Журналистите - наемници без права
30 Септември 2004, Четвъртък
“Едни от най- незащитените в трудовоправно отношение са журналистите. Това е и основната причина да се създаде национален медиен синдикат”, обяви председателят на новата структура Даниела Стойнова.
Синдикатът е регистриран преди 7 месеца и все още набира популярност сред гилдията. Оказва се, че именно журналистите, които показват слабостите на обществото и управляващите са едни от най- незащитените професионални гилдии.
Едно от най- разпространените явления е неправомерното уволнение на журналист, твърдят от синдиката. Извънредният труд е част от длъжностната характеристика на всеки репортер. Въпреки това той остава нерегламентиран. Журналистите работят и през почивните дни и празниците, но много рядко някой от тях получава допълнителни средства за труда си. Все още не са изработени или утвърдени стандарти за заплащане на извънредния труд в медиите. Всичко зависи от добрата воля на работодателя.
Според синдикалистите, в големите градове нещата са регламентирани по- добре. В малките градове обаче хората са принудени да изпълняват приумиците на своите работодатели, за да запазят работата си. Много често собствениците на медии се споразумяват помежду си и поддържат еднакви условия на труд и заплащане или се разбират да не наемат бивши служители от конкурентна редакция.
“Именно заради това е създаден медийният синдикат. Членството в него е индивидуално и при неправомерно уволнение трябва да се иска съгласието на ръководството на медийния синдикат. В противен случай в съда това уволнение пада”, уточни Даниела Стойнова.
Един от най- големите парадокси, който доказва обаче и какви са истинските права на журналистите е класификатора на професиите. Според него журналистическата професия спада към дървообработването. Кабелните оператори пък са към транспорта, защото пренасяли сигнал. Реално погледнато обаче, това означава че за журналистите няма договорени минимални осигурителни прагове. За това и много разпространена практика е репортери или водещи на новинарски емисии по трудов договор да се водят помощен персонал, архивари или машинописци.
“Има натрупване на социално напрежение, породено от дисбаланс, който е настъпил в отношението с работодателите”, приназавт от синдиката. При една от срещите си в страната, кореспондент на национален всекидневник е признал, че работи трета седмица без почивен ден и набира необходимата за работата си информация от личния си телефон, който работодателят естествено не плаща. Подобен начин на работа обаче е разпространен в цялата страна. Голяма част от кореспондентите на национални медии нямат почивни дни.
Честа практика е също така да пътуват всеки месец до София, за да получават хонорарите си, като пътните са си за тяхна сметка. “Неуредиците между журналистите и техните работодатели могат да се изчистят единствено с колективен трудов договор, за това и ще търсим колективното договаряне”, съобщи главният секретар на КНСБ Пламен Нанков.
Една от най- важните функции на новият синдикат обаче ще бъде фондът за съдебна защита. Много често медиите се отдръпват когато срещу техен репортер е заведен персонален иск. Фондът ще покрива съдебните разходи, адвокатските хонорари и защитата на журналистите. От новия синдикат ще настояват също така и за законодателни промени.
“Обидата и клеветата трябва да преминат от Наказателния кодекс към Гражданско- процесуалния”, обяви Даниела Стойнова. “В момента те се използват много умело за манипулации и въздействие върху журналистите от т.нар. бизнесмени, които много често са наистина “така наречени”, допълни Стойнова. Тя даде пример и с бизнесмен, който в момента съди столична журналистка за уронен престиж. Искът е за 2 млн евро.
Синдикатът е регистриран преди 7 месеца и все още набира популярност сред гилдията. Оказва се, че именно журналистите, които показват слабостите на обществото и управляващите са едни от най- незащитените професионални гилдии.
Едно от най- разпространените явления е неправомерното уволнение на журналист, твърдят от синдиката. Извънредният труд е част от длъжностната характеристика на всеки репортер. Въпреки това той остава нерегламентиран. Журналистите работят и през почивните дни и празниците, но много рядко някой от тях получава допълнителни средства за труда си. Все още не са изработени или утвърдени стандарти за заплащане на извънредния труд в медиите. Всичко зависи от добрата воля на работодателя.
Според синдикалистите, в големите градове нещата са регламентирани по- добре. В малките градове обаче хората са принудени да изпълняват приумиците на своите работодатели, за да запазят работата си. Много често собствениците на медии се споразумяват помежду си и поддържат еднакви условия на труд и заплащане или се разбират да не наемат бивши служители от конкурентна редакция.
“Именно заради това е създаден медийният синдикат. Членството в него е индивидуално и при неправомерно уволнение трябва да се иска съгласието на ръководството на медийния синдикат. В противен случай в съда това уволнение пада”, уточни Даниела Стойнова.
Един от най- големите парадокси, който доказва обаче и какви са истинските права на журналистите е класификатора на професиите. Според него журналистическата професия спада към дървообработването. Кабелните оператори пък са към транспорта, защото пренасяли сигнал. Реално погледнато обаче, това означава че за журналистите няма договорени минимални осигурителни прагове. За това и много разпространена практика е репортери или водещи на новинарски емисии по трудов договор да се водят помощен персонал, архивари или машинописци.
“Има натрупване на социално напрежение, породено от дисбаланс, който е настъпил в отношението с работодателите”, приназавт от синдиката. При една от срещите си в страната, кореспондент на национален всекидневник е признал, че работи трета седмица без почивен ден и набира необходимата за работата си информация от личния си телефон, който работодателят естествено не плаща. Подобен начин на работа обаче е разпространен в цялата страна. Голяма част от кореспондентите на национални медии нямат почивни дни.
Честа практика е също така да пътуват всеки месец до София, за да получават хонорарите си, като пътните са си за тяхна сметка. “Неуредиците между журналистите и техните работодатели могат да се изчистят единствено с колективен трудов договор, за това и ще търсим колективното договаряне”, съобщи главният секретар на КНСБ Пламен Нанков.
Една от най- важните функции на новият синдикат обаче ще бъде фондът за съдебна защита. Много често медиите се отдръпват когато срещу техен репортер е заведен персонален иск. Фондът ще покрива съдебните разходи, адвокатските хонорари и защитата на журналистите. От новия синдикат ще настояват също така и за законодателни промени.
“Обидата и клеветата трябва да преминат от Наказателния кодекс към Гражданско- процесуалния”, обяви Даниела Стойнова. “В момента те се използват много умело за манипулации и въздействие върху журналистите от т.нар. бизнесмени, които много често са наистина “така наречени”, допълни Стойнова. Тя даде пример и с бизнесмен, който в момента съди столична журналистка за уронен престиж. Искът е за 2 млн евро.
Прочетено: 3104 пъти