Временните работници ще получават от първия ден заплата като другите работници
23 Октомври 2008, Четвъртък
Наетите чрез агенции за временна заетост работници ще получават от първия ден същата заплата като останалите работници в наелото ги предприятие, като изключенията от този принцип ще бъдат ограничени. Това се предвижда в одобрената днес от ЕП обща позиция на Съвета относно директивата за работа чрез агенции за временна заетост.
През 2002 г. Комисията прие (в рамките на Лисабонската стратегия) предложение за директива относно условията на труд на наетите чрез агенции за временна заетост работници, която предвижда да се осигури минимално равнище на защита за тези работници. В него се утвърждава принципът за недискриминация между наетите чрез агенции за временна заетост работници и другите работници на дадено предприятие, включително по отношение на заплащането, при условие че продължителността на наемането надвишава шест седмици.
Европейският парламент прие становище на първо четене през 2002 г., което внесе много изменения в предложението на Комисията. Тяхната цел беше да се въведат ограничения относно изключенията от принципа на недискриминация. Парламентът прие също така изменения, според които всички наети чрез агенции за временна заетост работници имат право на равно заплащане от деня на наемането им на работа, както и правото да се ползват от трудовото право, от правото спрямо другите работници и от социална закрила.
Приетата сега обща позиция включва по-голямата част от измененията, приети на първо четене от Парламента, между които измененията за гарантиране на равно третиране, включително и по отношение на заплащането. По този начин равното третиране от първия ден ще бъде общо правило, като за всяко изключение от този принцип трябва да се постигне споразумение със социалните партньори или чрез колективни преговори. Общата позиция на Съвета включва също така и измененията относно достъпа до заетост, общите помещения и професионалната квалификация, както и относно представителството на наетите чрез агенции работници.
Във всички държави от Европейския съюз като цяло съществува тенденция за повишаване на временната заетост, въпреки че делът на въпросните работници варира значително в различните страни. Директивата трябва да бъде приложена от държавите-членки най-късно до три години след нейното влизане в сила.
През 2002 г. Комисията прие (в рамките на Лисабонската стратегия) предложение за директива относно условията на труд на наетите чрез агенции за временна заетост работници, която предвижда да се осигури минимално равнище на защита за тези работници. В него се утвърждава принципът за недискриминация между наетите чрез агенции за временна заетост работници и другите работници на дадено предприятие, включително по отношение на заплащането, при условие че продължителността на наемането надвишава шест седмици.
Европейският парламент прие становище на първо четене през 2002 г., което внесе много изменения в предложението на Комисията. Тяхната цел беше да се въведат ограничения относно изключенията от принципа на недискриминация. Парламентът прие също така изменения, според които всички наети чрез агенции за временна заетост работници имат право на равно заплащане от деня на наемането им на работа, както и правото да се ползват от трудовото право, от правото спрямо другите работници и от социална закрила.
Приетата сега обща позиция включва по-голямата част от измененията, приети на първо четене от Парламента, между които измененията за гарантиране на равно третиране, включително и по отношение на заплащането. По този начин равното третиране от първия ден ще бъде общо правило, като за всяко изключение от този принцип трябва да се постигне споразумение със социалните партньори или чрез колективни преговори. Общата позиция на Съвета включва също така и измененията относно достъпа до заетост, общите помещения и професионалната квалификация, както и относно представителството на наетите чрез агенции работници.
Във всички държави от Европейския съюз като цяло съществува тенденция за повишаване на временната заетост, въпреки че делът на въпросните работници варира значително в различните страни. Директивата трябва да бъде приложена от държавите-членки най-късно до три години след нейното влизане в сила.
Прочетено: 2253 пъти