Отношения ЕС-НАТО: двете организации да избягват конкуренцията помежду си
В доклад, който беше приет днес след изключително оспорвано гласуване, се подчертава, че ЕС и НАТО трябва да избягват конкуренцията помежду си и да задълбочат сътрудничеството си при операции за управление на кризи. Текстът подкрепя създаването на постоянен оперативен щаб на ЕС и на съвместни структури за сътрудничество между НАТО и ЕС. Това е първият доклад на ЕП по отношение на НАТО, който идва два месеца преди срещата на най-високо равнище през април по повод 60-годишнината на НАТО.
Докладът на Ari Vatanen (ЕНП-ЕД, Финландия) беше приет днес с разлика от едва 10 гласа - 293 гласа "за", 283 "против" и 60 "въздържали се".
В него депутатите признават важната роля на НАТО в европейската архитектура на сигурност и смятат, че бъдещата колективна отбрана на ЕС трябва да бъде организирана в сътрудничество с НАТО.
Според доклада след изборите за нов президент на САЩ, между двете страни на Атлантическия океан съществува все по-широк консенсус относно намаляващата полза от ядрените оръжия при настоящите заплахи за сигурността, както и "ново усещане за неотложност, що се отнася до необходимостта от съкращаване на размера на ядрените арсенали".
ЕС и НАТО да избягват конкуренцията помежду си
Според депутатите заплахите за сигурността в съвременния свят, като международен тероризъм, разпространение на оръжия за масово унищожение, държави в упадък ("failed states" на английски), замразени конфликти, организирана престъпност и кибер-заплахи изискват "още по-тясно партньорство" и укрепване на капацитета на ЕС и НАТО, както и по-добра координация при планирането, технологиите, оборудването и обучението.
Членовете на ЕП са на мнение, че ЕС и НАТО трябва да избягват конкуренцията помежду си и да задълбочат своето сътрудничество при операциите за управление на кризи. Те подкрепят предложението на френското правителство за "систематични контакти" между генералния секретар на НАТО и генералния секретар на Съвета на ЕС, по-специално за да се избегне объркването в случаите, когато ЕС и НАТО действат заедно, както в Косово и Афганистан.
Докладът изтъква, че е необходимо ЕС и НАТО да "разработят цялостен подход за управлението на кризи". Същевременно депутатите призовават ЕС да продължи да разполага мисии, като същевременно осигури по-рационално използване на европейската политика за сигурност и отбрана (ЕПСО) за предотвратяване на конфликти и насърчаване на стабилността.
Съвместни структури за сътрудничество между НАТО и ЕС и оперативен щаб на ЕС
По-нататък в доклада се отбелязва, че спогодбата „Берлин плюс“ (която дава възможност на ЕС да използва средствата и капацитета на НАТО) трябва да се подобри, за да позволи на двете организации да се намесват и ефективно да оказват помощ при текущи кризи. Депутатите считат, че е необходимо да се създадат постоянни съвместни структури за сътрудничество между НАТО и ЕС, в които да се допускат за участие всички членове на НАТО и всички държави членки на ЕС, които желаят да се включат.
Същевременно ЕП подкрепя създаването на постоянен оперативен щаб на ЕС под ръководството на върховния представител по общата външна политика, като част от неговия мандат ще бъде планирането и провеждането на военни операции в рамките на ЕПСО.
От 27-те държави-членки на ЕС, 6 не членуват в НАТО (Австрия, Кипър, Финландия, Ирландия, Малта и Швеция). В този контекст европейските депутати настояват, че всички държави-членки на ЕС трябва да присъстват на съвместните заседания на ЕС и НАТО "без дискриминация". Те предлагат също така съюзниците в НАТО, които са кандидати за членство в ЕС, да бъдат включени в по-голяма степен в работата в рамките на ЕПСО и Европейската агенция за отбрана.
Кипърският проблем и Турция
Депутатите изтъкват, че кипърският проблем продължава да нанася "сериозни вреди на развитието на сътрудничеството между ЕС и НАТО", тъй като Турция отказва да позволи на Кипър да участва в мисиите на ЕПСО, включващи разузнаване и ресурси на НАТО, а Кипър в отговор отказва да позволи на Турция да участва в "цялостното развитие на ЕПСО в степента, съответстваща на военната тежест и стратегическата важност на Турция за Европа и Атлантическия съюз".
Парламентът насърчава Кипър да преразгледа политическата си позиция относно членството си в програмата „Партньорство за мир“ и призовава държавите-членки на НАТО "да се въздържат от използване на правото си на вето с цел предотвратяване членството в НАТО на държави-членки на ЕС".
Отношения с Русия и разширяване на НАТО
Относно отношенията с Русия, депутатите поддържат становището, че ЕС и НАТО трябва да поддържат реалистичен и откровен диалог с Русия, включително относно перспективите за членство на Русия във всички евроатлантически структури, ако и когато Русия стане истинска демокрация и се откаже от използването на военна заплаха като средство за политически натиск към нейните съседи.
По отношение на бъдещото разширяване на НАТО, според депутатите всяка кандидатура трябва да се оценява самостоятелно, като същевременно те се обявяват против разширяването към държави, в които "членството не се ползва с подкрепата на населението" или "съществуват сериозни неразрешени териториални спорове със съседните й държави".
Прочетено: 2508 пъти