Любомир Ганев: Успехите на националния отбор тепърва предстоят

След като спрях с волейбола и след трамвай не съм се затичвал, откровеничи един от най-добрите български волейболисти за всички времена

През изминалите дни бившият ас на националният отбор по волейбол, 160 килограмовият русенец Любо Ганев бе специален гост в предаването „Животът на другите”. За няколко дни роденият на 6/10/1965 година петкратен шампион на България с екипа на ЦСКА гигант разкри опита си във възпитанието на малки деца и общуването с тях. Бащата две момчета, споделя пред нашите читатели премеждията си в нетрадиционното си амплоа, както и с какво се занимава след като прекрати активна състезателна дейност. Високият 210 см бронзов медалист от световното първенство във Франция ’86-та споделя своите виждания за сегашния ни национален тим, както впечатлението си от новоназначения селекционер, италианеца Силвано Пранди.

Любо привет, за пореден път ни изненадваш този път в ролята си на детска забавачка? Много ми наподобяваш на Арнолд Шварценегер от филма „Ченге в детската градина”!
- Здравейте бургазлии, ами знаете, че аз съм човек, който винаги се стреми към интересното и нестандартното. И затова когато се появи това предложение без да се замисля приех. Аз нося детското в мен и може би ще е така докато съществувам като човек. Просто детето в мен няма шанс да си тръгне. Дори вече и на тази възраст не пропускам възможност да играя на компютърни игри със синове ми. В детската градина бе малко сложно, защото все пак това са малки дечица, а аз нямам кой знае какъв опит в гледането на малчугани. Но мисля, че с необходимото желание и обич от моя страна всичко се разви идеално. Сега като се замисля, стига да имаш мерак няма значение дали си мъж или жена, за да работиш с дечурлига. А относно приликата ми с Арнолд, се надявам тази моя изява да е забелязана от продуценти в Холивуд и да завалят предложения за роли.

Вече доста време си извън волейболната площадка? С какво се занимава Любо Ганев извън спорта?
- Както е известно ще станат близо 10 години, откакто не се занимавам с голямата ми любов волейбола. Оттогава съм се отдал на бизнес дела. Сега основно съм в бизнеса с метан и отварянето на метан станции. Само да вметна, че в Бургас има отворени 3 такива станции, които работят на пълни обороти. По настоящем около 80 % от колите, които се движат с газ са с мои уредби. От 66 метан станции - 36 поддържам аз. Доволен съм от работата си, защото през последните няколко години пазарът на метан в България се разви изключително бързо. Успоредно с тази дейност съм представител и на спортната марка „Асикс” за България. Така, че в общи линии съм един доста ангажиран човек и пътувам изключително много.

Член си на управителния съвет на федерацията по волейбол. Имаш ли амбиции за някои по-ръководен пост?
- Категорично не. Желанието ми е да помагам с каквото мога, защото си мисля, че наистина мога да бъда полезен на българският волейбол. Нямам амбиции за шефски постове или разни подобни функции.

Изминава противоречива година за мъжкия ни национален тим. Класирахме се за предстоящото европейско първенство, но не стигнахме до желания медал от Пекин. С голямата кошница ли поехме към Китай?
- За мен лично изминалата година беше добра. Просто отборът вдигна летвата прекалено много и едва ли не сме длъжни при всяко наше участие да се връщаме с отличие. При тези изравнени световни сили, това наистина е абсурдно поне на този етап. Да не забравяме, че две поредни олимпиади не се бяхме класирали, така че само по себе си и участието ни там бе постижение. Не бива да забравяме и случката с Пламен, която повлия на самата игра на тима. Отсъствието на капитана наруши концентрацията и цялата им психическа нагласа. Отборът доказа многократно, че няма страна по света, която да не можем да победим, така че играта ни не се е променила. Може би всичко лошо дойде от факта, че Гибона бе натоварен с много големи очаквания. Всички чакаха той да е гръбнак на отбора, а това нямаше как да стане след цялата лудница около него.

Новият треньор е добре познатият ти от престоя в Италия, Силвано Пранди. Какво да очакваме от тук насетне с него като селекционер?
- Искрено се надявам, само положителни неща. Господин Пранди е световно признат специалист и не случайно прозвището му е Професора. Аз имах щастието да бъда под ръководството му 2 години в Кунео и от престоя ми там научих доста неща за волейбола като част от моето изграждане на състезател се дължи на именно него. Смятам, че точно привличането му ще придаде нужния ефект, който да ни изстреля и задържи в орбитата на топ отборите в света. Успехите тепърва предстоят.

Липсва ли ти времето когато правеше шоу на терена и биеше неспасяеми сервиси? В днешно време поддържаш ли някаква спортна форма?
- С риск да се изложа, ще си призная, че откакто съм приключил с волейбола и след трамвай не съм се затичвал и може би е време да направя нещо по въпроса. Иначе смятам за логично да има някаква носталгия, но аз съм човек който живее с настоящето. Въпреки това често си припомням състезателните ми години. Освен това аз съм във федерацията така, че стоя близо до волейбола и спортните дела. А пък когато ми домъчнее ходя на гледам волейбол на живо, за да изпитам тръпката, която ме крепеше толкова години на състезателното поле. Така също се чувствам част от нещата.

Любо, по този повод кога ще дойдеш до Бургас, да гледаш нашия Лукойл, който се представя доста добре в последните години в България?
- В Бургас винаги ми е приятно да дойда, особено лятото по разбираеми причини. Навремето още като състезател бяхме на лагер в хотел България и ми дадоха стая с огромно легло, където спокойно можеше да се съберат 5 човека с моите габарити. Просто бе грехота да спиш сам на такова легло (смее се). А при първа възможност ще посетя зала „Младост”. Наистина Лукойл се представя на ниво във всеки мач. Жалко, че отпаднахте от евро турнирите, но това ще ви даде възможност да се концентрирате върху вътрешното първенство.

Интервю на Кирил Евтимов