като получил предизвестие, един ден пророкът бил отнесен на небето от огнена колесница, като оставил на Елисей само горната си дреха.
Израилският народ винаги е проявявал дълбоко благоговение към паметта на Илия и го счита за най-велик от пророците.
Прочетено: 7353 пъти