Учебниците объркаха езика на децата

Навремето много обичахме да се забавляваме, като "превеждаме" на псевдонаучен език народни поговорки. Например "Гладна мечка хоро не играе" звучеше по следния начин: "Лишената от белтъчна наситеност биологична единица не е в състояние да изпълнява фолклорни функции". А от "Сговорна дружина планина повдига" се получаваше: "Интегрираното множество притежава потенциала да супорира седиментна маса." Шегата си е шега. Но приблизително така звучат и текстовете в някои учебници. И то дори не гимназиални, а прогимназиални. Затова и изразената от министъра на просветата Игор Дамянов позиция, че учебниците трябва да се пишат от учители, а не от университетски професори, е напълно разумна и навременна. Спорът е стар и безсмислен Стар, защото учителите открай време са упреквали професорите, че пишат неразбрано и сложно. На което университетските преподаватели пък са отговаряли, че науката не може да се променя според възрастта на обучаемия. А безсмислен, защото и двете страни са прави. Науката е едно нещо, а нейното преподаване - съвсем друго. Всеки, завършил ВУЗ, може да си припомни за свои преподаватели, които са били учени с международно признание, но лоши учители. Както и обратното - за хора, които не са били нещо особено като научна продукция, но са пълнели аудиториите с умението си да възпроизвеждат съответната проблематика пред студентите. Всичко това с още по-голяма сила важи за средното училище. Защото там става въпрос не само за поднасянето на основните понятия от дадена научна област, но и за тяхното разбиране и усвояване от децата Това трябва да бъде съобразено с възрастовото и интелектуално равнище на учениците. И с техния език. Кой по-добре от учителя е наясно с това как да пригоди учебния материал към това равнище? Никой не упреква представителите на академичната общност. Тя затова се нарича и академична - защото борави с понятийния апарат на високата наука, която преподава на бъдещите специалисти. И никой не иска от нея да се "сниши" до нивото на петокласника. Никой не отрича и нейното участие въобще в създаването на учебните помагала. В крайна сметка децата трябва да знаят за последните постижения на дадена наука. Но, за да има ефект от това знание, текстът, чрез който то ще стигне до учениците, наистина трябва да бъде работа на учителите. Те най-добре знаят какво ще влезе в главата на Иванчо и Марийка и кое - не.