Никулден

6 - ТИ ДЕКЕМВРИ - ДЕН НА СВЕТИ НИКОЛА И ПАТРОНЕН ПРАЗНИК НА ГРАД БУРГАСЖитие на Св.Николай    На 6-ти декември умира епископът на Мира - Николай Мирликийски, най-популярният светец на християнската църква, почитан от всички религии и езичници като Чудотворец, повелител на морските стихии, покровител на моряците и рибарите. Още в детството си Св.Николай е пример на добродетелност и аскетизъм. През целия си живот се отказва от материалните облаги и ги раздава на бедните. След избирането му за епископ на Мира, в Югозападна Мала Азия, добродетелните му дела непрестанно се множат. По време на пътуването му до Божи гроб силна буря застига кораба и убива един от моряците. С кротка и искрена молитва към Бога Свети Николай успокоил морето и възкресил убития моряк. Популярни са и други чудодейни епизоди със светеца, които чрез разказите на моряците придобиват голяма популярност. Св.Николай завършил тихо и блажено земния си живот през 342 г. След смъртта тялото му останало нетленно и излъчвало струи на благодатни изцеления и чудеса. През 1099 г. мощите му били пренесени в гр.Бари, Италия, където в негова памет се устройват специални църковни тържества в продължение на няколко дни. Християнският култ към Св. Никола възниква и се разпостранява в пределите на Византийската империя през VІІІ - ІХ век, а от там в страните на Западна Европа. Векове наред църквата отбелязва празника на Св.Никола с тържествено богослужение.

---------------

Св. Никола
Именници: Никола, Николай, Николина, Ненка, Нина, Нено, Ненка, Нино, Кольо. Това е един от големите празници в българския народен календар. Той е в чест на светеца - покровител на водите, който пази хората от потоп и удавяне. Свети Никола властва над моретата, реките, езерата и над целия подводен свят (рибите, юдите, самовилите, халите, демоните). Нещо повече: ако небесните мълнии се падат на свети Илия, а подземният свят (мъртвите) - на арх. Михаил, то средната част, пространството между земята и небето е частта на св. Никола. Св. Николай се родил през втората половина на ІІІ век в Патара, град в малоазийската област Ликия. Когато стигнал юношеска възраст, неговият чичо Николай, епископ Патарски, уговорил родителите му да посветят сина си на служение Богу и скоро го възвел в чин презвитер. След смъртта на родителите си, св. Николай употребил всичкото си богато наследство за добри дела, стараейки се да не го знаят тези, на които правел благодеяния, в съгласие с Божията заповед да правим скришом добро без да търсим светска слава. Светителят извършил и много чудеса чрез Божията благодат. В дълбока старост той починал тихо и блажено в 342 г. Тялото му било погребано в катедралата на гр. Мир. Неговите нетленни мощи се оросявали от благовонно миро, от което много вярващи получавали изцеление. През 1099 г.те били пренесени в гр. Бари (Италия), където се пазят и досега.