Изказване на Димитър Стоянов на дебата за възпоменание на 11 юли като ден на жертвите от клането в Сребреница

Димитър Стоянов (Независими) – Благодаря, господин Председателю. Тази вечер сме се събрали да си припомним едно страшно престъпление, неслучайно наречено геноцид, което представлява действително една огромна човешка трагедия в най-новата ни история. Но когато чета декларацията, която се предлага, резолюцията, проекта за резолюция, виждам, че той отразява само половината трагедия и само половината геноцид. 

В него са споменати имена, които станаха световно известни: Ратко Младич, Радован Караджич, Кръстич и т.н. Но в него не виждам имената на мюсюлманите, които също извършваха престъпления в Сребреница и в този отвратителен конфликт. Къде е името на Насер Орич, командира на 28-ма мюсюлманска дивизия? Кой... защо не е споменато в тази резолюция клането в село Кравица на връх Коледа 1993 г., в това християнско село? Защо не са описани случаите на десетките християнски села, които бяха изгорени в района на Сребреница от мюсюлманските бойци? Всички ние не трябва да продължаваме да защитаваме едностранна позиция и да налагаме двойни стандарти, когато оценяваме такива ужасяващи събития. Който твърди, че само християните са избивали мюсюлмани в Босна и Херцеговина, а обратното не се е случвало, е лицемер. Кой някога си е направил труда да провери? Тук беше казано, че е пълна, изпълнена Сребреница с масови гробове, и това е вярно. Но кой си е направил някога труда да провери колко от тези масови гробове са на християни?

Нека не забравяме, че нещата се случваха двустранно там и не трябва да се правим, че християните не съществуват или нямат човешки права, все едно са някакви животни.