новини
справочник
заведения
Йордан ЦОНЕВ, мажоритарен кандидат - депутат: Разделих се с горделивостта. Бургазлии, искам да бъда вашият силен глас в парламента
20 Юни 2009, Събота
В тази кампания ще има много удари под кръста. Няма да отвърна на никого. Но ще отстоявам правото на ДПС като инструмент за реализация на българските турци, какъвто са всички останали партии. Всеки има право на своя вот и на своя протест. Знам че, Бог има спасителен план за всеки човек и за цялото човечество. Бог ни прати сегашната икономическа криза, за да събори нещо старо, нередно и гнило. И да ни помогне да се роди нещо ново, истинско и справедливо. Тези избори също са изпитание. За национално-отговорното ни мислене. За държавническото ни поведение. За честността ни пред хората. И за устойчивостта ни като общество, което трябва да преодолее различията и враждите. За да се изправи един ден в Европа единно и силно. Вярвам в това, както вярвам в Бог.
1990 - Моята история е част от историята на СДС. От къща на къща ходехме, агитирахме, обяснявахме, създавахме СДС в Бургас. Беше взрив от енергия. Бях предложен за областен управител на Бургас в правителството на Филип Димитров - отказах. Исках да изграждам СДС. Исках да бъда част от промяната.
1991 - Местни избори - станах общински съветник и председател на комисията по бюджет и икономика. Запознах се с проблемите на Бургас и как да ги решавам.
1997 - Време на надежда и възход. Стъпих на сцената на голямата политика. Бях се утвърдил като бизнесмен, но това ми бе недостатъчно. Имах идеи за развитието на страната. Исках да мога да ги реализирам. Исках нещата в България да се случат бързо и необратимо. Избраха ме за лидер на СДС-Бургас. Избраха ме за депутат на 38-ото НС. Избраха ме за председател на комисията по бюджет и финанси. Икономическият завой към пазарна икономика и демокрация бе циментиран от закона за борда. За търговските банки. За БНБ. Всичко мина през главата ми. И с подписа ми.
1999 - Загубихме местните избори в Бургас. Заради … Поех вината. Подадох оставка. Казах… Бях направил грешки. Кадрови. … Разбрах, че …
2000 - Съгласих се да издигнат кандидатурата ми за член на НИС на СДС. Избраха ме. На следващия ден Костов ми каза: “Небето ще стоваря върху всеки, който тръгне срещу мен”. Вече бях прозрял грешките на управлението. Виждах, че се проваляме заради авторитарната политика на Костов. Заради битките ни един срещу друг. Заради изолацията, в която изпаднахме. Предупреждавах го. Настоявах да промени стила, методите. Исках разширяване отговорностите в управлението. Сблъсках се със стена от високомерие. В края на октомври подкрепих призива на Бисеров Костов да подаде оставка. И небето се стовари върху мен!
2001 - Костов пусна службите подире ми. И шлейф от митове. Фабриката за слухове работеше. На пълни обороти. Искаха да съсипят името ми. И всичко добро, което бях направил. Започнаха проверки. До дупка. Нищо не намериха. Не бях прекрачил законова или морална норма. Когато ме проверяваха, вестниците пълнеха страниците си с мен. Когато ме оневиниха - никой не разбра. Прокуратурата не повдигна нито едно обвинение. Битката беше моя. И я водех сам. Спечелих я, но все още не знаех, че ми предстоят четири от най-тежките години в живота ми. Изключен от СДС. Забравен от приятели. Извън борда. Върнах се в бизнеса. Но нещо отвътре ме изгаряше. Нямаше я тръпката от политиката. Спасявах се с изкуството, в което бях влюбен от дете. Четях. Поезия. Проза. Публицистика. Кинокритика. Даже история на изкуството. И попивах. Рембранд, Микеланджело, Пикасо, Павароти, Левчев. Този божествен свят ме съхрани. Потъвах в изложбени зали. Прекарвах часове, слушайки класическа музика. Не пропусках театър, концерт или опера. Приятели ми станаха писатели, художници, актьори. Потънах и в Библията. Привличаше ме необятното, Бог, който ни е създал по свой образ и подобие. Напусна ме мисълта, че съм непогрешим, разделих се с горделивостта и суетата…
2005 - Един ден Доган ми се обади. Дълго говорихме за бъдещето… Покани ме за икономически експерт на ДПС. След няколко месеца влязох отново в парламента. С листата на ДПС. Тогава разбрах какво значи кауза в ДПС. И цената на битката за човешките права. Усетих болката на тези хора. Незарасналата им рана. Стъписвах се пред разплаканите им очи. Пред добротата им. И презрях омразата и разделението. Осъзнах, че битката за свобода започва от битката за свободен избор. И че всеки, който е въставал да се бори за свободата си, е достигнал Бог. Тогава си казах: Ще работя за тези хора. Така ще работя за страната си. Това стана моя кауза. Не, не е празно словосъчетание. Правото на свободен избор е моя кауза. Това ми коства много. Гърбът ми загрубя от удари. От своите. Ушите ми пищяха. От хули… Не обръщах внимание. Знаех, че съм прав. Постигах всичко, но с толкова много усилия, че накрая нямах сили да му се зарадвам.
Оглавих икономическата комисия. Бях неуморен. Работохолик. Слушах, четях - четях, слушах, а после сядах и пишех. Закони. Предложения. Изказвания. Исках да докажа, че наистина съм професионалист. 4159 изказвания от парламентарната трибуна, 131 часа и 45 минути пред парламентарния микрофон, над 500 законодателни инициативи. През моята комисия са минали 113 проектозакона, под 17 върху тях стои моят подпис. За икономическата и финансова стабилност на страната. За бизнеса. За борсите. За 10 процентните данъци. За прозрачност и публичност в политиката. Някой каза, че съм станал Мистър Закон.
А бях вече на “ти” и със законите на теологията. Сутрин ставах в четири - подготвях се за изпитите си по богословие. В девет отивах в парламента. И заставах на трибуната да докладвам икономически закони. Лягах си в осем, за да стана на следващата сутрин отново в четири. Така четири години. Синът ми се чудеше защо на стари години съм станал студент. Как да му го обясня сега? Ще го разбере сам, но след време.
2009 - Сега се връщам в Бургас. Като мажоритарен кандидат-депутат. Искам да видя дали бургазлии са разбрали кое от това, което се говори за мен, е истина и кое е мит. Дали разбраха, че съм силна личност, каквито трябва да избираме в парламента. Или трябва още да се доказвам. Искам да се изправя пред тях и да им кажа: Аз съм професионалист, обичам работата си. Не искам да бъда бизнесмен, искам да бъда политик. Защото съм натрупал опит и знания. Осъзнал съм грешките си. Видял съм заблудите си. И съм личност. Когато мнението ми не съвпада с това на партийните лидери, колкото и да са “велики” и авторитарни - аз се опълчвам срещу тях. Искам да дам своята визия за Бургас на бургазлии. Искам да им дам своя силен глас в парламента.
В тази кампания ще има много удари под кръста. Няма да отвърна на никого. Но ще отстоявам правото на ДПС като инструмент за реализация на българските турци, какъвто са всички останали партии. Всеки има право на своя вот и на своя протест. Знам че, Бог има спасителен план за всеки човек и за цялото човечество. Бог ни прати сегашната икономическа криза, за да събори нещо старо, нередно и гнило. И да ни помогне да се роди нещо ново, истинско и справедливо. Тези избори също са изпитание. За национално-отговорното ни мислене. За държавническото ни поведение. За честността ни пред хората. И за устойчивостта ни като общество, което трябва да преодолее различията и враждите. За да се изправи един ден в Европа единно и силно. Вярвам в това, както вярвам в Бог.
в. Стандарт
19.06.2009 г.
1991 - Местни избори - станах общински съветник и председател на комисията по бюджет и икономика. Запознах се с проблемите на Бургас и как да ги решавам.
1997 - Време на надежда и възход. Стъпих на сцената на голямата политика. Бях се утвърдил като бизнесмен, но това ми бе недостатъчно. Имах идеи за развитието на страната. Исках да мога да ги реализирам. Исках нещата в България да се случат бързо и необратимо. Избраха ме за лидер на СДС-Бургас. Избраха ме за депутат на 38-ото НС. Избраха ме за председател на комисията по бюджет и финанси. Икономическият завой към пазарна икономика и демокрация бе циментиран от закона за борда. За търговските банки. За БНБ. Всичко мина през главата ми. И с подписа ми.
1999 - Загубихме местните избори в Бургас. Заради … Поех вината. Подадох оставка. Казах… Бях направил грешки. Кадрови. … Разбрах, че …
2000 - Съгласих се да издигнат кандидатурата ми за член на НИС на СДС. Избраха ме. На следващия ден Костов ми каза: “Небето ще стоваря върху всеки, който тръгне срещу мен”. Вече бях прозрял грешките на управлението. Виждах, че се проваляме заради авторитарната политика на Костов. Заради битките ни един срещу друг. Заради изолацията, в която изпаднахме. Предупреждавах го. Настоявах да промени стила, методите. Исках разширяване отговорностите в управлението. Сблъсках се със стена от високомерие. В края на октомври подкрепих призива на Бисеров Костов да подаде оставка. И небето се стовари върху мен!
2001 - Костов пусна службите подире ми. И шлейф от митове. Фабриката за слухове работеше. На пълни обороти. Искаха да съсипят името ми. И всичко добро, което бях направил. Започнаха проверки. До дупка. Нищо не намериха. Не бях прекрачил законова или морална норма. Когато ме проверяваха, вестниците пълнеха страниците си с мен. Когато ме оневиниха - никой не разбра. Прокуратурата не повдигна нито едно обвинение. Битката беше моя. И я водех сам. Спечелих я, но все още не знаех, че ми предстоят четири от най-тежките години в живота ми. Изключен от СДС. Забравен от приятели. Извън борда. Върнах се в бизнеса. Но нещо отвътре ме изгаряше. Нямаше я тръпката от политиката. Спасявах се с изкуството, в което бях влюбен от дете. Четях. Поезия. Проза. Публицистика. Кинокритика. Даже история на изкуството. И попивах. Рембранд, Микеланджело, Пикасо, Павароти, Левчев. Този божествен свят ме съхрани. Потъвах в изложбени зали. Прекарвах часове, слушайки класическа музика. Не пропусках театър, концерт или опера. Приятели ми станаха писатели, художници, актьори. Потънах и в Библията. Привличаше ме необятното, Бог, който ни е създал по свой образ и подобие. Напусна ме мисълта, че съм непогрешим, разделих се с горделивостта и суетата…
2005 - Един ден Доган ми се обади. Дълго говорихме за бъдещето… Покани ме за икономически експерт на ДПС. След няколко месеца влязох отново в парламента. С листата на ДПС. Тогава разбрах какво значи кауза в ДПС. И цената на битката за човешките права. Усетих болката на тези хора. Незарасналата им рана. Стъписвах се пред разплаканите им очи. Пред добротата им. И презрях омразата и разделението. Осъзнах, че битката за свобода започва от битката за свободен избор. И че всеки, който е въставал да се бори за свободата си, е достигнал Бог. Тогава си казах: Ще работя за тези хора. Така ще работя за страната си. Това стана моя кауза. Не, не е празно словосъчетание. Правото на свободен избор е моя кауза. Това ми коства много. Гърбът ми загрубя от удари. От своите. Ушите ми пищяха. От хули… Не обръщах внимание. Знаех, че съм прав. Постигах всичко, но с толкова много усилия, че накрая нямах сили да му се зарадвам.
Оглавих икономическата комисия. Бях неуморен. Работохолик. Слушах, четях - четях, слушах, а после сядах и пишех. Закони. Предложения. Изказвания. Исках да докажа, че наистина съм професионалист. 4159 изказвания от парламентарната трибуна, 131 часа и 45 минути пред парламентарния микрофон, над 500 законодателни инициативи. През моята комисия са минали 113 проектозакона, под 17 върху тях стои моят подпис. За икономическата и финансова стабилност на страната. За бизнеса. За борсите. За 10 процентните данъци. За прозрачност и публичност в политиката. Някой каза, че съм станал Мистър Закон.
А бях вече на “ти” и със законите на теологията. Сутрин ставах в четири - подготвях се за изпитите си по богословие. В девет отивах в парламента. И заставах на трибуната да докладвам икономически закони. Лягах си в осем, за да стана на следващата сутрин отново в четири. Така четири години. Синът ми се чудеше защо на стари години съм станал студент. Как да му го обясня сега? Ще го разбере сам, но след време.
2009 - Сега се връщам в Бургас. Като мажоритарен кандидат-депутат. Искам да видя дали бургазлии са разбрали кое от това, което се говори за мен, е истина и кое е мит. Дали разбраха, че съм силна личност, каквито трябва да избираме в парламента. Или трябва още да се доказвам. Искам да се изправя пред тях и да им кажа: Аз съм професионалист, обичам работата си. Не искам да бъда бизнесмен, искам да бъда политик. Защото съм натрупал опит и знания. Осъзнал съм грешките си. Видял съм заблудите си. И съм личност. Когато мнението ми не съвпада с това на партийните лидери, колкото и да са “велики” и авторитарни - аз се опълчвам срещу тях. Искам да дам своята визия за Бургас на бургазлии. Искам да им дам своя силен глас в парламента.
В тази кампания ще има много удари под кръста. Няма да отвърна на никого. Но ще отстоявам правото на ДПС като инструмент за реализация на българските турци, какъвто са всички останали партии. Всеки има право на своя вот и на своя протест. Знам че, Бог има спасителен план за всеки човек и за цялото човечество. Бог ни прати сегашната икономическа криза, за да събори нещо старо, нередно и гнило. И да ни помогне да се роди нещо ново, истинско и справедливо. Тези избори също са изпитание. За национално-отговорното ни мислене. За държавническото ни поведение. За честността ни пред хората. И за устойчивостта ни като общество, което трябва да преодолее различията и враждите. За да се изправи един ден в Европа единно и силно. Вярвам в това, както вярвам в Бог.
в. Стандарт
19.06.2009 г.
Прочетено: 3501 пъти
Сподели в социалните мрежи
Брой коментари
0
Добави линк
