НА ГОСТИ НА МАРТИН ПЕТРОВ

В най-трудния период от възстановяването след контузия „Емигранти” е на гости на Мартин Петров в Манчестър, Англия, който, дори и с патерици, посреща радушно Мартин Карбовски в дома си. И макар да е един от най-успелите български футболисти за своето поколение, той вече десет години живее като емигрант извън пределите на България. Той не може да определи коя е държавата, в която се е чувствал най-добре – навсякъде е намирал приятели и е работил с професионалисти, но и навсякъде не му е било лесно.

През 1999 г. Мартин Петров заминава за Женева, за да играе за „Сервет”. Това е може би най-трудният му момент – сам в чужда държава, не познава никого, не владее езика, порядките там са съвсем различни от тези, с които е свикнал в доскоро социалистическа България. Още на втория ден от пребиваването си в Швейцария Мартин моли майка си – току-що изгубила работата си - да отиде при него като се надява тя да остане от февруари до началото на ваканцията му през юли. Майката на Мартин – Мария – не може да остане обаче повече от месец. „Много тежък момент! Аз и до ден днешен, когато се връщам назад, се разплаквам!” – припомня си тя раздялата със сина си на летището. – „Хванал ми е ръцете и плаче! Той беше готов да си тръгне! Аз му казвам: „Мартине, недей, мамо, врабченцето сега ти е кацнало на рамото. Всичко зависи от теб и от нас. Цената е голяма, която плащаме, но всяко нещо в този живот има цена!” Бащата на Мартин – Петьо Петров - признава, че често си поплаква: „Емоционални хора сме – изживяваме ги нещата!”

„За съжаление моят план засега е да не се връщам в България” – споделя Мартин Петров. Мотивите му са да осигури сигурност и по-добро бъдеще – неща, които за съжаление не вижда за сега в България - за двете си дъщери Палома и Катрин, които вече говорят помежду си на английски. Родителите му много добре осъзнават, че синът им няма да се върне. „Те нямат тук бъдеще на този етап!” – казва Петьо Петров. – „Аз щях да съм по-удовлетворен и по-щастлив и сигурно нямаше така да се насълзявам, ако и Мартин, и Бербатов и Стилиян бяха тук, в България... А не да ходя в Англия да му гледам един мач!”

Родителите на Мартин живеят във Враца и признават, че благодарение на сина им успяват да поддържат стандарта си. Но не им е леко! „Доста завист има! И злоба!” – разказва бащата на Мартин и признава, че има хора, които истински се радват на контузиите на сина му. Дори си припомня скандала, когато синът му бива изгонен от стадиона във Враца с кучета. „Който работи в чужбина, гледа да изпрати пари на децата си или на семейството си!” – казва Мартин Петров. – „Тези пари не съм ги откраднал от никой и не съм направил нищо лошо!... Няма от какво да ме е срам! Когато тръгнат да ни обвиняват, тези хора не знаят от какво се лишаваме – гледат само светлата страна!” – казва Мартин по повод завистта и злобата, която усещат и той, и родителите му.

Посланието на Мартин Петров е към родителите му: „Благодаря ви много за това, което направихте за мен и продължавате да правите! За помощта, която ми оказвате в трудни моменти! За това, че ми помогнахте с вашето възпитание да създам и аз едно такова семейство...”

А изводът на Мартин Карбовски? – Макар и милионери, футболните ни легионери също са емигранти. И те са изправени пред въпроса на далеч не толкова успелите българи по света – да останат в чужбина, където нямат близки или да се върнат в България, където освен близки, нямат нищо друго.