Иво Янакиев: Моето семейство ми помогна да стигна до тук !

Бургазлията Иво Янакиев спечели бронзов медал за България от олимпийската регата по академично гребане на Игрите в Атина, финиширайки трети в дисциплината скиф-мъже.
Иво Янакиев е роден на 12 октомври 1975-а година в Бургас. Състезател е на клуб «Лукойл Нефтохимик», в който тренира под ръководството на своя баща Димитър Янакиев.
На Олимпиадата в Сидни Иво завърши пети.
Има в актива си едно пето и едно шесто място от световни първенства, както и два медала от регати за Световната купа - сребърен от Севиля през 2001-а и бронзов от Мюнхен през 2003-а.
Преди да започне подготовка за новия състезателен сезон бронзовият медалист от Атина е решил да си почине. Той ще замине на къмпинг, където ще се отдаде на любимото си занимание - сърфа.


- Как оценяваш бронзовият олимпийски медал?
Това е голям успех за мен. И не само за мен, а въобще за гребането в България.До сега в моята дисциплина никога не е имало медалист.
-Трудно ли беше това състезание?
-Трудно е ако не си подготвен добре. Аз бях в много добра спортна форма и не беше трудно да постигна този успех. Най- тежката гонка беше финала, останалите минаха съвсем нормално.
-При посрещането ти в България отправи упреци към федерацията по гребане. Какво не успя
да направи тя за подготовката на гребците за Олимпиадата.
-Федерацията не направи почти нищо.За моята подготовка бяха отпуснати минимални финасови средства. Не беше закупена нова лодка и гребла- карах със старите на Олимпиадата.От Нова година съм и без заплата от федерацията.Изцяло разчитах на моя клуб - “ЛУКойл Нефтохимик” за нормално протичане на подготовката ми.

-Как протече подготовката ти за Олимпиадата в Гърция?
-Предимно по лагери. От декември месец миналата година започнаха лагерите. Подготовката ми премина спокойно.Не участвах в Международни състезания, понеже се готвех изцяло за квалификационната регата в Швейцария. Беше адски важно да не пропусна и последния шанс за осигуряване място за Олимпиадата.Класирах се първи и след 40 дни заминах за Гърция.

-Как премина самото състезание на олимпйския гребен канал ?
-В началото беше малко напрегнато заради метеорологичните условия, които бяха много лоши.Наложи се да се отлагат стартовете заради силните ветрове.Говореше се дори, че може да се промени целия регламент на състезанието. Имаше вероятност финалистите да се определят по време от сериите, а не по класиране както е при нас.Дори се говореше за скъсяване на дистанцията на 1000 или на 500 метра, защото към финала на гонката вълните ставаха доста големи , а вятърът много силен.Но времето бе на наша страна, вятърът утихна и всичко мина нормално.

-Топлото време влияе ли ти ?
-Влияе, ако не си имал време да се аклиматизираш.Първите дни след пристигането ми в Гърция се чувствах много зле, не се чувствах в добра форма. Но постопенно се аклиматизирах и на полуфинала се чувствах много добре. Но на самото състезение топлото време не влияе.

-Какво си мислеше преди старта на финалната гонка? Телевизионните камери те показаха много съсредоточен.
-Бях много концентриран, защото знаех, че един от медалите ще е мой. Мислех си за самото развитие на гонката - как трябва да тръгна, къде ще атакувам и как ще завърша.

-Бяхте ли планирали с твоя треньор и баща как ще гребеш на финала.
-Разбира се. Това е важна част от самото състезание - да обсъдим тактиката която да приложим, и съответно да я приложа по време на гонката .Мисля че успях да направя това което трябваше.

-Познаваше ли добре съперниците си?
-Познавам ги всички.Аржентинеца и белгиеца бяха на добро ниво, но не са много опитни състезатели, това пролича и на самия финал.Норвежеца Олаф Туфте е в елита на гребането.Сребърен медалист е от игрите в Австралия и е двукратен световен шампион. Юри Янсон от Естония пък е най- възрастния и опитен състезател. Той също е световен шампион. Сега отново доказа, че е на много високо ниво.

-Кои първи те поздравиха след финала?
-Първи бяха журналистите, защото пристана на който излизаме след гонката бе обсаден от тях. След това разбира се треньора ми и моя баща Димитър Янакиев.

-Какво ти каза баща ти преди и след старта?
-Преди старта ми каза че сега е момента и мога да го направя и това е моя голям шанс. След старат беше развълнуван, почти разплакан и много щастлив.

-Разбра се, че имаш намерение да гребеш в двойка с брат си Мартин.
-Да, това мое желание е отдавна. Чакам той да ме настигне. След олимпийския медал съм амбициран за скифа, защото видях че имам възможности. Но ще видим догодина как ще тръгнат нещата.Ако брат ми стигне такова ниво, че можем на двойка да се класираме сред елита ще опитаме. Сега за мен е важно да продължа да тренирам.

-Мислиш ли вече за следващата Олимпиада или все още е рано.
-За сега не. Сега мисля да си почина известно време и да започна подготовка за следващия сезон. А пък Олимпиадата, тя ще дойде, така или иначе.

-Радваха ли ти се другите български спортисти в Гърция след
спечелването на медала?
-Ние не бяхме настанени в Олимпийското село, но българите които бяха в нашата база естествено се радваха. Един успех амбицира и другите олимпийци за добро представяне. Аз като разбрах за успеха на Мария Гроздева се надъхах още повече.

-Има ли завист между гребците?
-От моя страна няма.Аз и баща ми винаги сме искали де не влизаме в конфликти, да имаме възможност да работим спокойно. За съжаление винаги се намират хора,които искат да пречат.Когато някой се надига, винаги се намира някой който иска да го дръпне надолу.

-На кого разчиташ при подготовката си в Бургас?
-Тук разчитам изцяло на моя клуб “Лукойл- Нефтохимик”. Други спонсори нямам.
-Добри ли са условията при които тренираш в Бургас?
-Нормални са.Не може да се каже, че има кой знае каква база, но съм бил и в други гребни клубове по света. Има такива, които са на много високо ниво, но има и такива, които имат много добри състезатели а базата им е на нивото на нашата.Единственото лошо нещо са водораслите в езерото в което гребем. Когато през лятото падне нивото на водата става невъзможно да се тренира. Зимата тренираме на Олимпийската база в Созопол, качваме се на Белмекан, използваме и различни язовири, които отговарят на условията за тренировка. В България не може да се каже че има добра гребна база - всички са на едно ниво, което не е добре.

-А как се развиват детските гребни школи в България?
-Има школи които се развиват добре, но положението в спорта в България е такова че децата стигат до едно ниво и след като завършат училище не могат да разчитат да си изкарват хляба по този начин и се отказват.Няма условия за развитието на спорта , няма програми, които да накарат хората да се занимават със спорт.

-Какво трябва да се направи?
-Аз мога да дам пример какво се прави в другите страни. Осигурява се подходяща работа на състезателя, създават се условия той да работи и да тренира същевременно.

-На кого посвети олимпийския си медал ?
-Моето семейство е това ,което ми помогна да стигна до тук. Посветен е на тях.

-След почивката какво предстои?
-Продължавам тренировки в Бургас. Вече получих покана за едно състезание в Америка в Бостън. То е в края на октомври и самото време е неподходящо. Няма да имам време да си почина, а имам нужда от почивка след Олимпиадата. Ако реша да участвам трябва да продължа да тренирам, за да съм на необходимото ниво. След тази позиция, която извоювах не мога да си позволя да отида неподготвен.Може би ще го пропусна.

-Намираш ли разлика между Олимпиадата в Сидни и тази в Атина?
-В организацията няма разлика. В Гърция мерките за сигурнос бяха много по засилени. Но нивото е еднакво високо. Мислех че гърците няма да успеят да се справят, но не е така.Всичко беше на ниво.

-От един ден си в Бургас, спират ли те вече хората по улиците?
-Няколко непознати вече ме поздравиха и това много ме радва. Е, има и такива, които не са ми били близки и почнаха да се обаждат.Но благодаря на тези, които ми вярваха, защото винаги е имало хора, които са вярвали че ще успея. На тях им благодаря от все сърце!

-Какво искаш да кажеш на баща ти?
-Мисля, че съм успял да му кажа много неща.Благодаря му за подкрепата. Без неговата помощ не бих могъл да постигна този успех.