ЕП подкрепя Синята карта за висококвалифицирани имигранти в ЕС
20 Ноември 2008, Четвъртък
ЕП подкрепи създаването на Синя карта на ЕС, която да привлича висококвалифицирани имигранти за работа в икономически сектори, в които има недостиг на работна ръка. Депутатите приеха изменения, които да дефинират по-ясно рамката на схемата и условията за кандидатстване, както и да дадат по-голяма гъвкавост за държавите-членки в определянето на количеството карти, които да издават годишно. Според ЕП притежателите на Синя карта не трябва да имат предимство на трудовия пазар пред гражданите на ЕС.
По време на дебата по доклада в пленарната зала от името на докладчика Ewa Klamt говори Manfred Weber (ЕНП-ЕД, Германия). Той подчерта, че в условията на световна конкуренция на пазарите на труда, Синята карта на ЕС е с решаващо значение за бъдещето на иновациите в европейската икономика. Според него ЕП е целял да определи точни критерии за привличане на висококвалифицирани работници, като същевременно запази предпочитанието за граждани на ЕС на пазара на труда.
Докладът на Ewa Klamt (ЕНП-ЕД, Германия), по процедура по консултация, беше приет днес с 388 гласа "за", 56 "против" и 124 "въздържали се". С него депутатите от ЕП искат да внесат повече яснота относно условията, на които трябва да отговарят кандидатите за получаване на Синя карта. Според поправките на ЕП кандидатите за картата трябва да са си намерили работа в ЕС и да имат поне пет години професионален опит в съответния сектор или „квалификация, придобита с висше образование", призната от държава-членка на ЕС. Договорът на кандидата трябва да му гарантира брутна месечна заплата поне 1,7 пъти по-висока от средната брутна заплата в съответната държава-членка, като тя не трябва да е по-ниска от заплатата на съпоставим работник в същата страна.
Синята карта ще може да бъде давана и на граждани на трети страни, които вече са законно пребиваващи в държавата-членка по други режими (например студенти). Тя обаче няма да се дава на лица, търсещи убежище, както и на граждани на трети страни, работещи в ЕС като сезонни работници, тъй като те ще бъдат обект на друго законодателно предложение.
Синята карта ще дава право на нейните притежатели да се съберат със семействата си не по-късно от шест месеца след датата на подаване на кандидатурата, като съответно съпругите/съпрузите също ще имат право на работа и на социална защита в съответната държава-членка. Притежател на Синя карта, който е загубил своята работа, ще има на разположение шест месеца, за да си намери нова, а не три, както беше първоначалното предложение на Комисията.
Депутатите от ЕП считат, че държавите-членки трябва да могат сами да решават колко сини карти да отпускат на година. Картата не трябва да бъде считана за "право" на имигрантите и тя може да им бъде отказана дори ако покриват критериите. Националните власти трябва според депутатите да имат правото да не приемат притежатели на сини карти, издадени от други държави-членки.
Депутатите приеха поправка, според която на пазара на труда в ЕС трябва да се отдава предпочитание на граждани на Съюза и безработни граждани на трети страни, които пребивават законно. Държавите-членки трябва да отхвърлят кандидатури за Синя карта в сектори, в които достъпът на работници от новите държави-членки е все още ограничен въз основа на преходни разпоредби.
Членовете на ЕП подчертават, че държавите-членки не трябва активно да насърчават чрез синята карта "изтичането на мозъци" от трети страни, особено в сектори, където тези страни изпитват недостиг на висококвалифицирани работници, като здравеопазването и образованието.
Предложената от Европейската комисия Синя карта е предназначена да привлича висококвалифицирани работници от трети страни, давайки им достъп до пазара на труда на 27-те държави-членки. В момента повечето висококвалифицирани имигранти предпочитат дестинации като САЩ, Канада или Австралия, поради фрагментираността на европейските трудови пазари.
В този смисъл картата няма да замени съществуващите национални системи, а ще даде допълнителна възможност за привличане на висококвалифицирани работници чрез въвеждането на единна процедура за издаване на разрешителни за работа. Давайки Синя карта, съответната държава-членка се ангажира да издаде възможно най-бързо съответните документи и визи, необходими на имигранта.
Депутатите предлагат Синята карта да дава право на притежателя й - след 3 години законно пребиваване в дадена държава-членка – да извършва висококвалифициран труд в друга държава-членка на ЕС. ЕП иска също така първоначалната валидност на Синята карта да е за три години и след това тя да се подновява за поне още две години. Ако договорът за работа обхваща период по-малък от три години, картата се издава за срока на договора плюс шест месеца.
Депутатите приеха доклад относно въвеждането на единна процедура за кандидатстване на граждани на трети страни за единно разрешително за пребиваване и работа в държава-членка на ЕС. Докладът цели също да намали съществуващите различия между правата на работници от трети страни и такива от ЕС, като им гарантира еднакво третиране в областта на заетостта.
Депутатите подкрепят предложението за директива на Комисията, но подчертават, че текстът не обхваща сезонните работници от трети страни, които ще бъдат обект на специална директива. Те уточняват също така, че периодът на валидност на единното разрешително се определя от всяка държава-членка и че настоящата директива не засяга компетенциите на държавите-членки за допускане на граждани на трети страни до техния пазар на труда.
По време на дебата по доклада в пленарната зала от името на докладчика Ewa Klamt говори Manfred Weber (ЕНП-ЕД, Германия). Той подчерта, че в условията на световна конкуренция на пазарите на труда, Синята карта на ЕС е с решаващо значение за бъдещето на иновациите в европейската икономика. Според него ЕП е целял да определи точни критерии за привличане на висококвалифицирани работници, като същевременно запази предпочитанието за граждани на ЕС на пазара на труда.
Докладът на Ewa Klamt (ЕНП-ЕД, Германия), по процедура по консултация, беше приет днес с 388 гласа "за", 56 "против" и 124 "въздържали се". С него депутатите от ЕП искат да внесат повече яснота относно условията, на които трябва да отговарят кандидатите за получаване на Синя карта. Според поправките на ЕП кандидатите за картата трябва да са си намерили работа в ЕС и да имат поне пет години професионален опит в съответния сектор или „квалификация, придобита с висше образование", призната от държава-членка на ЕС. Договорът на кандидата трябва да му гарантира брутна месечна заплата поне 1,7 пъти по-висока от средната брутна заплата в съответната държава-членка, като тя не трябва да е по-ниска от заплатата на съпоставим работник в същата страна.
Синята карта ще може да бъде давана и на граждани на трети страни, които вече са законно пребиваващи в държавата-членка по други режими (например студенти). Тя обаче няма да се дава на лица, търсещи убежище, както и на граждани на трети страни, работещи в ЕС като сезонни работници, тъй като те ще бъдат обект на друго законодателно предложение.
Синята карта ще дава право на нейните притежатели да се съберат със семействата си не по-късно от шест месеца след датата на подаване на кандидатурата, като съответно съпругите/съпрузите също ще имат право на работа и на социална защита в съответната държава-членка. Притежател на Синя карта, който е загубил своята работа, ще има на разположение шест месеца, за да си намери нова, а не три, както беше първоначалното предложение на Комисията.
Депутатите от ЕП считат, че държавите-членки трябва да могат сами да решават колко сини карти да отпускат на година. Картата не трябва да бъде считана за "право" на имигрантите и тя може да им бъде отказана дори ако покриват критериите. Националните власти трябва според депутатите да имат правото да не приемат притежатели на сини карти, издадени от други държави-членки.
Депутатите приеха поправка, според която на пазара на труда в ЕС трябва да се отдава предпочитание на граждани на Съюза и безработни граждани на трети страни, които пребивават законно. Държавите-членки трябва да отхвърлят кандидатури за Синя карта в сектори, в които достъпът на работници от новите държави-членки е все още ограничен въз основа на преходни разпоредби.
Членовете на ЕП подчертават, че държавите-членки не трябва активно да насърчават чрез синята карта "изтичането на мозъци" от трети страни, особено в сектори, където тези страни изпитват недостиг на висококвалифицирани работници, като здравеопазването и образованието.
Предложената от Европейската комисия Синя карта е предназначена да привлича висококвалифицирани работници от трети страни, давайки им достъп до пазара на труда на 27-те държави-членки. В момента повечето висококвалифицирани имигранти предпочитат дестинации като САЩ, Канада или Австралия, поради фрагментираността на европейските трудови пазари.
В този смисъл картата няма да замени съществуващите национални системи, а ще даде допълнителна възможност за привличане на висококвалифицирани работници чрез въвеждането на единна процедура за издаване на разрешителни за работа. Давайки Синя карта, съответната държава-членка се ангажира да издаде възможно най-бързо съответните документи и визи, необходими на имигранта.
Депутатите предлагат Синята карта да дава право на притежателя й - след 3 години законно пребиваване в дадена държава-членка – да извършва висококвалифициран труд в друга държава-членка на ЕС. ЕП иска също така първоначалната валидност на Синята карта да е за три години и след това тя да се подновява за поне още две години. Ако договорът за работа обхваща период по-малък от три години, картата се издава за срока на договора плюс шест месеца.
Депутатите приеха доклад относно въвеждането на единна процедура за кандидатстване на граждани на трети страни за единно разрешително за пребиваване и работа в държава-членка на ЕС. Докладът цели също да намали съществуващите различия между правата на работници от трети страни и такива от ЕС, като им гарантира еднакво третиране в областта на заетостта.
Депутатите подкрепят предложението за директива на Комисията, но подчертават, че текстът не обхваща сезонните работници от трети страни, които ще бъдат обект на специална директива. Те уточняват също така, че периодът на валидност на единното разрешително се определя от всяка държава-членка и че настоящата директива не засяга компетенциите на държавите-членки за допускане на граждани на трети страни до техния пазар на труда.
Прочетено: 2191 пъти