Красимир Балъков: Държавните органи не се интересуват от проблемите във футбола
За момента нямам сериозно предложение за водя отбор, декларира бившият треньор на швейцарския Грасхопърс
Уважаеми бургазлии,
Искрено ми е приятно да ви представя следващия мой събеседник, а именно легендарният плеймейкър на националния отбор по футбол, играчът станал два пъти футболист на годината в България през 1995 и 1997 година Красимир Балъков. Роденият на 29.03.1966 година в село Хотница, Великотърновско бивш играч на Щутгарт напоследък доста често отскача до България по различни поводи. Последният от тях е участието му на тенис турнир по двойки, където партньор на бронзовия медалист от САЩ ’94-та е бъде не кой да е, а бургаският поет и драматург Недялко Йорданов. В разговора изигралият 92 мача с екипа на България халф, споделя вижданията си за своето бъдеще като треньор, както и има ли спасение за сегашният ни национален отбор след поредицата от слаби мачове под ръководството на селекционера Пламен Марков.
Краси, добре дошъл отново на българска земя. Този път по нетрадиционен повод, като участник в тенис турнир. Не беше ли голфа голямата ти страст извън футбола?
- Благодаря, винаги е хубаво да си дойдеш у дома, независимо по каква причина. Наистина сега е малко по различно, но се надявам да оправдая участието си на тенис турнира. Вярно е, че през последните години повече се увличах по голф, обаче преди да хвана стика се занимавах активно и с тенис, а какво е останало от тогава ще си проличи на кортовете.
Партньор ще ти е нашият съгражданин Недялко Йорданов. Двама поети ще бъдете екип единият на футболния терен, а другият на перото. Как се стигна до тази неочаквано добра комбинация?
- Познанството ми с Недялко Йорданов датира от доста години. Това е един много уважаван от мен човек и невероятно талантлива личност, която трябва да бъде гордост не само за Бургас, а и за България. Освен това се оказва, че е един добър тенисист и да си призная се надявам той да изнесе мачовете от тенис турнира, тъй като моето ниво не е много високо в момента.
Краси, да обърнем внимание и на футбола. В момента си свободен и нямаш отбор който да ръководиш. Непрекъснато в медийното пространство се спряга твоето име, като треньор на не един или два отбора. Накъде духа вятъра в момента?
- Смятам до зимата да не се обвързвам с даден тим. Наистина в медийната джунгла името ми се спряга къде ли не, но истината е че нищо конкретно няма. Водих разговори с няколко отбора, но само до там. Бих приел да работя в България, но затова е необходимо моите виждания и разбирания да се срещнат с тези на ръководството на съответния отбор. Засега всичко е още само на фаза преговори.
Националният отбор, където ти постигна най-големите си успехи като футболист върви стремглаво надолу. Защо се получава така, след като непрекъснато се обещава и говори, че се ще се вземат мерки и повторни грешки няма да се правят.
- След резила от Белград и безличната игра в Тбилиси, за мен българският футбол удари дъното и то без уговорки. Абсолютно необходимо е всички хора от които зависи бъдещето на тази любима наша игра да се съберат и да вземат адекватни решения за излизане от тази конфузна ситуация като се гледа в бъдещето,а не само в настоящият момент. Трябва да се започне от детско юношеския футбол. Имаме нужда да започнем да работим още от училищата и детските школи, както беше преди години по мое време. Само по този начин ще можем да имаме футбол на добро ниво. Това направиха всички водещи страни в света. Аз лично съм стартирал от спортното училище във Велико Търново. Сега тази школа я няма. Какво се случва със спортните училища в Бургас, Сливен и другите градове с традиции във футбола. Просто трябва държавна политика, която липсва в момента. Оттам идват проблемите на българският футбол. Държавните органи, трябва по осезаемо да се интересуват от това и да започнат да градят едно ново начало. Просто трябва да се гледа в перспектива за благото на българския футбол, който има потенциал, но ако продължи така, скоро ще залезе съвсем и загуби от знайни и незнайни отборчета няма да се приемат като сензация.
Ти оптимист ли за бъдещето на българският клубен футбол и националният отбор?
- Винаги съм бил позитивен човек, няма да изневеря и този път, макар че наистина положението е тежко. В националният тим имаме ядро от 4-5 футболисти, които трябва да се мобилизират и поведат останалите момчета към победи и добра игра. Все си мисля, че е време слънцето да огрее и нашият двор, както се случи с моето поколение. Обаче затова трябва много работа, много упорит труд, много тренировки и спазване на режим.
Преди няколко седмици се отбелязаха 15 години от официалното откриване на "SOS Детски селища" в България. Знам, че си техен посланик. Разкажи нещо повече за тази благородна кауза.
- Вече 10 години съм посланик на ФИФА за SOS - Детски селища. Още помня първата ни среща с децата и тяхната радост и усмивки. Моето присъствие в тази организация е напълно закономерно. Всички ние успелите спортисти на България сме взели нещо от тази страна и се чувствам горд, като помагам на тези български деца вече 10 години. Сега имам идеята заедно с мои познати от страните, където съм живял, в бъдеще и те да помогнат на двете SOS селища. Щастлив съм, че вече тази организация се разви много през изминалите години.
Краси винаги съм искал да те питам за изпусната дузпа в 1/8 финалният мач срещу Мексико в Ню Йорк. Сигурно съм гледал положението над 200 пъти и винаги го съпреживявам отново и отново. А ти какво изпита в момента след пропуска?
- Е, ти намери за какво да ме питаш (смее се). Въобще не си мислех, че ще изтърва, но най-лошото се случи. В следващият миг не знаех на кой свят се намирам. Перфектното бе, че моите колеги успяха да компенсират моята грешка. Не знаеш колко тона товар паднаха от плещите ми. Интересното обаче е, че и случайни хора като ме срещнат и поздравяват много от тях ме питат: „Абе Краси как можа този Кампос да ти хване дузпата”. Къде на шега, къде не винаги им казвам, че този пропуск ни откри пътя към бронза.
Прочетено: 3481 пъти