Милчо Левиев – живот в 33 / 16

Световноизвестния джазмен Милчо Левиев идва в Бургас на 7 септември. В концерта, който ще започне в 19.30 на сцената на операта ще вземе участие и сценичната партньорка на музиканта джаз певицата Вики Алмазиду. Организаторите споделиха, че идеята им хрумнала след като видели програмата на празниците на изкуствата “Аполония” в която виртуозът Левиев ще участва. Според тях преди години е имало чудесна традиция в Бургас да се мултиплицират най – добрите прояви от празниците на изкуствата.
Те успяват да се свържат с импресариото на Милчо Левиев. Оказва се, че джазменът е готов за среща с бургаската публика.
Той имал нагласа за среща с бургазлии, защото отдавна не е правил в града ни нещо по- сериозно.
За де се организира този концерт се е събрал един екип от съмишленици, които са решили слад самата проява да направят едни хепънинг във фоайето на Операта.
Там вече е инсталиран роял, за да може това да се превърне в едно продължение на концерта. Всичко разбира се зависи от настроението и атмосферата които ще бъдат създадени.
Организаторите предвиждат и премиера на книгата на музикнта в Бургас.
Живот в 33/16" е нарекъл джазменът Милчо Левиев книгата за живота си, която ще бъде представена след концерата. Томчето е от поредицата "Странници" на Издателско ателие "Аб" под редакцията на Борис Христов.

«Преди ми беше по-лесно да пиша, защото знаех по-малко. Междувременно чух много неща. Но това не е въпрос на възраст, нито пък, както може би мислят някои, затова, че работя в един водещ в музикално отношение град на Америка, какъвто е Лос Анджелис. Мисля, че при мен е въпрос на вътрешно развитие, подсилено и усложнено от факта, че все по-малко вярвам на писаната музика. Което не означава, че за мен тя няма стойност...Един хубав джазов продукт трябва да звучи като написана музика.» - сподели преди време по повод премиерата на книгата си Милчо Левиев

Актьорите от кукления театър също ще се включат в музикалното събитие. Те подготвят джаз – шарж по кукления спектакъл “Лъв без опашка”. Организаторите имат идея с помощта на Стефан Диомов да направят с изявените бургаски джаз музиканти своеобразен джемсешън.
Билети за концерта се продават на касата на операта, като най – скъпите са 10 лева.




МИЛЧО ЛЕВИЕВ

Световноизвестният ни джазмен – виртуоз за снобите сред публиката, електронните джунди и вредата от Кени Джи

Точно преди интервюто... репетирах с майсторския си клас

Много е важно... да си в подходящия момент на подходящото място.Мисля, че на мен това ми се е случвало доста често. И разбира се съм благодарен за това.

Колекционерам... музика. Винили, дискове, видео с концерти и изпълнения, напоследък и на DVD. Имам доста прилична колекция, макар че DVD-тата ми още не са чак толкова много.

Мразя... лицемерието, лъжата, предателството и Кени Джи. Макар, че за Кени Джи може и да не съм прав. Той, човекът, си е взел някаква ниша, и ако я освободи, веднага някой друг ще се намести на неговото място. В музиката Кени Джи е това, което е Паулу Коелю за литературата.

Притеснява ме... това накъде върви светът. Сам виждаш какво става, няма как да не се притесняваш.

Живея... в Лос Анджелис, също така преподавам там. Обграден съм от вещи и един котарак. Горе- долу половината година я прекарвам там, останалото време съм в Европа.

Дразни ме... Когато свиря в джаз- клуб и точно на някоя импровизация някой се провикне “о, йе-е-е-е-а!” Това е някакъв снобизъм, да покажеш , че разбираш. Също така изобщо не ми е приятно, когато някой в джаз-клуб е седнал на маса съвсем близо до мястото, където свиря, и говори на висок глас. Аз обикновено в такива моменти спирам и като ме попитат какво става, най- любезно им казвам: “Ами, чакам да си кажете това, което имате да казвате”

Импровизирам... доста често и не само по отношение на музиката.

Резервиран съм ... към Вагнер. Много е декларативен за моя вкус.

Джазът... в известен смисъл нее това, което беше. Ето вземи джаз-клубовета.Навремето това бяха места, където музиката беше всичко.Сега собствениците гледат да направят максимална печалба, докато преди по скоро се стремяха към това да излязат на нула в края на месеца.

Аплодисментите са... нещо важно, но не и най-основното. Често аплодисментите изразяват уважение към артиста, а не към това, което той е направил конкретно на даден концерт. На мен ми се е случвало да не правя точно това, което искам и въпреки това да получа бурни аплодисменти от публиката. Плюс това публиката, която е дошлана концерт, принципно е изключително добронамерена. А и част от нея не разбира особено добре това, което се свири, и ръкопляска.

Снобите сред публиката са... нещо, което го има навсякъде. Не само в България, ами където и да е по света, е пълно с хора, които отиват на концерт, само и само да кажат, че са били там. Да тке видят, да се покажеш, да можеш да го включиш в някой разговор. Да те възприемат като културен.

Мнението на хората... ме вълнува, разбира се . Макар, че музиката не се измерва в сантиметри или в “тоя е по-добър от оня”

Самочувствието е ... нещо много хубаво, когато има покритие. Ето, аз например имам самочувствие, но това не означава, че понякога не се съмнявам в нещата, които правя.

Харча за ... какви лине глупости. Непрекъснато си купувам някакви електронни джунджурии, които малко след това се чупят.

Искам да кажа... че това, което искам да кажа винаги го казвам. Никога не съм се притеснявал, както и никога не съм се чувствал ограничен да кажа това, което мисля в момента.