20 ОКТОМВРИ – СВЕТОВЕН ДЕН ЗА БОРБА С ЙОДДЕФИЦИТНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ
Йодът е един от микроелементите в природата жизнено необходим за пълноценното развитие и растеж на човешкия организъм. Той е главна съставна част на хормоните, произвеждани от щитовидната жлеза, които осигуряват обменните процеси във всички тъкани на организма, както и нормалните функции на нервната, сърдечно-съдовата и половата система. Той е абсолютно необходим за пълноценното развитие на мозъка през вътреутробния период и в първите месеци след раждането, а също за растежа и развитието в детската възраст и пубертета.
Основен източник на йод е храната. При смесен хранителен режим около 60% от нуждите на организма се осигуряват от животинските продукти, 30% от растителните храни и около 10% от питейната вода. Най-богати на йод са рибата, рибните продукти и другите морски дарове, млечните произведения, орехите и зелените части на растенията. Дневните нужди от йод за възрастните и юношите са 150 микрограма, за децата под 10 годишна възраст между 50 и 120 микрограма, за бременните и кърмачките-175-200 микрограма. Когато дневният прием на йод за по-продължителен период спадне с около1/3 или повече под100 микрорграма настъпват сериозни нарушения известни като йоддефицитни заболявания.
Характерът и тежестта на нарушенията при тези заболявания зависят от средния дневен прием на йод:
100-200мкгр - липсват нарушения,
50-80мкгр - съществува повишен риск за аномалии на фетуса,
25-50мкгр - спонтанни аборти, психично изоставане, вродени аномалии,
10-25мкгр – високостепенни гуши, интелектуален дефицит, кретенизъм, психомоторни дефекти, стерилност.
От значение за изявата на тези заболявания са и допълнителни екзогенни фактори: нерационално хранене, което включва оскъдно хранене или гладуване, консумация на храни съдържащи естествени струмигени /зеле, цвекло, бобови храни и др./, хронични гастроентероколити, панкреатити, паразитози, тютюнопушене, прием на медикаменти и работа с пестициди и химикали. Йодният дефицит, както и тези допълнителни екзогенни фактори директно повлияват тиреоидната хормоносинтеза, като стимулират поглъщането на йод от жлезата. При нарушаването на тези регулаторни механизми т. нар. /йодна помпа/ настъпва хормонална недостатъчност, което се компенсира с хиперплазия на щитовидната жлеза /еутиреоидна гуша/. При по-тежък йоден дефицит хипотиреоидизма води до изоставане развитието на фетуса, до забавяне психомоторното развитие на детето, кретенизъм.
В животинските и растителни продукти от райони, чиито почви и води са бедни на йод /планински, полупланински или такива с ерозия на почвата/ води до заболявания, които имат ендемичен характер. Това изисква допълнителен прием на йод. В съвременната йодна профилактика, като универсално средство е използването на йодирана сол в семейството, в заведенията за обществено хранене и производствата на хранителни продукти. Йодираната сол е най-подходяща за допълнителен прием на йод, защото тя е общодостъпен и евтин продукт. Физиологичният дневен прием на готварска сол е 5гр. Приемът на по-голямо количество е вредно особено за възрастни, болни хора и деца. Необходимо е да се знае за йодираната сол, че трябва да се съхранява в сухи, добре затворени съдове, да се прибавя към ястията след снемане от огъня, тъй като високата температура води до разпадане на йода.
От 1994 г. йодната профилактика е задължителна за цялата страна и се осъществява със сол йодирана с калиев йодат, който е стабилен и не се разлага от слънчевата светлина. Йодирането на солта е в количество 28-55мг на килограм сол. То е достатъчно и гарантиращо необходимия дневен прием на йод. Съдържанието на йод и качеството на солта предлагана на населението се контролира от РИОКОЗ. Инспекцията провежда постоянен мониторинг на солта за хранителни цели. За целта се извършва:
Системен здравен контрол чрез:
контрол на вноса
контрол на обекти за производство и пакетиране на сол за хранителната промишленост
контрол на производството на храни
контрол на обектите в търговската мрежа
Лабораторен анализ за съдържанието на калиев йодат в предлаганата за консумация йодирана готварска сол
За Бургас през последните 9 месеца на 2008г. са взети общо 112 проби сол .От тях:-92 проби сол са в границата на нормата, по показател калиев йодат - 28-55мг./кг., нестандартните се разделят както следва: 7 с повишено съдържание на калиев йодат, 13 с намалено съдържание на калиев йодат. За периода са извършени 33 проверки по текущ здравен контрол на производствените обекти за пакетиране на сол на територията на Бургаски окръг. За допуснатите нарушения по Наредбата за изискванията към състава и характеристиките на солта за хранителни цели ДВ бр.110 от 2001г.,изм. и доп.бр.96 от 2001г. на отговорните лица са съставени 5 акта за административни нарушения - на управители, отговорни и работещи лица в предприятията за производство. Издадено е предписание за спиране реализацията и преработка на партида до постигане на нормата. Извършени са проверки и в търговските обекти и в обектите за производство на храни, където съхраняваната и предлагана сол е в срок на годност, далеч от нехранителни стоки. В търговската мрежа се предлага единствено пакетирана и етикетирана сол. Не се допуска предлагането на сол с нарушена фабрична опаковка и без съответни означения по опаковката за съдържание на йод в солта. При установяване на такива нарушения информирайте органите на Държавен здравен контрол при РИОКОЗ Бургас
Прочетено: 3794 пъти