Любослав Пенев: Равенството с Италия е добре, но 3-те точки в Тбилиси за задължителни

Изминаха няколко дена от супер сблъсъка на българският национален отбор по футбол със световния шампион от Мондиал 2006 Италия. В събота вечер играчите на Пламен Марков премериха сили със скуадра адзура на националният стадион „Васил Левски” в София като направиха гросмайсторско нулево реми. Това е втори мач на нашите в квалификационната група, след измъченото равенство 2-2 с тима на Черна гора миналия месец. От лятото помощник треньор на лъвовете е топ-нападателя ни от близкото минало Любослав Пенев. Най-добрият футболист на България за 1988 година споделя настроението в отбора след тежкия мач, както и как се чувства в новото си амплоа. Вкаралият 13 гола в 62 мача за А отбора ни таран е оптимист и се надява походът към ЮАР 2010 година да завърши с успех.

- Любо, премина мачът на годината с Италия. Специалистите определят хикса като реален и закономерен. Твоето мнение, очаквания и притеснения ако има такива преди гостуването ни в Тбилиси на 15ти?
- Определено може да сме доволни, мисля, че мачът бе равностоен. Интересен двубой, повече борба, надлъгване. Италия е тактически най-грамотния отбор в Европа, може би и в света. Определено в нашата група тя е най-големия фаворит, но и ние имаме своите шансове. Аз мога да бъда само горд от това, че играчите ни изпълниха на ниво тактическите указания на Пламен Марков и по този начин се противопоставиха успешно на противника. Италия почти никога не е побеждавала с много голове, за наша радост не успяха да отбележат. С общи усилия успяхме да се справим. Естествено и пълния стадион повиши самочувствието ни. Перфектно е, когато е са пълни трибуните. Надявам се и срещу по-малките отбори да са пълни, за да сме отбор и публика едно цяло. За следващия мач в сряда аз лично съм спокоен. Познавате ме вече, аз със сигурност няма да се стресна дори и срещу извънземните да играем, но ще се опитам да пренеса това положителното мое настроение и върху състезателите. Повечето са с не малко опит и ще бъдат концентрирани. Трябва да бъдем максимално мобилизирани срещу всички, не само както бяхме срещу Италия. Затова мисля, че за тази година остава още един много важен мач, а именно с Грузия. Знам, че няма да е лесно, дори и ние четвъртите в света се опарихме на негостоприемния им стадион преди 13 години. Сега обаче победата е задължителна, друга алтернатива няма. В състава се завръща Станислав Ангелов, който знаете е много ценен за нас със своята универсалност. За Димитър Бербатов няма какво да коментираме. Митко е самороден талант и диамант за нас. Сигурен съм, че ще даде всичко от себе си и ще поведе момчетата към победата като истински капитан. Но най-важното е те да го последват!

- Знаем, че си оптимист като човек. Твоята трезва преценка за шансовете ни относно класиране за ЮАР 2010, нещото което всички българи желаят?
- Разбира се, че съм оптимист. Ако не бях уверен, че имаме шанс за мондиала в Африка, въобще нямаше да се захващам да помагам на отбора. Имаме класа и играчи, достатъчни за едно класиране на финалите, което вече няколко пъти ни убягна. Но да се съсредоточим върху мача с Грузия, който предстои. Той може би е най-важният от психологическа гледна точка и се надявам, че ще излезем с добър резултат от него. Под добър резултат разбирайте победа и нищо друго. Това ще ни даде скорост и самочувствие преди пролетните битки през 2009 година.

- Вече няколко месеца си в кухнята на националният футболен отбор. Как виждаш нещата отвътре и свикна ли с ролята си на втори треньор в отбора?
- Така е, доста бързо се изниза денят в който бях поканен от селекционера Пламен Марков в щаба на отбора. От тогава всеки ден ми е свързан по един или друг начин с най-популярната игра. Като цяло това е моя първа стъпка като треньор в професионалния футбол. Спокоен съм и приемам нормално нещата. Все пак съм много години в играта и нищо не ми е чуждо, защото познавам добре материята. Въпреки, че треньор е различна функция от футболист мисля, че ще се справя. Имам достатъчно знания и лицензи за треньорска дейност и с помощта на колегите Петър Александров и твоя съгражданин Любомир Шейтанов смятам да се представя на ниво и да не подведа милионите запалянковци. За момента атмосферата в националния отбор е идеална, което е предпоставка за добри резултати, които всички желаем. Но трябва да се знае, че футболът е колективен спорт и мачовете зависят от абсолютно всички състезатели, които трябва да се чувстват част от успеха и неуспеха.

- Любо, ти даде много на националния отбор по време на дългогодишната си кариера в него. Но мнозина те помнят най-вече с феноменалния голов пас, който даде на Емо Костадинов в онзи невероятен мач на Парк дьо Пренс на 17/11/1993, след който дойде и бронза в САЩ 1994 година.
- Ами, искрено се радвам, че хората ме помнят именно с този пас, който Костадинов по брилянтен начин реализира независимо, че във всеки мач съм давал всичко от себе си. Някога се е получавало, някога не. Но бих желал феновете да знаят, че в абсолютно всеки двубой за България съм излизал на 100% за успеха на отбора, без значение като футболист или сега като треньор.

Интервю на Кирил Евтимов, София