новини
справочник
заведения
Шест партии влизат в парламента
29 Юни 2009, Понеделник
Шест политически формации – ГЕРБ, БСП, ДПС, Атака, Синята коалиция и Лидер, със сигурност ще изпратят свои представители в 41-то Народно събрание. Под въпрос са НДСВ и формацията на Яне Янев - "Ред, законност и справедливост", чието влизане в парламента зависи от избирателната активност. Това показват резултатите от проведеното от 19 до 23 юни национално – представително проучване на Маркет ЛИНКС сред 1200 българи. Десет дни преди парламентарните избори резултатите са трудни за прогнозиране,а след изборната политическа конфигурация продължава да е неясна.
Шест политически формации – ГЕРБ, БСП, ДПС, Атака, Синята коалиция и Лидер, със сигурност ще изпратят свои представители в 41-то Народно събрание. Под въпрос са НДСВ и формацията на Яне Янев - "Ред, законност и справедливост", чието влизане в парламента зависи от избирателната активност.
Това показват резултатите от проведеното от 19 до 23 юни национално – представително проучване на Маркет ЛИНКС сред 1200 българи.
Десет дни преди парламентарните избори резултатите са трудни за прогнозиране,а след изборната политическа конфигурация продължава да е неясна.
Избирателната активност ще е близка до тази от 2005 г.
Данните от проучването показват, че има повишен интерес към парламентарните избори и висока степен – 59% на заявена готовност за участие в тях. Може да се очаква активност, близка до тази от предишни парламентарни избори – от 3 300 000 до 3 500 000 избиратели.
Броят на гласовете за мажоритарните кандидати вероятно ще е по-малък и само 46% от избирателите,които отидат до урните ще пуснат и втора бюлетина. Интересът към мажоритарния вот, който бе въведен, за да стимулира гражданския интерес и да върне доверието в политическите и държавни институции, до момента остава нисък.
Възможността за избор на личности не само не повишава избирателната активност, но дори я снижава. Основната част от решилите да гласуват мажоритарно ще подкрепят кандидата на партията, на която симпатизират. Всеки осми от гласуващите за партия, ще подкрепи и нейния мажоритарен кандидат.
Най-разнопосочно ще се ориентират привържениците на по-малките партии, които нямат кандидати във всички райони. Това показват дори нагласите на избирателите на ДПС, от които само 1,2% посочват, че ще гласуват за кандидат на БСП, а 14% от тях биха пуснали бюлетина за кандидат на ГЕРБ.
Мажоритарните кандидати – непознати
Десет дни преди парламентарния вот мажоритарните кандидати са напълно непознати на избирателите. Само 3,7% от интервюираните знаят имената на кандидатите в своя район, 18,8% - са наясно само с част от тях, 7,10% познават издигнатите от партиите им личности, а 70,4% от имащите право на глас не познават и не могат да посочат нито едно име на мажоритарен кандидат.
Най-често спонтанно посочвани имената на Милен Велчев и Цветан Цветанов от около 2%, и на Иван Костов -1%. Изброяват се и още 93 имена, като нито едно от тях не генерира познатост по-висока от 0,3%.
Според проучването на Маркет ЛИНКС електоралната картината е стабилизирана и възпроизвежда нивата на подкрепа за партиите от навечерието на изборите за Европейски парламент.
Въпросът с най-голяма неизвестна е не дали ще има промяна на ориентацията, а каква част от декларираната подкрепа ще се реализира като вот на 5-ти юли. Втората голяма неизвестна е каква част от привържениците на ГЕРБ ще отидат до урните.
Диапазонът на вариации е изключително широк. Възможни са два сценария. Първият е да се прояви като " ефект на вълната" и да се достигне максимална реализация до нива от 1 500 000 гласа. Това може да се случи при силна наситеност на политическата атмосфера в последната седмица на кампанията и добра организация.
Втората възможност е да продължи позната тенденция на устойчиво, но постепенно нарастване на подкрепата, както досега и реализиране на 50% от нагласите в действителен вот. Тогава гласовете за ГЕРБ могат да достигнат до около 1 000 000. Те ще са достатъчни за убедителна победа, но няма да са достатъчни за самостоятелно правителство.
Към ГЕРБ са ориентирани 40 % от гласувалите за НДСВ на евровота
Третата неяснота е какво ще се случи с гласувалите за НДСВ на евроизборите. 40% от тях в момента са ориентирани към очаквания победител ГЕРБ. Не може да се определи точно и какъв е делът в постигнатия резултат на личните за Меглена Кунева гласове.
Стратегията на кампанията на НДСВ мажоритарно да се "каптират" гласове за партията може да събере периферна подкрепа, но може и да я разпилее. Към момента декларираната подкрепа за партията е ниска и нищо не показва, че тя ще може да си осигури място и в българския парламент.
Въпросителната около характера на подкрепата за партиите, които останаха около бариерата на евроизборите все още няма ясен отговор. Повишаването на избирателната активност може да ги остави под бариерата.
От друга страна съмненията, че техният вот е определен не политически не позволява да се измери социологически. На въпроса, ако гласуването на изборите за ЕП беше задължително, за коя партия бихте гласували показват следните граници за потенциално разширяване на подкрепата за партиите.
ГЕРБ – 650 000 гласа , БСП – 170 000 гласа, Атака – 150 000 гласа, Синята коалиция 100 000 гласа, ЛИДЕР – 70 000 гласа, "Ред, законност и справедливост" и ВМРО – 50 000 гласа. Това са отговори на хора, които не са гласували и вероятно две трети от тях не биха го направили и на парламентарните избори.
Разликата между ГЕРБ и БСП ще е поне 10 %
Според данните от проучването ГЕРБ ще е първа политическа сила и подкрепата й може да варира в границите от 1 000 000 до 1 500 000 гласа. Ако се получи ефектът на вълна, високите нива могат да бъдат постигнати. Ако се запази тенденцията на устойчиво и плавно, а не скокообразно нарастване, ще остане на долните си нива.
Разликата между първата и втората партия ще е значителна, поне 10%, дори и резултатът за ГЕРБ да се реализира на ниските си нива БСП ще има резултат в брой гласове по-висок от този на европейските избори.
Но потенциалът за нарастване е малък и недостатъчен за да намали разликата с първата позиция. Подкрепата на БСП трудно ще достигне 20% и ще остане по-близо да тази на претендентите за третото място –ДПС – 13% и Атака -10% Те сближават стойностите си, но въпреки широката периферия на Атака, ДПС има устойчиво предимство с организираността си и гласовете от секциите в Турция.
Очаква се ръст на гласовете за "Синята коалиция"
"Синята коалиция" ще увеличи броя на гласовете си, но заради общото повишаване на активността, ще запази дял от около 8% от резултата.
Лидер ще остане на позициите си от преди месец и вероятно ще ги подобри заради силната си кампания и "легализирането" на корпоративния подход към избирателите си.
"Ред, законност и справедливост" остава на нива, които до последния момент ще държат всички в напрежение. Към момента няма сигурни знаци, че подкрепата и може да се увеличи.
Останалите партии с по-ниска подкрепа от бариерата вероятно ще загубят част от гласовете и шансовете си за сметка на партиите, които имат шанс за парламентарно присъствие.
Това показват резултатите от проведеното от 19 до 23 юни национално – представително проучване на Маркет ЛИНКС сред 1200 българи.
Десет дни преди парламентарните избори резултатите са трудни за прогнозиране,а след изборната политическа конфигурация продължава да е неясна.
Избирателната активност ще е близка до тази от 2005 г.
Данните от проучването показват, че има повишен интерес към парламентарните избори и висока степен – 59% на заявена готовност за участие в тях. Може да се очаква активност, близка до тази от предишни парламентарни избори – от 3 300 000 до 3 500 000 избиратели.
Броят на гласовете за мажоритарните кандидати вероятно ще е по-малък и само 46% от избирателите,които отидат до урните ще пуснат и втора бюлетина. Интересът към мажоритарния вот, който бе въведен, за да стимулира гражданския интерес и да върне доверието в политическите и държавни институции, до момента остава нисък.
Възможността за избор на личности не само не повишава избирателната активност, но дори я снижава. Основната част от решилите да гласуват мажоритарно ще подкрепят кандидата на партията, на която симпатизират. Всеки осми от гласуващите за партия, ще подкрепи и нейния мажоритарен кандидат.
Най-разнопосочно ще се ориентират привържениците на по-малките партии, които нямат кандидати във всички райони. Това показват дори нагласите на избирателите на ДПС, от които само 1,2% посочват, че ще гласуват за кандидат на БСП, а 14% от тях биха пуснали бюлетина за кандидат на ГЕРБ.
Мажоритарните кандидати – непознати
Десет дни преди парламентарния вот мажоритарните кандидати са напълно непознати на избирателите. Само 3,7% от интервюираните знаят имената на кандидатите в своя район, 18,8% - са наясно само с част от тях, 7,10% познават издигнатите от партиите им личности, а 70,4% от имащите право на глас не познават и не могат да посочат нито едно име на мажоритарен кандидат.
Най-често спонтанно посочвани имената на Милен Велчев и Цветан Цветанов от около 2%, и на Иван Костов -1%. Изброяват се и още 93 имена, като нито едно от тях не генерира познатост по-висока от 0,3%.
Според проучването на Маркет ЛИНКС електоралната картината е стабилизирана и възпроизвежда нивата на подкрепа за партиите от навечерието на изборите за Европейски парламент.
Въпросът с най-голяма неизвестна е не дали ще има промяна на ориентацията, а каква част от декларираната подкрепа ще се реализира като вот на 5-ти юли. Втората голяма неизвестна е каква част от привържениците на ГЕРБ ще отидат до урните.
Диапазонът на вариации е изключително широк. Възможни са два сценария. Първият е да се прояви като " ефект на вълната" и да се достигне максимална реализация до нива от 1 500 000 гласа. Това може да се случи при силна наситеност на политическата атмосфера в последната седмица на кампанията и добра организация.
Втората възможност е да продължи позната тенденция на устойчиво, но постепенно нарастване на подкрепата, както досега и реализиране на 50% от нагласите в действителен вот. Тогава гласовете за ГЕРБ могат да достигнат до около 1 000 000. Те ще са достатъчни за убедителна победа, но няма да са достатъчни за самостоятелно правителство.
Към ГЕРБ са ориентирани 40 % от гласувалите за НДСВ на евровота
Третата неяснота е какво ще се случи с гласувалите за НДСВ на евроизборите. 40% от тях в момента са ориентирани към очаквания победител ГЕРБ. Не може да се определи точно и какъв е делът в постигнатия резултат на личните за Меглена Кунева гласове.
Стратегията на кампанията на НДСВ мажоритарно да се "каптират" гласове за партията може да събере периферна подкрепа, но може и да я разпилее. Към момента декларираната подкрепа за партията е ниска и нищо не показва, че тя ще може да си осигури място и в българския парламент.
Въпросителната около характера на подкрепата за партиите, които останаха около бариерата на евроизборите все още няма ясен отговор. Повишаването на избирателната активност може да ги остави под бариерата.
От друга страна съмненията, че техният вот е определен не политически не позволява да се измери социологически. На въпроса, ако гласуването на изборите за ЕП беше задължително, за коя партия бихте гласували показват следните граници за потенциално разширяване на подкрепата за партиите.
ГЕРБ – 650 000 гласа , БСП – 170 000 гласа, Атака – 150 000 гласа, Синята коалиция 100 000 гласа, ЛИДЕР – 70 000 гласа, "Ред, законност и справедливост" и ВМРО – 50 000 гласа. Това са отговори на хора, които не са гласували и вероятно две трети от тях не биха го направили и на парламентарните избори.
Разликата между ГЕРБ и БСП ще е поне 10 %
Според данните от проучването ГЕРБ ще е първа политическа сила и подкрепата й може да варира в границите от 1 000 000 до 1 500 000 гласа. Ако се получи ефектът на вълна, високите нива могат да бъдат постигнати. Ако се запази тенденцията на устойчиво и плавно, а не скокообразно нарастване, ще остане на долните си нива.
Разликата между първата и втората партия ще е значителна, поне 10%, дори и резултатът за ГЕРБ да се реализира на ниските си нива БСП ще има резултат в брой гласове по-висок от този на европейските избори.
Но потенциалът за нарастване е малък и недостатъчен за да намали разликата с първата позиция. Подкрепата на БСП трудно ще достигне 20% и ще остане по-близо да тази на претендентите за третото място –ДПС – 13% и Атака -10% Те сближават стойностите си, но въпреки широката периферия на Атака, ДПС има устойчиво предимство с организираността си и гласовете от секциите в Турция.
Очаква се ръст на гласовете за "Синята коалиция"
"Синята коалиция" ще увеличи броя на гласовете си, но заради общото повишаване на активността, ще запази дял от около 8% от резултата.
Лидер ще остане на позициите си от преди месец и вероятно ще ги подобри заради силната си кампания и "легализирането" на корпоративния подход към избирателите си.
"Ред, законност и справедливост" остава на нива, които до последния момент ще държат всички в напрежение. Към момента няма сигурни знаци, че подкрепата и може да се увеличи.
Останалите партии с по-ниска подкрепа от бариерата вероятно ще загубят част от гласовете и шансовете си за сметка на партиите, които имат шанс за парламентарно присъствие.
Прочетено: 3337 пъти
Сподели в социалните мрежи
Брой коментари
0
Добави линк
