Дебати с Евро- и кандидат-Евро-депутати ВЪПРОСИ ОТ СТРАНА НА БИЗНЕСА

ВЪПРОС 1 – Борислав Георгиев: Имам един принципен въпрос с два подсказващи примера. Въпросът е Как по-конкретно ще отстоявате интереса на българския бизнес в ЕС? Примерите са следните: 1. Миналата година 4 члена на Европейския парламент от Комитета за Международна търговия посетиха БСК със съдействието на г-жа Маруся Любчева. Дискутираха се непочтени търговски практики, основно на производители от Азия, и крайно неблагоприятния им ефект върху европейските производители. От друга страна, редица държави ограничават износа на ЕС. Например, износа на ЕС за Китай е по-малко от износа за Швейцария. Въпросът ми е: Как ще се осигурят еднакви условия за бизнес за всички фирми, независимо в коя държава продават? 2. Има неразбиране същността на отделни европейски законодателни актове и, съответно – неправилно отразяване в българското право. Например, Народното събрание не разбра регламента за акредитация и надзор на пазара и не съобрази българските норми с него. В резултат България търпи загуби. Въпросът ми е: Как ще се подобри диалогът между българските депутати от ЕП с тези от НС?

ОТГОВОРИ:

- БСП: Най-важното, което българските евродепутати направихме по отношение на директивите, свързани с климатичните промени и енергетиката е да осигурим на България възмездяване на това, че от 1989 г. не е увеличавала въглеродните си емисии. Другото е, че циментовата и др. промишлености, при които има изтичане на въглерод, няма да напуснат България, защото от 2012 г. няма да плащат за квотите СО2, а това се отлага за 2027 г., както и въглищните централи ще започнат плащанията от 2020 г., което ще даде възможност да преструктурираме енергетиката си. Съжалявам, че единственият български проект по този въпрос не беше в напреднал стадий, за да го включим за финансиране от Европейската инвестиционна банка.

- ГЕРБ: Всичко, което засяга бизнеса, поради единния пазар… Няма пленарна сесия, в която да няма дискусия по доклад законодателен, който да не касае и българския бизнес. Ние сме в рамките на единен пазар. Не мога да изредя всички примери. Мога да уверя, че винаги, когато професионални и бизнес организации ни изпратят тяхното становище и ни помолят да отстояваме дадена позиция, имаме стиковка в националната делегация в много отношения. Ще дам пример. Наскоро се дискутираше активно т.нар. евровинетка и въвеждане на допълнителни такси за шум, задръствания и т.н. Транспортният бранш ни сезира и българската позиция беше отстояна. Тези пилотни проекти, които също е възможно да бъдат финансирани, опитваме се там, където могат да се използват средства, да ги направим достояние на българските организации. С болка признавам, че малко ме търсят официалните ни представители от мисията в Брюксел.

- ДПС: Ще дам конкретен пример. Преди месец председателят на Европейската инвестиционна банка бе поканен в Икономическата комисия и присъстваха представители на националния парламент. Той обяви, че на България ще се отпуснат допълнителни средства за проекти в сферата на възобновяемите енергийни източници, че ще се насочат средства за заеми за малки и средни предприятия. Освен това ЕИБ откри офис на „Джаспърс” и съобразно тази инициатива може да се оказва техническо съдействие на МСП.

- НАПРЕД: Ние работим близко с бизнеса. В същото време, няма да търсим популистки подход от рода на това да говорим за сваляне на ДДС, ниски осигуровки и т.н. Това са решения на национално ниво. Данъчната политика в ЕС е национална..... Бизнес асоциациите също трябва да са достатъчно ефективни с техните искания към представителите в ЕП. Трябва да има ясни браншови организации, които да участват в Брюксел да представят своите искания пред ЕС чрез българските институции.

- НДСВ: Лично аз съм била докладчик по борба с финансовите измами. Що се касае за защита нуждите на бизнеса – работното време, евровинетката..., това са все въпроси, които са консултирани с българките бизнес асоциации. Примерно, временната заетост е нещо, което трябва да ползваме, особено в условия на демографска криза. Аз търся, аз съм проактивната, не чакам някой да ме потърси. В момента борим незаконния внос на турски цимент в България, който е канцерогенен. Сезирана съм за това от Българската асоциация на циментовата индустрия

- ДСБ: Колебая се между това да изиграя ролята си на подготвен човек, който е очаквал този въпрос, или да кажа откровено какво мисля. Моето дълбоко убеждение е, че един евродепутат не може да променя дневния ред на ЕП, но това, което може да прави, е да осъществява постоянен контакт между най-добрите европейски практики и това, което става в българската политика. Имам самочувствието, че ще бъда част от най-голямата група в ЕП – тази на европейската десница, а и в България ще има дясно правителство. Дълбоката ми убеденост е, че кризата в България започна преди световната криза, защото беше свързана с корупция, нарушаване на правилата на ЕС... Да използваме най-доброто, което Европа е дала. Впечатлен съм и ще направя всичко, което е по силите ми, да се осъществи практиката на електронен контрол върху европейските проекти.

- СДС: Това, което наистина трябва да осигурим, това са ясните правила и критерии за защита правата на потребителите и възможност българският бизнес да се ползва от всички процедури в ЕС за решаване на политики. Бизнесът не се нуждае от помощ, а от това да не му се пречи. Ако предоставяме необходимата информация навременно, това е задача № 1......

ВЪПРОС 2 – Бойко Недялков: Имах намерение да задам въпрос как отстоявате и съгласувате единни български позиции, но колегата вече зададе аналогичен въпрос. Затова ще попитам: Как виждате въпросите с присъединяване на България към еврозоната? Как точно си представяте това преминаване към еврото?

ОТГОВОРИ:

- БСП: Смятам, че изключително важно е България да настоява и да предприеме необходимите процедурни действия да влезе в ЕРМ2, защото това е изискване да можем да прилагаме и еврото. Всички предложения от МВФ да се направи по-гъвкав този период не срещат в момента подкрепа от Европейската централна банка, но България трябва да продължи да настоява, заедно със страни като Полша, да влязат в този разплащателен механизъм и час по-скоро след това да се присъедини към еврото. Не приемам теорията за паралелно прилагане на евро и лев. България е член на ЕС и не може да си позволи едностранни мерки. Нужно е съкращаване на срока и проявяване на гъвкавост по отношение на бюджетния дефицит и др. показатели.

- ГЕРБ: Съществува опасност да повторя всичко, което газа г-н Папаризов. Няма разумен политик, който да не желае по-бързо преминаване на България към еврозоната. Европейският съвет отхвърли възможността да се занижат критериите, така че новите страни-членки да влязат по облекчена процедура. Всички трябва да продължим усилията си да влезем в предверието на еврозоната, да съкратим тези две години наблюдателен срок. Същевременно, не ми се иска да си припомня политическия дебат в ЕП, когато Словакия беше приета в еврозоната. Трябва да се изпълняват критериите и правилата. В този смисъл, не си представям паралелно въвеждане на еврото и лева.

- ДПС: Ще обогатя дискусията с информация, тъй като действително 4-те критерия от Майастрихт трябва да бъдат спазени. Членството в ЕРМ2 е доброволно. Преди реалното членство в еврозоната, съответната страна трябва да е в ЕРМ2 минимум 2 години. Влизането в ЕРМ 2 трябва да е инициатива на БНБ, след това се представя стратегията от МФ пред ЕК и ЕЦБ. Те излизат със свое консолидирано становище и след това може вече да се предприемат технически стъпки за влизане в ЕРМ2.

- НАПРЕД: Категорично трябва да се присъединим към еврозоната по-бързо при спазване на критериите. Европейският съвет трябва да прецени какъв е приоритетът – дали стабилност в старата група страни от Еврозоната или стабилност на целия ЕС.

- НДСВ: Ще цитирам част от икономическата програма на НДСВ. Винаги сме смятали, че въвеждането на валутен борд е най-добрата защита на България. По-бързото въвеждане на еврото е наша основна цел. За да не се застраши валутата ни и да изпълним критериите, трябва да поддържаме бюджетен излишък, да предприемем мерки за намаляване на търговския дефицит и на дефицита по текущата сметка, трябва да работим за привличане на инвестиции. В момента практически паралелно се използват еврото и лева, защото можем да откриваме сметки в евро, и т.н. Няма проблем да стане паралелно разплащателно средства на еврото…

- СДС: Ние сме за бързо въвеждане на еврото, на база диалог с нашите европартньори. Това правителство изгуби доверието на ЕК. Трябва да се спечели доверието на ЕК, да се сложи ясен срок за приемане на еврото. Приемането на еврото ще намали лихвите по кредитите, което е важно за милиони хора и ще даде въздух на цялата икономика.

- ДСБ: Като свой основен приоритет приемаме, че всеки от нас трябва да направи максималното да влезе България в Еврозоната с изпълнени критерии, през парадния вход. Инфлацията спада, но трябва да спадне и лихвата. Става дума за пакет от критерии. Напомням, че още през 2001 г., едни тъжни избори за българската десница, Правителството на ОДС беше изготвило план за влизане в Еврозоната през 2009 г. Т.е. още тогава, през 2001 г., се говореше и мислеше за това. Предвиждам влизане в Еврозоната през 2013 г., ако десницата управлява!

ВЪПРОС 3 – Георги Шиваров: Българската администрация непрекъснато набъбва, генерира бюрокрация и поглъща разходи... Същото може да се каже и за европейската администрация. Какво е вашето отношение към европейската администрация и нейната ефективност и какво ще предприемете вие като евродепутати за повишаване на нейната ефективност?

ОТГОВОРИ:

- БСП: Основният начин, по който ЕП може да влияе на администрацията, е посредством бюджетния контрол. Само така може да се провери дали правилно се харчат парите на данъкоплатците. Проблемите с раздутата администрация зависят много от това какви са процедурите, които се стремим непрекъснато да облекчаваме. Това влияе много повече на администрацията, отколкото контрола чрез бюджета. Освен това, трябва да се уеднаквяват нормите в различните страни.

- ГЕРБ: Има рефлексия в европейската администрация и институции върху това, че прекалено бюрократични са процедурите. Ще дам пример с политиката по сближаване – европейските фондове. Действително, кризата даде повод за дебат от необходимостта от опростяване на правилата, по които държавите-членки получават европейски средства. Има създадени работни групи в 27-те страни-членки, които да кажат къде са най-големите проблеми, какви са затрудненията, и да излязат с конкретни предложения. ЕК трябва да ги обобщи, а до ноември ЕП .... Европейската народна партия е категорично против разширяването на бюрократичните структури и създаването на нови административни форми, вкл. нови фондове. Първо изискване за оценка на администрацията е дали тя е ефективна.

- ДПС: Подкрепям казаното от колегите до момента. Ще дам конкретен пример. Във връзка с финансовите сътресения еврокомисарят по конкуренция предлага съкратени срокове и процедури, по които страните да интервенират на пазара…

- НАПРЕД: Темата за преструктуриране на европейската администрация е отдавнашна. Тази бюрокрация преживя своя разцвет през последните 10 години. При всяко ново разширяване на ЕС беше добавяна администрация, а не се оптимизираше съществуващата. ЕНП, към която ние се стремим, има ясна позиция по този въпрос и тя е за оптимизиране на европейската администрация.

- НДСВ: От времето на Римската империя винаги се правят опити да се ограничава администрацията, а тя става все по-голяма. 22 000 в момента са заетите във всички институции на ЕС. Заетите в Община София в момента са 30 000. Тези, които се грижат за обществения ни интерес в Брюксел, го правят, за да следят начините, по които се разходват европейските средства. Това не означава, че не трябва да следим бройката. 140 000 души е през 2005 г. българската администрация, а сега е 88 000 служители. Стремежът е към намаляване на апарата, но в никакъв случай намаляване на държавността.

- СДС: Ще започна с това каква е приликата между нас и тях (бел.ред.: България и ЕС) – това е, че имаме тежка и голяма бюрокрация. Разликата е, че те си оптимизират разходите, а ние си ги увеличаваме. Пример, през октомври 2006 г. ЕК стартира план за действие за намаляване администрацията за фермерите... ЕС трябва да намали административната тежест до 2012 г. с 25%. Трябва да има политическа воля, особено в криза, да се намаляват разходите за администрация.

- ДСБ: Имам голяма слабост към английските консерватори, познавам всичките им коментари за голямата бюрокрация в Европа, но все не мога да застана точно на тяхна позиция, понеже живея в България и съм човек от десницата, който получава постоянни оплаквания от българската администрация. А малкото ми работа с европейската винаги е била свързана с приключване на работата в срок и компетентност. Имам много идеи за българската администрация. Когато попадна там, ще имам вероятно идеи и за европейската.

Реплика от Шиваров: Ще ви дам съвет как да постъпвате в предизборните митинги – казвайте „Аз ще направя това или онова”, а не като се позовавате на решения на една или друга европейска партия. Казвайте вие какво ще направите за българския избирател и как ще му се отчитате.

Реплика от ГЕРБ: Интересите на България могат да бъдат отстоявани ефективно, само когато българските евродепутати са достатъчно находчиви и диалогични и намерят съмишленици за каузата на България. Това е страхотна задача. Важно е политическото семейство, в което работите, и аз не се срамувам да кажа, че моето семейство има визия за начина, по който да се излезе от кризата, за начина, по който да се развива Европа до 2020 г. и след това.

Реплика от СДС: Най-ценното за мен в този дебат е откровеността. Размяната на куртоазни реплики... хората са се наслушали... Съгласна съм, че има три ключови неща – да се познават добре механизмите там, да се познава добре ситуацията тук и да е ясно какъв е авторитетът на държавата. Много повече неща са възможни, когато авторитетът на страната ни е добър.

Реплика от БСП: Не споменавам често Партията на европейските социалисти, но тя винаги стои зад нас и нашият авторитет в тази партия е много висок. Нещо повече, бих призовал всички да подкрепят ПЕС, която отстоява позициите да се отделят повече ресурси за страните, които са по-малко развити.

Реплика от ДСБ: Ама, какво правите там – те ни съсипаха... По-добре да нямате никакво влияние там, ако имате влияние и това ни се случва, тежко ни!

Реплика от БСП: Има голямо уважение към България. Разбира се, дясна е комисията, като цяло, но въпреки всичко, България се ползва с голяма подкрепа. Сравнете последните доклади за Румъния и България и ще видите, че този за България е по-добър.

ВЪПРОС 4 – Ивана Радомирова: В този разговор представлявам пивоварната индустрия и бих желала като малък увод да кажа, че от много години ние като индустрия сме в Европа и прилагаме най-високите стандарти. Затова имаме самочувствието и куража не само да търсим помощта на нашите евродепутати и благодарим за подкрепата им, не само прозрачно да лобираме, но и бихме желали, както нашият бизнес е прозрачен и предвидим, така и бизнес средата в България да е прозрачна и предвидима. Едни от най-важните решения, обаче, се взимат на европейско ниво. Въпросите ми са: 1. Акцизната политика – какво е становището на нашите бъдещи представители в ЕП по отношение евентуалното вдигане на минималните ставки на акцизите, като в случая визирам и стоки, които се употребяват от много хора, каквито са пивото, виното, спиртните напитки? 2. Какво ще е отношението на нашите депутати, когато става дума за саморегулация на бизнес, особено когато става въпрос за бързооборотните стоки. Кой метод предпочитате да бъде въведен – дали саморегулацията и въвеждането на добри практики или сериозни административни рестрикции? 3. Ще имате ли възможност по-нататък, когато станете част от ЕП, да намерите време, не само в началото и преди това, а под егидата на бизнес организациите, по-често да се срещате с бизнеса, за да е ясно какво да очакваме от вас?

ОТГОВОРИ:

- БСП:  Срещите с бизнеса трябва да бъдат максимално чести. Българските организации, които участват в европейските организации, имат предимство, защото с тях доста по-често се срещаме, когато готвим доклади по някаква тема. Това на европейско ниво е прието и е организирана една изключително добра система. По въпроса за саморегулацията, изправени сме в сложно положение, поддържаме добрите практики, но това, което виждаме в България за сиренето и пр., няма задължителни стандарти, всеки си определя рецептата… За да се прилагат добрите практики, трябва да има и по-сериозен контрол по тяхното прилагане. За отношението към акцизите – ЕП има съвещателна роля по този въпрос, но във всички случаи ние сме настоявали за отлагане на увеличенията. Засега не са приети тези наши предложения, но всеки път ги правим.

- ГЕРБ: По акцизите – няма моя и твоя парламентарна група, тук има консенсус и винаги засега успяваме да постигнем по-дълги преходни периоди за българския бизнес. По отношение на саморегулацията, няма две мнения, че там, където може да се постигне по-добро решение на по-ниско равнище, по-добре играчите на пазара сами да решават нещата помежду си, отколкото да въвеждаме свръхрегулация на европейско равнище. Подкрепяме прозрачните правила, но на равнището на съответния бизнес. Относно по-честите срещи, представените на европейско равнище български организации са по-облагодетелствани.

- ДПС: В икономическата комисия обсъждаме акцизната политика в един или друг сектор. Действително националните делегации отстояват национални интереси, но ние имаме консултативна функция.

- НАПРЕД: На въпроса за акцизите, разбира се, че не може да се мисли за тяхното увеличение, тъй като ще се създадат затруднения по цялата верига – от производителите до земеделието. Да, регулацията трябва да се простира дотам да създава рамката, а професионалистите знаят какво да сложат вътре в тази рамка. Трябва да има саморегулация, но да има и точни етикети и спазване на правилата.

- НДСВ: За 2.5 г. сме се срещали многократно. С БСК редовно организираме различни формати на срещи, кръгли маси и пр. Бях докладчик на либералите по акциза на тютюневите изделия. Трябва да се знае, обаче, че когато става дума за алкохол и тютюневи изделия колегите ни реагират бурно, защото тук става дума и за проблеми в здравеопазването. Ние постигнахме едно междинно решение, не най-доброто решение за България, но... Трудно е да се работи в условия, когато.... В България няма лаборатории за сертификация на продукти и това трябва да се прави навън, което струва скъпо.

- СДС: Категорично сме против увеличаването на акцизите. Големият дебат в ЕС е по отношение на регулациите – там са най-ясно очертани и разминаванията в нагласите на десните и левите партии. Десницата е категорично за запазване либерализацията на пазара. Ролята на държавата е в изграждането на ясни правила и критерии, защита правата на потребителите. Нещо повече, държавата има роля и в това да се изгради самоконтрол.

- ДСБ: За акцизите не виждам никакви основания един депутат от десницата да се разминава от концепцията на ЕП. За саморегулацията и добрите практики, въпросът е наистина за националните традиции. Трябва да има саморегулации, но със строг държавен контрол.

Реплика от Георги Шиваров: Тези лаборатории струват пари, нашият пазар е малък и те, за да оживеят, трябва да привличат клиенти извън България. Т.е. проблемът не е еднозначен, а е много по-сложен.

Реплика от Борислав Георгиев: България няма национална система за контрол върху качеството. Проблемът с лабораториите е само част от този генерален проблем

ВЪПРОС 5 – Политими Паунова: Представлявам енергоемка индустрия. В Европа има сериозен дебат относно развитието на енергоемките индустрии. Моят призив към евродепутатите е за максимално съдействие и включване на развитите български индустрии в списъка на тези енергоемки производства, които ще бъдат осигурени с допълнителни квоти СО2. Проблемите на енергоемките индустрии са големи, затова искам да чуя позицията ви по отношение бъдещето на Европа – Европа на услугите или Европа на индустриите? Ако не се обърне на този етап внимание на проблема, може да се окаже, че в една недалечна перспектива Европа ще бъде зависима не само от енергоносителите, а и от всички останали суровини, които днес са основа за развитие на строителство, автопроизводство, машиностроене и пр. Втори въпрос: Ще поемете ли ангажимент за периодичен отчет пред своите избиратели?

ОТГОВОРИ:

- БСП: Моят отчет го раздавам навсякъде през тази „Зелена седмица”, защото го смятам за свое задължение. Вашите колеги от циментовата индустрия бяха много по-активни, следяха всяка буква от директивата. Надяваме се и в бъдеще да имаме по-добра връзка и с вашата асоциация. Европа трябва да е и Европа на промишлеността, и на услугите. Ние подкрепяме научните изследвания в полза на развитието на промишлеността. По отношение третия енергиен пакет, отстояваме независим енергиен регулатор, да има агенция на регулаторите, да има прозрачност, така че енергетиката да не е закрит монопол, а да се знае всеки разход, който влиза в тарифите и в цената.

- ГЕРБ: Още, когато бях избрана, открихме евроофиси, които са 5, във всички планови региони на България. Освен това, всеки месец изготвям ден по ден бюлетин за работата ми. За разлика от българския парламент, ЕП е една изключително прозрачна институция и това именно ме мотивира да се кандидатирам отново за депутат. Тъй като Европа е наистина пионер, на първо място в борбата с климатичните промени в глобален мащаб и предприе сериозни инициативи, които дори във връзка с кризата целите не бяха редуцирани. Но никога в нашите дебати в ЕП не е стоял въпросът „екология срещу индустрия” – този баланс е изключително важен.

- ДПС: По-скоро има тенденция за Европа на услугите и нискоемисионна икономика. По отношение отчетността, на 6 месеца регулярно представям отчет за дейността си и също онлайн могат да бъдат намерени тези отчети. Нашите изказвания в пленарна зала, становищата, които сме изработвали, докладите и др. са на разположение онлайн.

- НАПРЕД: Така поставен въпросът поставя мисли за СИВ – Европа да ни казва каква да е структурата на българската икономика. Аз бих искал да кажа каква да е структурата на българската икономика... Нещата са очевидни. Защо вече 10 години се опитваме да съсипем енергетиката? България е селскостопанска страна, а имаме министър, който ходи и казва „в сиренето слагат от оная работа” и на следващия ден падат цените на продуктите. Това не е нормално. За нас отговорът е в България и той е основан на онези дадености, които съществуват, на онези конкурентни предимства на българската икономика, които трябва да се развиват.

- НДСВ: Отговорът ми на Вашия въпрос е „Европа на нискокарбоновата индустрия, Европа на продукти с висока добавена стойност”. Относно третия енергиен пакет, все още няма решение. Засега на национално ниво са идентифицирани четири индустрии – цимент, енергетика, металургия и (....) Имам 12 офиса в страната, 60 000 км на година минавам. Отчетът ми е на разположение и електронно. НДСВ излезе с един либерален икономически компас, в който пише „Подкрепи българските производители, избери родни стоки и услуги!”

- СДС: По отношение на отчетността, това е нещо повече от задължително. Аз имам поет политически ангажимент в клубовете на СДС да се изградят информационни центрове, така че гражданите да си познават правата и да ги защитават. По отношение на втория въпрос, смятам, че не може и не бива да се прави избор между услуги и индустрия – трябва да е комбинация от двете, особено в криза. Досега средствата на ЕС отиваха преди всичко за подпомагане на фермерите, сега вече се търси даването на повече пари за нови технологии, за „зелени” инвестиции, за стимулиране на образованието, регионалното развитие и пр. Това показва, че ЕС е една гъвкава структура, независимо то критиките към съюза, включително в тази зала.

- ДСБ: Не бих се осмелил с категоричен отговор. Кризата държи съзнанието ни отворено. Ако приемем старата максима, че пазарът ще отсъди, не знаем кои услуги и индустрии ще имат своя ренесанс, кой ще заеме мястото им, ако отпаднат. Трябва да държим широко отворени очите си. Отговорът никой не може да предположи. За България съм убеден, че големите инфраструктурни проекти ще доведат ренесанс за индустрията. Затова пледираме за прозрачност при усвояване на фондовете, защото знаем колко хора са ангажирани.