КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ Основни изводи от парламентарни избори 2009

Изборите  за 41-во Народно събрание се проведоха  в условията на нарастваща тревога  от задълбочаващата се икономическа криза в страната. Смазващата победа на ГЕРБ над БСП и тройната коалиция обаче като цяло се дължи най-вече на:

      - високомерието и слабата диалогичност на управляващите, срещу които бяха поискани няколко вота на недоверие по изключително важни за обществото ни теми, но от тях не последва коректив в политиките;

      - липсата на воля и конкретни  резултати в борбата с корупцията, престъпността, рекета и политическото облагодетелстване от властта, които доведоха до прецедент в европейската практика и спиране на финансирането за България;

      - безпринципните компромиси, ощетяващи интересите на държавата и нейните граждани, включително извършените в края на мандата заменки и предварителното назначаване на „свои хора” на някои важни държавни постове;

      - опита за осигуряване на „служебна изборна победа” чрез промяна в Закона, вкл. и необмисленото въвеждане на мажоритарен елемент в избирателната система, което изигра лоша шега на управляващите при високата активност във всички избирателни райони;

      - непремерените (или може би нарочно изпуснати) фрази на отделни политици в предизборната борба, които силно етнизираха вота, а това естествено засегна най-вече двата коалиционни партньора – НДСВ и Коалиция за България;

      - неадекватната кампания на БСП  и Коалиция за България, използвали крайно негативни послания, които отблъснаха не само тези, които се колебаеха, дали да гласуват изобщо, но и собствения им електорат.

     Какво показаха изборите?

     Отново  изпъкна неспособността на политическите елити да формулират обществено разбираеми политически цели, а оттам идва и липсата на разпознаваеми политически послания.

     На  тези избори българинът възприе обикновения и достъпен за него език, който му подсказа няколко много важни неща – безкомпромисна борба с корупцията, равенство пред закона за всички, европейско доверие и сигурно финансиране на селското стопанство и пътната инфраструктура.

     Прояви  се напълно оправдана гражданска чувствителност към  пороците и слабостите на предходното управление, въпреки реализираното европейско членство и някои положителни резултати от мандата на тройната коалиция.

     Избирателят оцени възможното неблагоприятно съчетание на икономическа и политическа криза и взе активна изборна позиция. Добре е че, вариантът за силно раздробен парламент и тежки преговори при съставянето на ново правителство, дори за възможна патова ситуация, не се състоя.

     Опасността от нестабилна политическа обстановка в резултат на изборите и силно наелектризираната предизборна ситуация активизира в необходимата степен българските граждани и няма никакво съмнение относно представителността на техния вот и желаните посоки на промени.

     Налице  е много висок кредит на доверие към новата политическа сила – ГЕРБ и нейния лидер. По този начин българският народ ясно посочи субекта, който да поеме отговорността за управлението на страната в условията на национална и световна икономическа и финансова криза.

     Използването на етнически реалности с оглед постигане на противопоставяне и привличане на избиратели няма място в нашето общество.  Манипулация на волята на българския избирател като цяло е невъзможна и всички опити в тази посока водят до обратна реакция.

     Проявите  на търговия с избирателите и техните права,  на принудително гласуване по различни причини, вкл. и налагането на „корпоративен вот” се коренят във факта, че част от хората са силно  разочаровани и отвратени от политиката и от очевидната липса на правила и се отказват от правото си на глас. Други са силно уплашени за оцеляването си и са склонни да приемат някакъв вид диктуване на политическите им предпочитания.

     Има ясни тенденции на криминализиране на политиката (например участие на лица, срещу които има внесени обвинителни актове от прокуратурата в изборите, като кандидати за народни представители), което е свидетелство за проблеми в изборното и наказателното законодателство и механизмите на приложението му, но и за пасивност и страх в обществото.

     Мажоритарният елемент в законодателството  за изборите на Народно събрание, въведен  уж с добри намерения, не е съобразен  с  разпределението на гласоподавателите  по региони, не допуска балотаж, в  резултат на което избраните мажоритарни кандидати няма да получат необходимата представителност и тежест. Мажоритарният избор предполага наличието на достатъчно отговорни, обществено ангажирани, компетентни, уважаващи закона и правата на гражданите личности. Масова практика обаче се оказва подсигуряването на мажоритарните кандидати с избираемо място и в пропорционалната листа.

     Резултатите дават възможност за многопосочни и  многопластови изводи и това тепърва  предстои. Но още  днес  можем ясно да заявим: КНСБ възприема преминалите избори като демократични, честни и свободни.

     Този  генерален извод  правим, независимо от многобройните  случаи на купуване на гласове, с по-голяма или по-малка изобретателност  на продължаващия  „изборен туризъм”, опитите за налагане на корпоративен вот и допускането до мажоритарни листи на лица в досъдебно производство.

     КНСБ, като страна в Обществения договор за произвеждането на свободни и демократични избори в България, ангажира в значителна степен своите структури за гарантиране на демократичните процедури. В това отношение и ние имаме своя принос.

     Резултатът от изборите показва, че никой и никога не бива да подценява българските граждани и гражданското общество, трябва да се помнят уроците на историята и особено тези от последните двадесет години. Макар и привидно безразлични и незаинтересовани, в моменти на трудности и рискове гражданите се мобилизират и намират демократични формули за изход.