Безценно златно съкровище - част от експозицията на Музей Старинен Несебър

Безценно златно съкровище, без аналог в национален мащаб, е вече част от експозицията на Музей „Старинен Несебър”, съобщи на нарочна пресконференция днес Директорът на музея - г-жа Петя Кияшкина. Заслуга за предаването на  златните накити, датирани от средата на ІІІ век пр. Хр., имат служителите от сектор “Борба с организираната престъпност” към Областна дирекция на МВР - Бургас, работили със съдействието на граждани от Несебър и Районната прокуратура в града.

Уникалното златно съкровище е предоставено на Археологическия музей в края на месец март, като експонатите му вече са реставрирани и ще станат достояние за посетителите от 15 май, съобщи още г-жа Кияшкина.

Златните накити са открити в цистов гроб при строеж на къща в Новата част на Несебър, заяви на пресконференцията Директорът на Областна дирекция на МВР - Бургас - комисар Васил Едрев. Той отказа да уточни подробности по намирането на находката, но наблегна на значителността по съхраняването й за науката. Комисар Едрев подчерта, че мястото на богатото златно съкровище е в Несебърския Археологически музей, където в обкръжението на многобройните и впечатляващи по същината си експонати, уникалността и изключителната стойност на намерените накити, да бъдат оценени по достойнство.

По думите на г-жа Кияшкина некрополът на антична Месамбрия е бил прочут с богатството си. Още от средата на ХХ век, когато е започнало неговото проучване, както при редовни археологически разкопки, така и случайно при строителни дейности, са откривани многобройни златни елинистически накити - огърлици, пръстени и обеци.

Предадените в края на март златни накити са от уникален по своето богатство гроб, какъвто досега не е откриван. В него с многобройните си накити и с богати гробни дарове е била погребана знатна месамбрийка, живяла в гръцката колония около средата на ІІІ век пр. Хр., съобщи Петя Кияшкина. Само златните накити, според нейните думи, са с общо тегло над 200 грама. Накитите са изработени с характерните за ювелирното изкуство на античността техники - филигран, гранулация, както и цветен емайл, като впечатляват с фината си изработка и с невероятното си изящество . В находката са включени :

Златна лентовидна огърлица с висулки от типа „върхове на копия”
Златна верижка с централен „Хераклов възел” и инкрустиран ромбовиден камък
Два златни пръстена с вградени геми. Върху едната е изобразена Атина Алкидемос („Защитница на народа”), права и в пълно бойно снаряжение. Върху втората гема е богинята Афродита - седнала и гола до кръста.
26 златни елемента от огърлица, представляващи цилиндрични мрежести мъниста.
Многобройни елементи от златна диадема (накит за глава), сред които се открояват: 4 правоъгълни пластини с ажурна филигранна украса и емайл, една елипсовидна пластина с инкрустиран елипсовиден камък (карнеол), други две кръгли пластини с инкрустирани карнеоли и филигранна украса.
5 златни елементи с форма на ажурен „Хераклов възел” и инкрустирани камъни - карнеоли.
Миниатюрни елементи с ромбовидна форма от три различни типа, с инкрустирани камъни и филигранна украса
Различни по тип златни мъниста - цилиндрични, макаровидни, златни тръбички.
    Освен златните накити, в гроба на знатната месамбрийка са открити още : керамични съдове, бронзово огледало и други дребни метални предмети. Изключително ценен, според г-жа Кияшкина, е един от съдовете : чернофирнисова каничка с една дръжка и украса нанесена с бяла боя. Той е единственият изцяло запазен в България елинистически съд от атическо ателие.