Становище - енергийна ефективност

Във връзка с предстоящото разглеждане на  проект на Закон за енергийната ефективност, № 802-01-63, внесен от Министерски съвет на 01.08.2008 г., моля да бъдат отчетени следните бележки и предложения на Българска стопанска камара – съюз на българския бизнес:

1. В чл. 6, ал. 7 да отпадне точка 4 и се изменят точки 1 до 3, както следва:

т. 1. петдесет на сто – за обезпечаване на контролната дейност на АЕЕ;
т. 2. тридесет на сто – за придобиване на дълготрайни материални активи;
т. 3. двадесет на сто – за обучение и повишаване на квалификацията на служителите на АЕЕ;
Мотиви:

Материалното стимулиране чрез разпределяне на наложените глоби създава възможност за конфликт на интереси. Възможността да се разпределя процент от санкциите е предпоставка за търсене на високи стойности на глобите от една страна и създава предпоставка за чисто комерсиално третиране на контролната дейност от друга. Завишаването на трудовите възнаграждения и други материални стимули несвързани пряко с налаганите санкции са правилният подход към стимулиране на експертния потенциал на работещите в АЕЕ.

2. В чл. 13 ал. 2 се изменя със следното съдържание „Инвестиционните проекти за сградите по ал.1 с разгъната застроена площ над 1000 кв.м трябва да имат прединвестиционно проучване за възможностите за използване на:”

Мотиви:

Текстът ”.......трябва да са съобразени” не носи никаква полза и няма тежест за реално приложение. Значи ли това, че всички сгради трябва да имат готовност за монтиране на слънчеви системи за топла вода или системи за оползотворяване на битови отпадъци или готови сондажи за изпълнение на термопомпени инсталации?

Предложението дава възможност за точни и ясни критерии за оценка на съответствието на проектите с изискванията на закона и изготвените оценки могат да бъдат лесно подложени на контрол и сравнимост.

3. В чл. 13 се създава нова ал. 3, а съществуващата ал. 3 се преномерира със следното съдържание „Оценката за съответствие по ал.1 се извършва от лицата по чл. 21, ал. 1”

Мотиви:

Направеното предложение е с цел въвеждане на яснота относно лицата, които ще извършват оценката. В предложения текст от законопроекта не е определено кой ще извършва оценката за съответствие по чл. 13, ал.1, а в случай че се приеме направеното предложение лицата извършващи обследване и сертифициране са компетентни да изготвят оценката по чл. 13, още повече че те подлежат и на контрол от страна на изпълнителния директор на Агенция по енергийна ефективност.

4. В чл. 15 ал. 1 се променя: „Сертифицирането за енергийна ефективност на сгради има за цел удостоверяване актуалното състояние на потреблението на енергия в сградите, енергийните характеристики и съответствието им със скалата на класовете на енергопотребление от наредбата по чл. 13, ал, З. Сертифицирането се извършва след реализиране на ЕСМ за подобряване на енергийните характеристики на сградите, ако това е необходимо и при постигане на определени  нива на разход на енергия от скалата на класовете на енергопотребление.”

Мотиви:

За установяване на актуалното състояние на сградата (каквото и да е то) се издава енергиен паспорт. При съществуващият текст, Сертификатът за енергийна ефективност „олеква” и губи смисъла си като категория за оценка на „Висока енергийна ефективност”. Съгласно сега действащите закони сертификатите са категория А и Б и се издават само на сгради с ниско потребление на енергия, т.е с високо ниво по скалата на енергопотребление. Направеното предложение дефинира ясно понятието „Сертификат”.

5. В чл. 18, ал. 1 от законопроекта думата „седем” да се замени с думата „три”.

Мотиви:

В хипотезата на чл. 18, ал. 1 е предвидено сертификат за енергийни характеристики на нова сграда да се издава до седем години от въвеждането и в експлоатация. В хипотезите на ал. 2 на същия член са предвидени случаите, в които издаден сертификат се актуализира. Предвидения срок от седем години е прекалено дълг и в този вид съществува възможността да настъпят обстоятелства, водещи до актуализирането на сертификата в хипотеза в която той още не е издаден. Поради което предложението е срокът да се намали на три години – два отопляеми сезона плюс една година за прилагане на ЕСМ, ако се докаже тяхната необходимост. Това дава възможност за съставянето на документа, при отчитане на актуалното състояние на сградата, след въвеждането и в експлоатация и дава възможност за актуализирането му в случаите предвидени в ал. 2 на чл. 18 от предложения законопроект.

6. В чл. 18, ал. 3  на предложения законопроект да отпадне, т.2.

Мотиви:

Ако сградата има издаден сертификат тогава може да се издаде сертификат на част от нея като приложение към основния документ за да служи при продажба или отдаване на имота. Самостоятелно обследване на апартамент е безсмислено, напълно нерентабилно (методиката за 100 кв.м и за 10 000 кв.м е една и съща) и неточно и за един апартамент трябва да се анализират всички околни – т.е 3 или 4 апартамента. От друга страна не е известна методика за оценка на част от сграда, т.е. това технически е не приложимо.

7. Член 32, ал. 8 цифрата 3 години да се промени на 5 години.

Мотиви:

Няма никаква причина срокът на валидност на удостоверението за вписване в регистъра за обследване за енергийна ефективност на промишлени системи да бъде 3 години за разлика от същото удостоверение за сгради (Чл. 21 (8)), който е 5 години.

8. В чл. 38, ал. 3 се променя: „С цел осигуряване на разполагаемост чрез системата по ал. 1 и осигуряване на достъпност се набира и предоставя информация за:”

Мотиви:

Направеното предложение е с цел да се осигури пълна прозрачност и публичност за нивото на процесите свързани с енергийната ефективност в страната. Достъпът до тази информация може да бъде регламентиран и след регистрация или минимална годишна такса да се използва от всички специалисти и експерти работещи в областта на прилагането на закона.

В противен случай се създава прецедент, при който близки до агенцията фирми ще се ползват от информацията и няма да има ясна представа за състоянието на енергийната ефективност в страната и единствената информация ще се получава от справките на агенцията, която би била силно филтрирана.

9. Във седма Административно наказателни разпоредби да се изменят всички споменати суми с един порядък надолу – 10 000 става 1000, 500 000 става 50 000 лева.

Мотиви:

Обследването е ограничена във времето и разходите дейност. За обекти без вътрешно мерене на енергийните потоци (доста разпространен случай), при ограничените възможности за представително мерене с преносима апаратура, част от балансите се извършват по-грубо, на база на изчислителни процедури и с елементи на експертна оценка.

Предвидените високи глоби не съответстват на реалния риск при евентуални пропуски и грешки от страна на заетите с прилагането на закона за енергийна ефективност. От една страна, кой ще бъде еталон за това кое е точно и кое не, след като ежедневно се създават нови и нови методики и материали в строителната индустрия? Това не е материя, която може да бъде точно оразмерена с метър или везна. Към всеки обект – промишлен или сграда, се подхожда различно. Дори прилагането на общоприетите методики за обследване на обекти – промишлени и сградни - е базирано на редица инженерни приемания и условности, както и на реално разходвана енергия от обектите, която в редица случаи е свързана със сериозни разминавания от действителността.  В редица моменти от решаващо значение е опитът на анализатора и нестандартния подход към проблемите за постигане на висока енергийна ефективност на обектите. Подходи от дюлгерски тип – смени прозорците и облечи стените, са не само вредни, но и не винаги носят търсения ефект от прилагане на енергоспестяващите мерки.

От друга страна, подобно администриране на един изключително полезен (за разлика от други рестриктивни закони), има опасност да унищожи още в зародиш и без това плахите опити в областта на енергийната ефективност. Материята е все още достатъчно нова, независимо от опитите на някои „експерти” да се изживяват като жалони. Нека пазарът да урегулира резултатите от дейността на експертите. Собственикът на сградата или фабриката трябва да е мотивиран да предприеме мерки за подобряване на енергийната ефективност на притежаваните от него обекти и към това трябва да се насочат усилията на закона.

И накрая, одиторите са последното звено, което има контролни функции в една поредица от грешки допускани в зародиш от архитекти, проектанти и строители и най-малко влияят върху общия процес.

Най-ефективно за новите сгради или промишлени системи (новостроящи се мощности) би било, ако одиторите имат достъп до прединвестиционните проекти и още на този етап имат възможност за оценка на проектите за съответствие с изискванията за висока енергийна ефективност. Тогава няма да има абсурдни ситуации от това кой не си е свършил работата и ще се предпазят инвеститорите от лоши инвестиции.

Остава открит въпросът за процедурите по оспорване на резултатите от контролното обследване.

10. В Преходни и допълнителни разпоредби в § 8 да се изясни точно понятието „... издадени по реда на отменения Закон за енергийната ефективност, както и предвидените в него условия и срокове за ползване на данъчни облекчения, свързани с тези сертификати, се запазват.”

Мотиви:

Трябва внимателно да се прецизира текста и издадените сертификати  за сгради построени след 2005 г. не трябва да са валидни. Те по подразбиране трябва да отговарят на висок енергиен клас, ако са построени съгласно новите нормативи. Може да се търси компенсация в определена степен, но само ако са снабдени с възобновяеми енергоизточници и то над 75%, където не попадат под условията на наредбите.

11. В Преходни и допълнителни разпоредби да се създаде нов § 15, а станалите да се преномерират, със следното съдържание:

„(1) Министерствата, ведомствата и общините са задължени до 31 декември 2011 г. да осигурят енергийно обследване на всички сгради - публична държавна, съответно публична общинска собственост, с разгърната застроена площ над 1000 кв. м., предоставени им за стопанисване и управление.

(2) Министерствата, ведомствата и общините са задължени до 31 декември 2013 г. да осигурят енергийно обследване на всички сгради - частна държавна, съответно частна общинска собственост, с разгърната застроена площ над 1000 кв. м., предоставени им за стопанисване и управление.

(3) Собствениците на общественообслужващи сгради с разгърната застроена площ над 1000 кв. м., са задължени до 31 декември 2013 г. да им осигурят енергийно обследване.

(4) Юридическо лице, подлежащо на задължително обследване за енергийна ефективност по реда на чл. 31, ал. 2, с изключение на лицата по ал. 1 и 2, е задължено да осигури енергийно обследване на притежаваните от него обекти в срок до 31 декември 2011 г.”

Мотиви:

Целта на направеното предложение е да се постави краен срок за извършване на първото обследване за енергийна ефективност на лицата, които подлежат на задължително сертифициране по реда на Закона за енергийна ефективност. Свързано със срока в който са задължение да започнат изпълнението на мерките предписани в обследванията това ще доведе до пълнота и завършеност на целия процес и реални резултати свързани с енергоспестяването.

12. Преходни и заключителни разпоредби да се създаде нов § 16 със следното съдържание:

В Закона за устройство на територията, в чл. 142 се създава нова алинея 9 със следното съдържание:

„Оценката за съответствието по чл. 169, ал. 1, т. 6  на инвестиционните проекти във фази технически и работен проект се извършва по отделен договор с възложителя от физически лица, отговарящи на изискванията на Закона за енергийната ефективност, вписани в публичния регистър по чл. 21, ал. 4 от Закона за енергийната ефективност.”

В  чл. 176б ал.1 от Закона за Устройство на Територията се правят следните изменения и допълнения:

„Чл. 176б. (1) Техническият паспорт на нов строеж се съставя от лицето, упражняващо строителен надзор, или от техническия ръководител - за строежите от пета категория, преди въвеждането му в експлоатация от компетентния орган. В техническите паспорти на нов строеж стойността на енергийната характеристика на промишлените системи, показателите за разход на енергия, характеризиращи процесите на енергопреобразуване и/или енергопотреблението в промишлените системи като съвкупност от съоръжения, технологии и спомагателни стопанства, включени в определено производство, както и Енергийните паспорти на сгради се съставят  от физически или юридически лица, които отговарят на изискванията, определени в Закона за енергийната ефективност.”

Мотиви:

Направените предложения са с оглед предложеното допълнение на чл. 13 от Закона за енергийната ефективност и с цел уеднаквяване на действащата нормативна уредба. С въвеждането на този нов параграф се избягват противоречията съществуващи досега между ЗУТ и чл. 10  на Директива 2002/91/ЕО изискващ специално независимост и квалификация/акредитация  на експертите извършващи сертифициране на сгради и съставяне на придружаващи документи.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БСК,
/П/ БОЖИДАР ДАНЕВ