Европейски страни се обединяват срещу изоставянето

На 27 ноември /четвъртък/ от 11:30ч във Факултета по начална и предучилищна предагогика към СУ „Св. Климент Охридски“ /ФНПП/ се състоя пресконференция, представяща резултатите от международния проект „Реле 2“. 

Проектът „Реле 2“ се финансира от програма „Леонардо Да Винчи“ на Европейския съюз. „Реле 2“ (2006-2008г.) представлява трансфер на профили за обучение на специалисти, оказващи помощ на нуждаещи се социални групи (деца, юноши, възрастни хора) и е насочен към  обучаване и тясна специализация на кадрите в т.нар. помощни професии – педагози, възпитатели, помощник-възпитатели, социални работници, санитари и др.

В проекта участват различни европейски страни: Франция (Академия на Гренобъл), Румъния (Университета в Яш и Асоциация „Партньор“), Дания (Кофе скуле), Германия (Проиновасион), Португалия („Дом за деца“), Унгария (Университета в Печ, Швейцария (Интернационална фондация за децата на света) и България (СУ “Св.Кл. Охридски”, катедра „Социална педагогика и социално дело“ при ФНПП). 

Проектът „Реле 2“ поставя различни въпроси като: 
- „Нужни ли са стандарти в обучението и квалификацията на т.нар. помагащи /помощни/ специалисти като: педагози, възпитатели, помощник-възпитатели, социални работници, санитари в работата им с изоставени деца и възрастни хора ?“
- Каква е степента на мотивираност и подготовка на кадрите, които се грижат за най-уязвимите социални групи като деца, юноши, възрастни хора?
- Нужни ли са допълнително образование и преквалификации на тези специалисти, които се грижат за тези социални групи?
- Проектът „Реле 2“ разработва стандарти, по които не само да се обучават лицата, които работят в тази сфера, но и стандарти и изисквания за подбор на тези кадри.

В проекта „Реле 2“ се прави европейски синтез на ситуацията на изоставяне въз онова на проучване на картината в различните европейски страни. Европейският синтез показва, че при децата (0-14) и при юношите (14-18) синдромът на изоставянето има последици, които се проявяват както при юридически изоставените и осиновени деца, така и при децата, фактически изоставени, и поверени на грижа на държавата. Изоставянето при старите хора има последици като социална изолация, социална маргинализация. Проблемите в различна степен съществуват във всички европейски страни, но за новоприетите членки те са значително по-сериозни. За България и Румъния изоставянето на децата е свързано и с проблемите на трафика на хора, на проституция и просия. Специфично явление за тези две страни също е изоставянето от родители, които отиват да работят в чужбина.

Синтезът на ситуацията в страните участници в проекта показва, че има разлика и в услугите, които се предоставят за изоставените социални групи. В Дания основните услуги са в областта на превенцията, във Франция услугите са или в домовете на хората, или в условия, които са близки до семейната среда. В България, Румъния, Унгария, в известна степен и в Португалия все още основните услуги са интернатни, но има тенденция към развитие към приемна грижа и настаняване в маломерни общности, а за старите хора, и за развитие на нови услуги в домашна среда.

Най-важният въпрос, на който проектът се опитва да отговори е: каква е професионалната подготовка на работещите кадри и специалисти в сферата на грижата и подпомагането на уязвимите социални групи /деца, юноши, възрастни хора/?

За нашата страна се очертават няколко съществени проблема:
- относително голям дял на хора, които работят в институциите за изоставени деца, юноши и възрастни хора без никаква квалификация, т.н. помощен персонал – помощник възпитатели, санитари, гледачи.
- много висок (най-представената професия 57%) дял на професионалисти, които нямат адекватната за нуждите на хора в ситуация на изоставяне  квалификации. В повечето случаи, това са възпитатели, които са с учителска подготовка и медицински сестри. На трето място по представеност в професиите идва санитарят, а на четвърто – социалният работник.
- възпитателите са с висше педагогическо образование, което в съответствие с българското законодателство означава учителска професия. По този начин специалисти, завършили физика, химия, спортна академия, филология и пр., са ключовите професионалисти, които би трябвало да са в състояние да разпознаят и отговорят на специфичните нужди на хора в ситуация на изоставяне.
- отсъствие на ясни изисквания за подбор на социални работници. Все още се назначават хора, които не са завършили необходимото висше образование.
 - отсъствие на изисквания/стандарти за професия и обучение, които да са обвързани със заемане на длъжност и с кариерно развитие . В доклада се подчертава, че това е основен проблем за ръководните кадри, за които само в някои страни, се изисква и специална диплома като Франция например.
 
В България на практика няма система за продължаващо обучение за работещите с изоставени хора. Това, което съществува е в рамките на проекти и колкото и да е добро, то по никакъв начин не се отразява на статута на преминалите обучение. Данните от проучването показват, че работещите в домовете за изоставени хора са в по-голямата си част над 40 и над 50 години. Повечето от тях не са преминавали през обучение или преквалификация през последните три години и едновременно с това високо оценяват своятa подготвеност за работа.
 
На базата на опита на страните участнички са изработени стандарти за обучение на т.нар. помощни специалисти. Тъй като децата и възрастните хора често стават жертви на малтретиране - лошо отношение, в рамките на проекта е разработен наръчник за добро отношение към трите социални групи. 

Екипът по проекта предлага всички продукти от него на държавните и местни власти, отговорни за подготовката на специалистите, работещи с изоставени хора, и е готов да съдейства за тяхното най-смислено използване.