Евродепутатът Маруся Любчева в Брюксел: Православието е кауза, единството на църквата - дълг

Безспорно е, че църквата като институция е с особена роля в обществото. Според православно-византийското учение за "симфонията", най-важната роля на църквата е да даде на човека модела на поведение, който би му помогнал да живее с доброто, за да не  се подчинява и да не търпи  злото. В този смисъл църквата е институция, посветила се да служи на човечеството.

Изтъркана от повтаряне, но не и лишена от дълбокия си смисъл е истината, че сега обществото ни, изпаднало в икономическа криза и застрашено от духовно деградиране, все повече има нужда от традиционните  ценности, сред които дълбокохуманните християнски ценности. 

Да  се идентифицираме  с каузата за съхраняването на  единството на българската православна църква бе целта и посланието на   инициативна група   български граждани, които  участваха в сряда и четвъртък в кръгла маса  на тема „Православната църква в контекста на европейското културно и религиозно многообразие", организирана в Европейския Парламент в Брюксел.

Инициирахме  тази кръгла маса заедно с моя колега Евгени Кирилов, за да дадем два акцента, които намираме за много важни  днес – как  да участваме в междукултурния и религиозен диалог в Европа като страна-нов член на ЕС и отговорим на гражданска инициатива да представи позиция във връзка с решението на Съда по правата на човека в Страсбург по отношение на  жалбата на “алтернативния синод”.
Много бяха въпросите, поставени и обсъдени по време на кръглата маса   - културното и религиозно многообразие, мястото на междукултурния  диалог и ролята на православната църква при формиране на модели на поведение, свързани с традициите и устоите на обществото. 

Бяха дискутирани и проблеми, свързани с взаимодействието и разделението между църковните и светски власти, тълкуването на религиозните свободи в правната система на ЕС, в контекста на която се защитават правата на гражданите, но се запазва и правото на националните държави да регулират тези взаимоотношения.
Безспорна беше връзката на дискусията с въпроса за единството на Българската православна църква, разгледана чрез  представената 
книга на Велислава Дърева, Георги Тодоров и Борислав Цеков относно решението на Европейския съд по правата на човека в Страсбург за  спора между Българската православна църква и т.нар „алтернативен синод". Разбира се отчитайки деликатността на проблема  и сложността на процесите, протичащи и в обществото, и в българската православна църква, трябва да търсим  принципите за защита  правата на всеки човек за свобода на вероизповеданията, без да се нарушават правата на никой друг. Рискът  от неправомерното използване на  светски лостове  в защита на една или друга група, с определени и то имуществени интереси в църквата , е много голям и това изисква от всички нас, отчитайки  ролята на православната църква, да не  се опитваме да прекрояваме нейната територия. 

Как иначе ще защитим правата на онези граждани, които се чувстват  оскърбени от редица действия  в църквата, довели до  сложни, раздвояващи обществото взаимоотношения. 

Темата за  религиозната толерантност , за ролята на църквата е много важна, но в същото време е и много чувствителна – както в личностен, така и в обществен план. Защитавайки правото на свобода на вероизповеданията, ние трябва да бъдем наясно  със съществуващите рискове  от липса на достоверна информация и възможни намеси от страна на други институции. Бих определила, че ролята на държавността във този  случай е именно да поддържа толерантността и свободата, да защитава правата на всеки човек и в същото време да създава среда на уважение към традициите, работа в обществото за  прилагане на ценностен модел, който следва дълбокохуманните  принципи на православието. 

Поддържам тезата, че държавата е тази, която създава  правната сигурност и обществен ред, но останалото е дълг и задача на църквата  и на нас самите като граждани и това ме прави изключително съпричастна към проблемите на единството на православието.

Можем да се  гордеем, че голямото културно, езиково, етническо и религиозно разнообразие, от което България е част,  е една от най-силните страни на Европейския съюз и   чрез междукултурния диалог можем да го  обогатяваме и разширяваме, без да конфликтуваме помежду си и без да се делим. Православието е като крепост, която всеки  носи у себе си и днес е важно да отдадем дължимото на Българската православна църква за това  и да защитим нейното единство.