Платежният баланс не се влияе съществено от режима на валутен курс

Изследване на Икономическия институт на БАН показва защо отмяната на валутния борд в България няма да разреши проблема с отрицателното търговско салдо и дефицита по текущата сметка

Състоянието на търговския баланс и на текущата сметка на платежния баланс на България не се влияе съществено от режима на валутния курс, както и от динамиката на курса на лева. Подобряването им може да се постигне чрез подходяща парична, фискална, подоходна и структурна политика, а не непременно с отмяната на валутния борд и на режима на фиксиран курс на лева. Това е един от основните изводи, който прави ст.н.с. ІІ ст. д-р Владимир Царевски от Икономическия институт на БАН в изследване за влиянието на валуто-курсовия режим върху състоянието на текущата сметка на платежния баланс. Според него евентуална девалвация на лева би довела до повишаване темпа на инфлация и изостряне на други проблеми в българската икономика, но не и до кардинално справяне с растящите дефицити в дългосрочен план.

Алтернатива на ограничителната фискална политика сега е политика на повишаване на доходите, увеличаване на нормата на спестяване и стимулиране на производството и експорта. Решението не трябва да се търси в промяната на валутно-курсовия режим, а в реалния сектор на икономиката и по-специално – в сферата на техниката, технологията, организацията на производствените процеси, както и на образователното и квалификационно равнище на кадрите. Единствено по този начин би могло да се постигне съществено и трайно повишение на конкурентоспособността на българската икономика, и в частност – на експорта, смята Царевски.

Авторът на изследването е на мнение, че мерките на фискалната и структурната политика за подобряване състоянието на търговския баланс трябва да са насочени не толкова към ограничаване на вноса, колкото към стимулиране на износа. В средносрочна перспектива България очевидно ще остане страна нето-длъжник, която в значителна степен ще разчита на приток на финансови ресурси от чужбина, казва той.

Царевски е изследвал динамиката на номиналните и реалните курсове на националните валути, както и състоянието на търговските и платежни баланси на 11 индустриално развити държави за период от 45 години и на 5 бивши социалистически страни от Източна Европа от 1990 до 2005 г. На базата на официални статистически данни и собствени изчисления той показва, че промените на валутните курсове както при режим на фиксиран, така и при “плаващ” курс, не оказват съществено влияние върху състоянието на текущата сметка на платежния баланс.

Опитът на всички изследвани страни категорично опровергава тезата за наличие на автоматично функциониращ механизъм за периодично уравновесяване на търговския баланс и на текущата сметка на платежния баланс при режим на фиксиран курс на националната валута. При режим на плаващ курс тя е частично потвърдена в някои относително по-малки и силно отворени икономики. И в двата случая обаче става въпрос за проявление на специфични цикли на относително подобряване и влошаване на състоянието на текущата сметка на платежния баланс, без да се достига до равновесие, извежда Царевски.

Колкото и кратък да е опитът на страните от Източна Европа, той също показва, че състоянието на търговския баланс и на текущата сметка не се влияе съществено от режима и динамиката на валутния курс. Значителните дефицити при тях са породени от прекалено рязката либерализация и отваряне към международния пазар при ниска експортна конкурентоспособност и далеч не най-успешно проведени “шокови” пазарни реформи.

Анализът на България в периода на прехода, както при плаващ, така и при фиксиран курс на лева, също опровергава тезата за съществуването на автоматично действащ механизъм за уравновесяване на текущата сметка на платежния баланс. Налице е известно влияние на динамиката на реалния курс на лева в периода след въвеждането на валутния борд, но това не е своеобразен пазарен автоматизъм, смята Царевски. Според него основните причини и фактори, които обуславят огромните и бързо нарастващи дефицити по текущата сметка на платежния баланс на страната ни, трябва се търсят в реалния сектор на икономиката.