новини
справочник
заведения
Европейският парламент ще гласува климатичния пакет
12 Декември 2008, Петък
Европейските депутати ще гласуват на 17 декември шест доклада от пакета за климатичните промени и енергията. В тях се предлагат законодателни мерки за постигане на целите на ЕС до 2020 г. в областта на климатичните промени: намаляване с 20% на емисиите на ЕС на газове с парников ефект, увеличаване с 20% на дяла на възобновяемите енергийни източници в общата енергийна консумация, както и нарастване с 10% на дяла на биогоривата.
До 10 декември в резултат на усилени преговори по климатичния пакет между Парламента, Съвета и Комисията, беше постигнат компромис по три от въпросите, които ще бъдат разгледани на пленарната сесия на ЕП в Страсбург: въглеродните емисии от превозни средства (доклад Sacconi), качеството на горивата (доклад Corbey) и възобновяемите енергийни източници (доклад Turmes). Най-противоречивите въпроси, като например схемата за търговия с емисии и биогоривата, ще бъдат разгледани на започващия на 11 декември Европейски съвет в Брюксел.
По време на пленарната сесия в Страсбург ще бъдат обсъдени и гласувани шест доклада от климатичния пакет:
По въпроса за възобновяемите енергийни източници (доклад на Claude Turmes, Зелени/ЕСА, Люксембург) е постигнато споразумение със Съвета. Главната цел е до 2020 г. 20% от общата енергийна консумация на ЕС да бъде от възобновяеми енергийни източници. За да се постигне тази цел, ще бъдат въведени задължителни национални цели за всяка държава-членка, които да доведат до увеличаване на дяла на възобновяемите енергии, използвани за електричество и отопление, както и в транспортния сектор.
Неформалният компромис със Съвета поддържа целта за използване на поне 10% възобновяема енергия в областта на транспорта. Според споразумението преразглеждането на директивата (което беше един от последните въпроси, по които имаше разминаване) през 2014 г. няма да променя общата цел за 20% намаляване, а трябва да служи за подобряване на механизмите за сътрудничество.
По доклада на Guido Sacconi (ПЕС, Италия) за въглеродните емисии от превозните средства също беше постигнато споразумение със Съвета. Компромисът подкрепя предложената от Комисията цел за намаляване на емисиите на CO2 до 120 грама на километър за цялата автомобилна индустрия до 2012 г. (при сегашни нива от 160 г/км).
Конкретната цел, която се поставя, е за 130 грама CO2/км до 2012 г. за новите пътнически коли, което трябва да бъде постигнато чрез подобрения в автомобилните двигатели. Ще бъдат въведени и допълнителни мерки за постигането на допълнителни 10 грама намаление, за да се достигне глобалната цел от 120 г/км. Това ще се осъществи чрез други технически подобрения, като по-добри гуми или използване на биогорива. Същевременно компромисът поставя дългосрочни цели за новите коли от 95 грама CO2 за километър към 2020 г.
За производителите на коли ще има преходен период до 2015 г., по време на който те ще трябва постепенно да достигнат до пълното изпълнение на фиксираните цели за въглеродни емисии. Производителите, които надвишават поставените им цели за емисии, ще бъдат глобявани.
Третият въпрос, по който до момента е постигнат компромис със Съвета, е за качеството на горивата (доклад на Dorette Corbey, ПЕС, Нидерландия). Според него до 2020 г. постепенно трябва да се намалят (с до 10%) емисиите на парникови газове, получени по време на производствените процеси и транспорта на горивата. Задължителната цел за държавите-членки е намаление с 6% (спрямо нивата от 2010 г.) до края на 2020 г.
Останалите въпроси от климатичния пакет ще бъдат една от основните теми на Европейския съвет (11-12 декември) преди тяхното гласуване от депутатите в Страсбург:
Докладът на Avril Doyle (ЕНП-ЕД, Ирландия) разглежда схемата за търговия с емисии на парникови газове. Тя е създадена през 2005 г. и цели използването на пазарни стимули за ограничаване на емисиите на парникови газове. Държавите-членки и Европейската комисия приеха план, който определя лимит за количеството СО2, което всяка държава и отделните промишлени предприятия могат да изхвърлят във въздуха. Ако компаниите изхвърлят повече СО2, те трябва да купуват допълнителни разрешителни за това, а ако замърсяват по-малко, могат да продават неизползваните си квоти. Системата за търговия с вредни емисии има три фази. Първата бе между 2005 и 2007 г., втората ще продължи до 2012 г., а третата би трябвало да е между 2013 и 2020 г.
Докладът на ЕП подкрепя предложението на Комисията за намаляване на емисиите на парникови газове на повечето индустриални сектори с 21% до 2020 г. (спрямо нивата от 2005 г.) и за постепенно премахване на безплатните разрешителни за емисии, които от 2013 г. трябва да бъдат изцяло пуснати за продажба чрез търг (с изключение на енергийно интензивните сектори). Парламентът иска също така 50% от приходите (а не 20%, както е в предложението на Комисията) от търговията с емисии да отиват за екологични мерки и борба срещу климатичните промени.
Докладът на Satu Hassi (Зелени/ЕСА, Финландия) разглежда споделянето на усилията в областта на климатичните промени. Усилията на държавите-членки се базират на принципа на солидарността: като на базата на БВП се определя колко трябва да бъдат намалени емисиите на дадена страна и в кои сектори тя може да увеличи емисиите (оставайки в рамките на общите цели за ЕС) спрямо нивата от 2005 г. Група държави, начело с Унгария (между които България, Литва, Латвия, Естония, Румъния и Словакия), оспориха взимането на 2005 г. за изходна позиция. Според тях тя облагодетелства старите членки на Съюза и не отчита намаляването на емисиите в новите членки от 1990 г. насам, които са резултат от преструктурирането на промишлеността.
Според доклада държавите-членки, които не са покрили националните цели за намаляване на емисиите парникови газове (от източници, които не са покрити от схемата за търговия с емисии), трябва да бъдат санкционирани и да им бъдат налагани глоби. Освен че подкрепят предложените от Комисията национални цели за намаляване на емисиите за периода 2013-2020 г. (10% за секторите, които не са включени в схемата за търговия), депутатите от Комисията по околна среда на ЕП поставят нови дългосрочни цели за след 2020 г. - над 50% към 2035 г. и от 60 до 80% намаление към 2050 г. (спрямо нивата от 1990 г.).
Докладът на Chris Davies (АЛДЕ, Великобритания) относно улавянето и съхранението на въглероден двуокис в геоложки обекти предлага всички големи централи за производство на енергия, построени след 2015 г. и работещи с изкопаеми горива, задължително да бъдат снабдени с новата технология за улавяне и съхранение на въглерод. Депутатите подкрепят и т.нар. клауза "Шварценегер", която предвижда специален емисионен стандарт за нови централи с капацитет над 300 мега вата.
До 10 декември в резултат на усилени преговори по климатичния пакет между Парламента, Съвета и Комисията, беше постигнат компромис по три от въпросите, които ще бъдат разгледани на пленарната сесия на ЕП в Страсбург: въглеродните емисии от превозни средства (доклад Sacconi), качеството на горивата (доклад Corbey) и възобновяемите енергийни източници (доклад Turmes). Най-противоречивите въпроси, като например схемата за търговия с емисии и биогоривата, ще бъдат разгледани на започващия на 11 декември Европейски съвет в Брюксел.
По време на пленарната сесия в Страсбург ще бъдат обсъдени и гласувани шест доклада от климатичния пакет:
По въпроса за възобновяемите енергийни източници (доклад на Claude Turmes, Зелени/ЕСА, Люксембург) е постигнато споразумение със Съвета. Главната цел е до 2020 г. 20% от общата енергийна консумация на ЕС да бъде от възобновяеми енергийни източници. За да се постигне тази цел, ще бъдат въведени задължителни национални цели за всяка държава-членка, които да доведат до увеличаване на дяла на възобновяемите енергии, използвани за електричество и отопление, както и в транспортния сектор.
Неформалният компромис със Съвета поддържа целта за използване на поне 10% възобновяема енергия в областта на транспорта. Според споразумението преразглеждането на директивата (което беше един от последните въпроси, по които имаше разминаване) през 2014 г. няма да променя общата цел за 20% намаляване, а трябва да служи за подобряване на механизмите за сътрудничество.
По доклада на Guido Sacconi (ПЕС, Италия) за въглеродните емисии от превозните средства също беше постигнато споразумение със Съвета. Компромисът подкрепя предложената от Комисията цел за намаляване на емисиите на CO2 до 120 грама на километър за цялата автомобилна индустрия до 2012 г. (при сегашни нива от 160 г/км).
Конкретната цел, която се поставя, е за 130 грама CO2/км до 2012 г. за новите пътнически коли, което трябва да бъде постигнато чрез подобрения в автомобилните двигатели. Ще бъдат въведени и допълнителни мерки за постигането на допълнителни 10 грама намаление, за да се достигне глобалната цел от 120 г/км. Това ще се осъществи чрез други технически подобрения, като по-добри гуми или използване на биогорива. Същевременно компромисът поставя дългосрочни цели за новите коли от 95 грама CO2 за километър към 2020 г.
За производителите на коли ще има преходен период до 2015 г., по време на който те ще трябва постепенно да достигнат до пълното изпълнение на фиксираните цели за въглеродни емисии. Производителите, които надвишават поставените им цели за емисии, ще бъдат глобявани.
Третият въпрос, по който до момента е постигнат компромис със Съвета, е за качеството на горивата (доклад на Dorette Corbey, ПЕС, Нидерландия). Според него до 2020 г. постепенно трябва да се намалят (с до 10%) емисиите на парникови газове, получени по време на производствените процеси и транспорта на горивата. Задължителната цел за държавите-членки е намаление с 6% (спрямо нивата от 2010 г.) до края на 2020 г.
Останалите въпроси от климатичния пакет ще бъдат една от основните теми на Европейския съвет (11-12 декември) преди тяхното гласуване от депутатите в Страсбург:
Докладът на Avril Doyle (ЕНП-ЕД, Ирландия) разглежда схемата за търговия с емисии на парникови газове. Тя е създадена през 2005 г. и цели използването на пазарни стимули за ограничаване на емисиите на парникови газове. Държавите-членки и Европейската комисия приеха план, който определя лимит за количеството СО2, което всяка държава и отделните промишлени предприятия могат да изхвърлят във въздуха. Ако компаниите изхвърлят повече СО2, те трябва да купуват допълнителни разрешителни за това, а ако замърсяват по-малко, могат да продават неизползваните си квоти. Системата за търговия с вредни емисии има три фази. Първата бе между 2005 и 2007 г., втората ще продължи до 2012 г., а третата би трябвало да е между 2013 и 2020 г.
Докладът на ЕП подкрепя предложението на Комисията за намаляване на емисиите на парникови газове на повечето индустриални сектори с 21% до 2020 г. (спрямо нивата от 2005 г.) и за постепенно премахване на безплатните разрешителни за емисии, които от 2013 г. трябва да бъдат изцяло пуснати за продажба чрез търг (с изключение на енергийно интензивните сектори). Парламентът иска също така 50% от приходите (а не 20%, както е в предложението на Комисията) от търговията с емисии да отиват за екологични мерки и борба срещу климатичните промени.
Докладът на Satu Hassi (Зелени/ЕСА, Финландия) разглежда споделянето на усилията в областта на климатичните промени. Усилията на държавите-членки се базират на принципа на солидарността: като на базата на БВП се определя колко трябва да бъдат намалени емисиите на дадена страна и в кои сектори тя може да увеличи емисиите (оставайки в рамките на общите цели за ЕС) спрямо нивата от 2005 г. Група държави, начело с Унгария (между които България, Литва, Латвия, Естония, Румъния и Словакия), оспориха взимането на 2005 г. за изходна позиция. Според тях тя облагодетелства старите членки на Съюза и не отчита намаляването на емисиите в новите членки от 1990 г. насам, които са резултат от преструктурирането на промишлеността.
Според доклада държавите-членки, които не са покрили националните цели за намаляване на емисиите парникови газове (от източници, които не са покрити от схемата за търговия с емисии), трябва да бъдат санкционирани и да им бъдат налагани глоби. Освен че подкрепят предложените от Комисията национални цели за намаляване на емисиите за периода 2013-2020 г. (10% за секторите, които не са включени в схемата за търговия), депутатите от Комисията по околна среда на ЕП поставят нови дългосрочни цели за след 2020 г. - над 50% към 2035 г. и от 60 до 80% намаление към 2050 г. (спрямо нивата от 1990 г.).
Докладът на Chris Davies (АЛДЕ, Великобритания) относно улавянето и съхранението на въглероден двуокис в геоложки обекти предлага всички големи централи за производство на енергия, построени след 2015 г. и работещи с изкопаеми горива, задължително да бъдат снабдени с новата технология за улавяне и съхранение на въглерод. Депутатите подкрепят и т.нар. клауза "Шварценегер", която предвижда специален емисионен стандарт за нови централи с капацитет над 300 мега вата.
Прочетено: 4492 пъти
Сподели в социалните мрежи
Брой коментари
0
Добави линк
