Неизвестен храм откриха археолози в Созопол

Част от голяма обществена сграда, най-вероятно древен храм, откриха археолозите в Созопол. Находката променя досегашните представи за градоустройството на древна Аполония и на нейните наследници – късно -античния и средновековния град Созопол.
“Безспорно този факт е един от най-значимите научни резултати, постигнати в завършилия археологически сезон”, подчертава Димитър Недев, директор на Археологическия музей в града.

Поне досега учените са смятали, че в древността провлакът, който свързва Стария град със сушата, е бил доста по-тесен. Находката обаче опровергава тази теза, защото проекцията на разкритите останки от масивно строителство води далеч зад крепостните стени на Аполония.

Според Недев налице е т.нар. периболос –  външна оградна стена на безспорно голяма, а следователно и значима, най-вероятно обществена, сграда от елинистичната епоха. Основания да предполага, че става дума за храм, му дават и други находки – в непосредствена билзост е открита ритуална яма /т.нар. ботрос/, която съдържа  кости, амфори и прочие следи от жертвоприношения. Точно в ботроса археолозите попадат на уникална комична актьорска маска и керамични кръгчета /сефеси/ с диаметър около 3.5  см, използвани от древните елини при различни ритуали.

“Най-любопитното е, че в една картина от 1653 година на фламандския художник Ян Петерс, който рисува тогавашния град, се виждат останките от един обект, който напълно възможно е да е бил именно този храм”, посочва директорът на музея. Дали наистина става дума за съвпадение, не е ясно поне засега. Но възрастни созополчани си спомнят за някакви стари зидове, които се виждали при изкопните работи за строежа на читалището на площад “Хан Крум”.

Въпросният фрагмент от периболос е разкрит в основата на стражева кула на южната крепостна стена. Самият градеж на отбранителните съоръжения също дават непряко доказателство за съществуването на голям храм на това място – в тях като строителен материал са използвани каменни блокове от корниз на сграда, украсен с фриз.

Само на няколко метра северозападно от находката пък специалистите намират останки от християнска църква и фрагменти от нейните стенописи. Черквата датира най-вероятно от средните векове – 12-14 век и вероятно е била кръстокуполна. “Точно в този район на града – по улица “Рибарска” - има три църкви, а под самия площад още една – гробищна църква. Нищо чудно да става дума за цял манастирски комплекс – от историческите извори се знае, че е имало такъв в града - “Свети Анастасий””, излага своето виждане Димитър Недев.

Сред научните резултати от археологическия сезон той откроява и новооткрития монограм на българския цар Михаил Шишман. Владетелят от династията на Асеневци е царувал между 1323 и 1330 година. Именно неговите инициали са издълбани на камък от вътрешната част на югоизточната крепостна стена. Находката попада в частен имот на ул. “Милет” и е открита от археолога Константин Господинов след започването на строителни дейности в него.

“Монограмът е уникален за Черноморието. Най-вече защото преобладаващата част от населението на крайморските градове е с гръцки произход. Знакът е оставен през 14 век най-вероятно от войник или дюлгерин българин”, смята Недев.
Според него находките от различните периоди на града ще продължават да се увеличават с подновяването на проучвателската дейност. И през тази година тя ще започне след края на туристическия сезон.

Силен акцент ще се постави върху консервацията и последващата реставрация на двете крепостни кули – входната и стражевата. За целта вече са закупени подходящите каменни блокове, те ще бъдат обработени по специален начин, за да добият автентичен вид.

В края на миналата година кметът на община Созопол Панайот Рейзи изпрати писмо до министър Данаилов, с което настоява сумата от 300 хил. лева да бъде заложена в бюджета на министерството за 2009 г., за да продължат започнатите проучвания, консервация и реставрация на крепостната система. Тази сума е определена в тригодишната програма за финансиране на “Архитектурно - художествени паметници на културата с национално значение”, в която програма е заложено ”Възстановяване на оригинален вход и крепостни стени и кули на АИР  - Старинен Созопол”. Намеренията на общинската администрация са да бъдат заделени в бюджета на общината за 2009 година достатъчно средства, които да обезпечат по-нататъшните дейности по възстановяване на крепостната стена.

“Целта на проекта е тази част от крепостната стена, която в момента е обект на консервация и реставрация, да се впише в силуета на Стария град и да допълни общата визия на това уникално съоръжение. Да личи, че Созопол има хилядолетна история”, посочва директорът на музея.

За археолога потенциалът на общината за културен туризъм далеч не се изчерпва само със Созопол. Като пример той дава праисторическото селище на територията до къмпинг “Градина”. То датира от ранния халколит – около 5 400 – 5 000 години пр. н.е. В него изследователите Мирослав Класнаков и Петър Лещаков са намерили не само следи от металопроизводство, но и един гроб. Той е наистина уникален, защото не само е един от трите подобни по нашето Черноморие, но и единственият, открит на юг от Бургас.
Неразработен археологически потенциал има в землището на село Черноморец – там засега са известни две древни поселища. Любопитна е още късноантичната крепост на нос Акра, находки има в местността Димитров юрт.

Източник: в. Фактор