Народните депутати и младите учени поставиха своеобразен рекорд

В края на изминалата седмица в деловодството на Народното Събрание бе подадено предложение за поправка в проектозакона за бюджет 2009 г. с рекорден брой депутатски подписи! Предлага се корекция във финансирането в сферите на висшето образование, науката и здравеопазването.  Предложението бе внесено с рекордния за промяна в бюджета брой от 66 подписа на депутати от всички парламентарно представени партии.

Съгласието между депутатите, представящи различни партии – бе постигнато след като по молба на младите учени бе изготвено предложение за промяна на заплащанията на учени и преподаватели, съобразено със средната работна заплата за страната. Идеята, залегнала в предложението е учените и преподавателите да получават достойна минимална основна заплата за квалификацията си, като техните общи заплащания се диференцират допълнително според оценката на научните им резултати, броят на обучаваните студенти и качеството на обучение, участие в проекти, съвети и т.н. Предложението бе изготвено след консултации с представители на обществени организации и политици с различни ресори. Проектът за промяна на бюджет 2009 спомага за спиране на изтичането на най-ценните ни кадри в чужбина – учени и преподаватели – хората, които са основата на националната ни компетентност и които със своите постижения са единствените способни да върнат България в редиците на развитите страни. Напомняме, че българските стоки са слабо конкурентни както на международните, така и на вътрешния пазар, не поради високи данъци за бизнеса (те са от най-ниските в света), но поради ниска технологичност и слаба квалификация на производителите.

Истина е, че нашите учени определят технологичното ниво на нацията и произвежданите от нея продукти, а преподавателите – квалификационното ниво по цялата образователна верига.

Предупреждавайки още преди идването на международната икономическа криза, че дългогодишното занемаряване в областта на образованието и науката ще доведе до най-тежки последици именно в България, ние считаме, инвестирането в наука, здраве и образование за най-ефективен метод за борба срещу кризата. Именно това усилие ще подкрепи българската икономика да стане успешно плаваща на международния пазар.

Учените гледат на тази поправка в бюджета само като на първа стъпка в посока създаването на конкурентноспособни науки и технологии. Усилването на фонда за научни изследвания и вероятното създаване на технологични центрове са възможни следващи стъпки. За съжаление, от предложените от български учени през 2008 г., 1050 нови научни проекта на обща стойност 350 млн. лева, една малка част ще бъдат осъществени, тъй като само 37 млн. лева са заделени за това (от общо 60 млн. лева във ФНИ). През 2009г. само 44 - 47 млн. лв. от определените 120 млн. лева във фонда ще отидат за нови проекти. Това се дължи на факта, че по-голямата част от парите във Фонд Научни Изследвания са предназначени за изчистване на задълженията по стари проекти. Предлага се, създаването на иновационни центрове също да се провежда само след публично обсъждане на всеки от тях, с участието на водещите български учени в съответната област. Използването на съветите на квалифицирани учени в различните области ще спести ситуации, при които чиновници от министерствата да са принудени да създават иновационните центрове без съвети и на зелено – сякаш добрите практики и научни постижения в Р. България не съществуват.

И най-важния въпрос – много или малко пари в България се отделят за наука? Лисабонската стратегия изисква още през финансовата 2010 г. ние да заделим 3% от брутния вътрешен продукт (около 2 млрд. лева) за наука и развойна дейност, което през 2009 г. , дори с участието на бизнеса и международните проекти, спечелени от българските учени ще изпълним едва на 20%.  Какъв ли гигантски скок ще трябва да извърши следващото правителство, за да навакса това изоставане през 2010 г.? Затова текущото предложение, подкрепено от депутати от управляващата коалиция и от опозицията е едно добро начало.