Депутатите искат продължаване на помощите за тютюна до 2013 г.

Продължаване на помощите за производство на тютюн до 2013 г., по-малко от предложеното от Комисията намаление на преките помощи, увеличение с 1% на млечните квоти за следващите две години, възможност държавите-членки допълнително да подпомагат млекопроизводителите и животновъдите, запазване на връзката между субсидии и продукция, както и запазване на схемите за намеса в чувствителните сектори: това е позицията на ЕП по прегледа на селскостопанската политика на ЕС след гласуването днес в Страсбург.
 
Планът за по-нататъшно съкращаване на преките помощи за селскостопанските производители с цел да се засилят програмите за развитие на селските райони на държавите-членки (т. нар. "модулация") беше сред най-горещо обсъжданите теми от депутатите. В крайна сметка депутатите гласуваха настоящото ниво на модулация от 5% за селскостопански производители, получаващи субсидии от над 10 000 евро (вместо 5 000 евро, както беше в първоначалния вариант на доклада), да нарасне максимум до 7% до 2013 г., докато Комисията беше предложила нарастване от 13%.
 
Нивото на модулация е по-високо за селскостопанските фирми, които получават над 100 000 евро субсидии, но и тук депутатите предлагат по-малко увеличение, отколкото Комисията. По-високите нива на модулация няма да се отнасят за земеделските кооперативи, които получават по-малко от 100 000 евро субсидии. Други изменения, приети от депутатите, призовават да се запази връзката между подпомагане и производство за животновъдите (при настоящите тежки условия с високите цени на фуража) и за малките производители (включително производство на фуражи, протеинови култури и лен).
 
България и Румъния са изключени от постепенното премахване на преките плащания, тъй като задължителната модулация се въвежда едва в момента на достигане на пълни преки плащания, което за България и Румъния ще стане през 2016 г.
 
Депутатите приеха специална поправка, в която изрично настояват подпомагането на производителите на суров тютюн да продължи до 2013 г., въпреки категоричното мнение на комисаря по земеделските въпроси Мариан-Фишер Бьол, че субсидиите не трябва да продължават след 2010 г. ЕП прие през май тази година доклад, в който също се настоява за продължаване на помощите до 2013 г.
 
Предложението да се увеличат млечните квоти на държавите-членки с 1%, за да се прокара пътят за тяхното окончателно премахване през 2015 г., беше също предмет на сериозни противоречия. Това се дължи на затрудненото положение на млекопроизводителите в някои страни, където продажните цени са достигнали много ниски нива, докато в други фермерите искат да увеличат своето производство, за да се възползват от възможностите на световния пазар.
 
Европейските депутати подкрепиха в крайна сметка предложеното от Комисията увеличение на квотите с 1% през 2009 и 2010 г., като искат същевременно тя да направи преглед на ситуацията през 2010 г., преди да изготви своето предложение за следващите години. Депутатите искат също да се разреши на държавите-членки временно да увеличат своите квоти, ако квотите на други държави-членки не са използвани напълно. Членовете на ЕП призовават и за създаването на млечен фонд, който да подпомогне преструктурирането на отрасъла.
 
Други компромиси, приети от депутатите, имат за цел да позволят на държавите-членки да използват до 15% от своите европейски субсидии за подпомагане на тежко засегнати отрасли (като животновъдство и млекопроизводство) и за участие в застрахователни и взаимозастрахователни схеми, които да разширят покритието на застраховките за всички видове загуби, причинени от климата и болести по животни и растения. Същевременно трябва да се увеличи и финансирането от страна на Комисията на тези застрахователни схеми и взаимни фондове.
 
Въпреки че ЕП все още няма правомощия за съвместно вземане на решения в областта на селското стопанство, Френското председателство - с оглед на влизането в сила на Договора от Лисабон - предложи система на практически съвместно вземане на решение (или своеобразно засилено сътрудничество). Това става чрез организирането на редовни двустранни срещи по определени теми, които да доближат позициите на Парламента и Съвета.
 
Въпреки че не може да се стигне до договаряне на официален компромис между двете институции (една от причините е, че не съществува формална база за това, т.е. няма мандат за преговори между докладчика на ЕП и председателя на Съвета), позициите на двете страни се доближиха значително и в момента са до голяма степен сходни. В този контекст трябва да се спомене, че в случая позицията на ЕП със сигурност ще бъде взета под внимание.
 
Съветът също планира да намали модулациите (но в по-малка степен) и приема идеята на ЕП за млечен фонд. Срещата на Съвета ще започне на 19 ноември, след гласуването в ЕП.