от другата страна на пътеката

В Смехурково, което по грешка много народ нарича Тръстиково, се сменя електората.
Дядо Йордан продаде магарицата, която косеше тревата пред двора ни.
Човекът вече няма сили да я впряга и да носи с нея дърва от гората. Тук искам да отбележа, че дядо Йордан има климатици и в старата, и в новата част на къщата, както между впрочем и другите стари жители на Смехурково. Обаче друго си е да си вземеш дръвца и сам да си ги занесеш в къщи - усещането е за укрепване и стабилизиране на бюджета и икономиката.
Безименната магарица на дядо Йордан сега е в обятията на друг лидер на биологични единици.

Малко се раздразнихме, защото бяхме свикнали с добичето и можехме да изкараме още един мандат с него, но ... това е положението.
Марагичката изчезна обаче и в двора ни се появи един таралеж. По това разбрахме, че дупките в земята не са от мутирали попови прасета, а от змии (може би смоци), но така и не видяхме глистовидните им тела.
После и той зачезна, но една вечер се промъкна котенце. Едно квичащо и нахално, което хем искашпда ритнеш, хем те е жал, хем си мислиш, че нахалството на животинката е нещо като предпазна реакция.
Оказа се, че котето не е сиротинка, а сираче и е де факто домашната котка на Васила, а майката на домашната котка се беше оставила да я сгази една кола, кротко седейки под нея на сухо с мишка в устата
Тази сутрин - О! Радост
Пред оградата ни се появи Коза!
Тя започна да пасе през телената мрежа крехките листа на лавровото дрънце, от другата страна на пътеката.

http://dryamka.blogspot.com/2009/07/blog-post.html