Бъдещият парламент се очертава твърде шарен и фрагментиран
Ключови думи:
избори, социологически проучвания, ГЕРБ, БСП, НДСВ, ЛИДЕР, Синята коалиция, избиратели
13 Юни 2009, Събота
Социолозите и агенциите за манипулиране на общественото мнение имат невероятната способност след като не се е случило това, което са предрекли, да подстрекават партиите-клиенти, че изборите са купени. Същите бюра за запознанства казват умно това, което всички казваме, само че те са с махмурлук, а при нормалните хора разговори от такова естество са преди оливането. Представяме ви грешните изводи на д-р Боряна ДИМИТРОВА, директор на социологическа агенция „Алфа Рисърч“, публикувани в Интернет . Цветът на косата добре се е получил, чупката на лебедовата шия също.
"Бъдещият парламент се очертава твърде шарен и фрагментиран" каза д-р Боряна ДИМИТРОВА, директор на социологическа агенция „Алфа Рисърч“
- Какъв е профилът на избирателите на отделните партии?
- ГЕРБ, Синята коалиция и НДСВ се очертават като партиите на градската средна класа, БСП – на по-възрастните и социално слаби слоеве, а социалната база на ДПС е главно в селата. Съществуват обаче и редица интересни допълнителни нюанси. Така например, две трети от избирателите на ГЕРБ идват от градовете извън столицата, докато близо 40% от вота за Синята коалиция се дължат на столичните избиратели. 60% от гласувалите за сините са висшисти, всеки втори е над 50 години. ГЕРБ е по-равномерно представен в по-младите възрастови групи. 60% от избирателите му са до 50 години, доминират хората със средно образование (57%), заети в частния сектор. Позициите на НДСВ са най-силни в средните възрасти (40- 60 г.), в столицата и големите градове. Прави впечатление и това, че близо две трети от избирателите на “жълтите” са жени. Жените доминират и в подкрепата за Коалиция на България, макар и в по-малък обем (54% от вота за БСП). Всеки втори избирател (55%) на червените е над 60 г., най-много са симпатизантите им в селата и областните градове, най-малко – в столицата. Най-висок е делът на хората с основно образование в електората на ДПС (46%), както и на живущите на село (83%). Обратно на НДСВ и Коалиция за България, „Атака” събира главно мъжкия вот (60% от избирателите й са мъже), на тези избори рязко спада влиянието й в столицата (едва 7%) за сметка на по-малките градове и села. Друг интересен щрих внасят “Зелените”. Това е единствената партия, която може да се похвали с почти 50% млади избиратели (18-30 г.), макар и все още да е слабо популярна сред по-широки обществени групи. Профилите на РЗС и ЛИДЕР си приличат в голяма степен, като ЛИДЕР стои по-добре сред по-младите, жените и работниците, докато РЗС – сред по-възрастните избиратели.
- Какво показва относително високата избирателна активност? Това, че има голям интерес към европейската тематика загатва ли, че голяма част от вота на избирателите е купен?
- На база обобщени данни е трудно да се направят категорични изводи. За тази цел е необходим конкретен анализ по избирателни секции, какъвто все още нямаме. Още предизборните проучвания регистрираха по-висока избирателна активност в сравнение с 2007 г. , но не толкова заради европейската тематика, колкото заради по-ранната мобилизация във връзка с предстоящите парламентарни избори. Не изключвам обаче активизацията в някои региони да е свързана и с купуването на гласове. Практиките в това отношение стават все по-изобретателни, което прави демаскирането на отделните случаи все по-трудно, но и все по-належащо. В противен случай рискуваме да отвратим избирателите от изборите с предрешен избор.
- Коя партия изненада социолозите на тези избори?
- За мене лично изненадата е ЛИДЕР с Новото време, чийто резултат не може да бъде обяснен с нормална социална и електорална динамика.
- Какви са прогнозите ви за парламентарните избори относно избирателната активност и бъдещия парламент?
- На парламентарните избори можем да очакваме докъм 55% - 60% избирателна активност, което означава към 3 млн. 600 хил. – 3 млн. 900 хил. гласоподаватели. Бъдещият парламент се очертава твърде шарен, твърде фрагментиран, мажоритарните кандидати могат да внесат към него и доза екзотика. Силно се надявам всичко това да не е придружено със съмнения за легитимността на определени избраници. Възможен е и сценарий, при който изострянето на противопоставянето „управляващи – опозиция” да катализира по-голям протестен вот към ГЕРБ и така да бъде излъчен по-категоричен победител. Като цяло обаче въпросът за характера на бъдещото мнозинство на този етап остава твърде неясен.
- Виждаме, че най-много избиратели са решили в последния момент да гласуват за РЗС и ЛИДЕР. Това означава ли, че двете партии ще мобилизират потенциала си за парламентарните избори?
- Да, наистина последните дни на кампанията са довели до най-значим прилив на гласове към ЛИДЕР, РЗС, но и към НДСВ. И при трите партии, решилите да ги подкрепят в последния момент, са два пъти повече от средното тегло на съответната политическа сила. Ако става въпрос само за ефективна кампания, можем да очакваме, че тези партии не са постигнали тавана си и ще продължат да привличат избиратели, като възпроизвеждат похватите от евроизборите. Не трябва да се забравя обаче и това, че при по-висока избирателна активност на националните избори ще расте мобилизацията, респективно подкрепата и за по-големите партии, което ще води до намаляване на относителното тегло на по-малките нови играчи.
- Според вашите изследвания 2.9% от ромите са гласували за РЗС, 16,6% - за ГЕРБ и 21,1% за БСП. Какво означава това? Може ли да се каже, че големите партии са отворили пазарската чанта за купуване на гласове и на това ли се дължи по-високата избирателна активност?
- Първо, едно уточнение. Най-голям е делът на ромския вот при ЛИДЕР (11%) и при ДПС (26%), там той е двойно по-висок от средния резултат, постигнат от тези две партии. Макар и не така ясно изразен, по-висок ромски вот има и при БСП. Което поставя въпроса как тези партии успяват да бъдат толкова ефективни в ромската общност и не успяват да постигнат същото в други социални групи? Ето едно сравнение между ГЕРБ и ЛИДЕР, например. ГЕРБ взема 16% от ромския вот, а ЛИДЕР, който има пет пъти по-нисък национален резултат от ГЕРБ, печели почти същия дял от ромите (11%). Тук отново трябва да се върна към казаното в началото. Обобщените данни могат да ни подскажат редица аномалии, които позволяват да бъдат правени политически анализи, но те не могат да бъдат пряко доказателство. Необходимо е да се проследят както секционните протоколи за масово преориентиране на вота от едни избори на други, така и конкретно гласуването в изборния ден. Личното ми мнение е, че освен имиджовото дискредитиране, у нас няма други ефективни механизми за противодействие на купуването и контролирането на вота. Ако една партия загуби дори само 5 000 свои избиратели, защото те не искат да носят негативите на 500 купени гласа, равносметката от пазаруването ще бъде повече от негативна. Но затова е необходимо и активно гражданско, а не чисто ритуално противодействие.
- Защо според вас партиите искат повторно преброяване на вота и какво показват данните от екзит пола?
- Мотивът е ясен и обоснован – малките разлики в гласовете, необходими за спечелване, респективно отнемане на мандат, определят това искане. Що се отнася до проучванията, то данните и от екзит пола, и от паралелното преброяване на „Алфа Рисърч” показват, че ЛИДЕР е устойчиво под бариерата от 5.88%. При НДСВ вариациите са по-съществени. Екзит полът показва 7% за НДСВ и 8.4% за Синята коалиция, докато при паралелното преброяване резултатите се сближават до 0.3% в полза на сините и до 0.1% в полза на НДСВ според ЦИК. Отклоненията са под статистическата грешка, за да бъде потвърдена определена хипотеза. По всяка вероятност обаче в урните са пуснати бюлетини, чийто вот избирателите по една или друга причина не са успели да повторят в проучването на изхода от избирателните секции. Ако си позволя малко да разширя въпроса, мисля, че точността, с която сериозните социологически агенции работят през последните години, показва, че екзит половете са не само изключително надеждно средство за информиране на гражданите, но и за контрол над изборния процес.
Автор: Интервю на Десислава АНТОВА , Източник: Агенция „Фокус“ http://factor-bs.com/newsSingle.php
- Какъв е профилът на избирателите на отделните партии?
- ГЕРБ, Синята коалиция и НДСВ се очертават като партиите на градската средна класа, БСП – на по-възрастните и социално слаби слоеве, а социалната база на ДПС е главно в селата. Съществуват обаче и редица интересни допълнителни нюанси. Така например, две трети от избирателите на ГЕРБ идват от градовете извън столицата, докато близо 40% от вота за Синята коалиция се дължат на столичните избиратели. 60% от гласувалите за сините са висшисти, всеки втори е над 50 години. ГЕРБ е по-равномерно представен в по-младите възрастови групи. 60% от избирателите му са до 50 години, доминират хората със средно образование (57%), заети в частния сектор. Позициите на НДСВ са най-силни в средните възрасти (40- 60 г.), в столицата и големите градове. Прави впечатление и това, че близо две трети от избирателите на “жълтите” са жени. Жените доминират и в подкрепата за Коалиция на България, макар и в по-малък обем (54% от вота за БСП). Всеки втори избирател (55%) на червените е над 60 г., най-много са симпатизантите им в селата и областните градове, най-малко – в столицата. Най-висок е делът на хората с основно образование в електората на ДПС (46%), както и на живущите на село (83%). Обратно на НДСВ и Коалиция за България, „Атака” събира главно мъжкия вот (60% от избирателите й са мъже), на тези избори рязко спада влиянието й в столицата (едва 7%) за сметка на по-малките градове и села. Друг интересен щрих внасят “Зелените”. Това е единствената партия, която може да се похвали с почти 50% млади избиратели (18-30 г.), макар и все още да е слабо популярна сред по-широки обществени групи. Профилите на РЗС и ЛИДЕР си приличат в голяма степен, като ЛИДЕР стои по-добре сред по-младите, жените и работниците, докато РЗС – сред по-възрастните избиратели.
- Какво показва относително високата избирателна активност? Това, че има голям интерес към европейската тематика загатва ли, че голяма част от вота на избирателите е купен?
- На база обобщени данни е трудно да се направят категорични изводи. За тази цел е необходим конкретен анализ по избирателни секции, какъвто все още нямаме. Още предизборните проучвания регистрираха по-висока избирателна активност в сравнение с 2007 г. , но не толкова заради европейската тематика, колкото заради по-ранната мобилизация във връзка с предстоящите парламентарни избори. Не изключвам обаче активизацията в някои региони да е свързана и с купуването на гласове. Практиките в това отношение стават все по-изобретателни, което прави демаскирането на отделните случаи все по-трудно, но и все по-належащо. В противен случай рискуваме да отвратим избирателите от изборите с предрешен избор.
- Коя партия изненада социолозите на тези избори?
- За мене лично изненадата е ЛИДЕР с Новото време, чийто резултат не може да бъде обяснен с нормална социална и електорална динамика.
- Какви са прогнозите ви за парламентарните избори относно избирателната активност и бъдещия парламент?
- На парламентарните избори можем да очакваме докъм 55% - 60% избирателна активност, което означава към 3 млн. 600 хил. – 3 млн. 900 хил. гласоподаватели. Бъдещият парламент се очертава твърде шарен, твърде фрагментиран, мажоритарните кандидати могат да внесат към него и доза екзотика. Силно се надявам всичко това да не е придружено със съмнения за легитимността на определени избраници. Възможен е и сценарий, при който изострянето на противопоставянето „управляващи – опозиция” да катализира по-голям протестен вот към ГЕРБ и така да бъде излъчен по-категоричен победител. Като цяло обаче въпросът за характера на бъдещото мнозинство на този етап остава твърде неясен.
- Виждаме, че най-много избиратели са решили в последния момент да гласуват за РЗС и ЛИДЕР. Това означава ли, че двете партии ще мобилизират потенциала си за парламентарните избори?
- Да, наистина последните дни на кампанията са довели до най-значим прилив на гласове към ЛИДЕР, РЗС, но и към НДСВ. И при трите партии, решилите да ги подкрепят в последния момент, са два пъти повече от средното тегло на съответната политическа сила. Ако става въпрос само за ефективна кампания, можем да очакваме, че тези партии не са постигнали тавана си и ще продължат да привличат избиратели, като възпроизвеждат похватите от евроизборите. Не трябва да се забравя обаче и това, че при по-висока избирателна активност на националните избори ще расте мобилизацията, респективно подкрепата и за по-големите партии, което ще води до намаляване на относителното тегло на по-малките нови играчи.
- Според вашите изследвания 2.9% от ромите са гласували за РЗС, 16,6% - за ГЕРБ и 21,1% за БСП. Какво означава това? Може ли да се каже, че големите партии са отворили пазарската чанта за купуване на гласове и на това ли се дължи по-високата избирателна активност?
- Първо, едно уточнение. Най-голям е делът на ромския вот при ЛИДЕР (11%) и при ДПС (26%), там той е двойно по-висок от средния резултат, постигнат от тези две партии. Макар и не така ясно изразен, по-висок ромски вот има и при БСП. Което поставя въпроса как тези партии успяват да бъдат толкова ефективни в ромската общност и не успяват да постигнат същото в други социални групи? Ето едно сравнение между ГЕРБ и ЛИДЕР, например. ГЕРБ взема 16% от ромския вот, а ЛИДЕР, който има пет пъти по-нисък национален резултат от ГЕРБ, печели почти същия дял от ромите (11%). Тук отново трябва да се върна към казаното в началото. Обобщените данни могат да ни подскажат редица аномалии, които позволяват да бъдат правени политически анализи, но те не могат да бъдат пряко доказателство. Необходимо е да се проследят както секционните протоколи за масово преориентиране на вота от едни избори на други, така и конкретно гласуването в изборния ден. Личното ми мнение е, че освен имиджовото дискредитиране, у нас няма други ефективни механизми за противодействие на купуването и контролирането на вота. Ако една партия загуби дори само 5 000 свои избиратели, защото те не искат да носят негативите на 500 купени гласа, равносметката от пазаруването ще бъде повече от негативна. Но затова е необходимо и активно гражданско, а не чисто ритуално противодействие.
- Защо според вас партиите искат повторно преброяване на вота и какво показват данните от екзит пола?
- Мотивът е ясен и обоснован – малките разлики в гласовете, необходими за спечелване, респективно отнемане на мандат, определят това искане. Що се отнася до проучванията, то данните и от екзит пола, и от паралелното преброяване на „Алфа Рисърч” показват, че ЛИДЕР е устойчиво под бариерата от 5.88%. При НДСВ вариациите са по-съществени. Екзит полът показва 7% за НДСВ и 8.4% за Синята коалиция, докато при паралелното преброяване резултатите се сближават до 0.3% в полза на сините и до 0.1% в полза на НДСВ според ЦИК. Отклоненията са под статистическата грешка, за да бъде потвърдена определена хипотеза. По всяка вероятност обаче в урните са пуснати бюлетини, чийто вот избирателите по една или друга причина не са успели да повторят в проучването на изхода от избирателните секции. Ако си позволя малко да разширя въпроса, мисля, че точността, с която сериозните социологически агенции работят през последните години, показва, че екзит половете са не само изключително надеждно средство за информиране на гражданите, но и за контрол над изборния процес.
Автор: Интервю на Десислава АНТОВА , Източник: Агенция „Фокус“ http://factor-bs.com/newsSingle.php
Прочетено: 3572 пъти