От Червената книга направо в книгата на Гинес

Само преди дни хора от Движението на младите учени „Когито” направиха поредното си откритие. След три дни работа в Парламента (да, точно така, в Народното събрание!) те изнамериха число, около което в последните две десетилетия кипи нестихващ политически и обществен дебат. Числото е част от сложна формула, която обаче е обект, твърде отстоящ от актуалните теми на всеки един от членовете на Движението. Взети заедно обаче, специалисти в хуманитарни, точно и природни науки, те успяха да намерят най-малкото общо кратно на българския национален интерес. Величина над-политическа, над-партийна. Сложният интелектуален израз, от който тя е част обаче изисква решения на политическо ниво, изхождащи не от разсъждения в рамките на осакатената перспектива на единия мандат, а от визията за продължителност и бавно натрупване, около който групират съгласието си не част от играчите на политическата шахматна дъска, а всички те, дори и тези, на които предстои да се родят или да се родят като парламентарно представени.

Ето тук е и вторият акцент на настоящия текст – младите мислещи изнамериха начин не само да наченат сериозния дебат за бъдещето на знанието в обществото. Те го сториха така, щото да сведат възможните различия, разночетения и разни интереси в сферата на управлението до един-единствен рационално мислим резултат. Доказателство за което е и подкрепата на каузата им от депутати от всички парламентарно представени политически сили и независими народни представители. Та кой друг в най-новата бъгарска история е съумял да постави един до друг в съгласие тъмночеврения, либерала и почти черно-синия?! Направиха го, но не избраниците на народа, имащи дефинитивно вмененото задължение да го правят непрекъснато, а младите учени. Което на свой ред е поредния довод не само за наличието на интелектуален капацитет у нас (факт, в който се надявам никой да няма основателни съмнения), но и неговата ползваемост не само за целите на „чистата наука”, за неразривната свързаност на света на знанието със света изобщо. Явление, чиято мерна единица може да бъде само знаещият!

Ако тук обърнем зрителната перспектива, инициативата на младите учени донесе поне още един съществен резултат. Тяхното парламентарно митарстване доведе не само до ясна заявка за право на съществуване, произтичащо от изкования консенсус. Самият акт на съгласяване не просто на партия или коалиция около интересът на нацията формира втората по големина парламентарна група в настоящото Народно събрание. Макар и виртуално, обединението е съдържа в потенциален вид идеята за дейно участие във вече предизвиканата дискусия относно образоваността и академичното начало, за да не бъдат един ден хората на интелекта търсени само в миналото от учени-археолози... тъй като последните също не би ги имало. Не се сещам за значима и проблемна кауза, с чиято основателност да са се съгласили близо една трета от избраните 240 депутати, отгоре на което – да са сложили подписа си, ставайки съвносители на Проект за изменение на Закона за държавния бюджет в частите си за образование, наука и здравеопазване. Макар всъщност никой да не се осмелява да разкритикува публично нуждата от здрави и образовани хора.

Културата на диалога ражда качествените управленски решения и изгражда дългите перспективи, които правят ежедневното битие на всички ни относително стабилно и лишено от терзания около въпросите на физическото оцеляване. Младите учени вече инициираха този разговор. Може би и за своя изненада, събраха и дискутантите около масата. Макар политически лица, на тях предстои да изградят една не политическа, а национална стратегия, базирана на отговорностите на само към следващите четири години. Макар не-политици, макар радикално отказали политикантстването, хората на интелекта имаха началната сполука да намерят също така не-политическо най-малко общо кратно, което да превърнат в основа на сериозно осмисляне. Дали това беше късметът на начинаещия или от тяхната деятелност ще излезе нещо повече от натрупани думи върху думи – въпрос на честна игра на масата за преговори, въпрос на политическа воля и отговорност.

Димитър Атанасов