Европейската стратегия за развитие на електротехническата промишленост бе представена пред българската делова общност

Днес, 18 септември, в София, в присъствието представители на изпълнителната и законодателната власт, експерти и ръководители на предприятия от бранш „електротехника” официално бе представена Европейската стратегия за развитие на електротехническата промишленост (доклад ЕЛЕКТРА). Основен докладчик по представянето на документа бе Людмил Михайлов (представител на КЕТБ в работната група по изготвяне на документа), а някои допълнителни коментари и бележки направи Румен Атанасов (председател на КЕТБ).

      Докладът ЕЛЕКТРА е разработен по инициатива на Европейската комисия, под ръководството на зам.-председателя на ЕК Гюнтер Ферхойген. Документът бе официално презентиран на 25 юни т.г. в Брюксел.

      Имайки предвид огромното значение на нашата електротехническа промишленост като определяща технологичното ниво на цялата ни индустрия, Камарата на електротехниката в България (КЕТБ) организира днес първото представяне на доклада ЕЛЕКТРА пред българската индустрия и общественост.

      Докладът ЕЛЕКТРА е най-новата европейска разработка, в продължение на Лисабонската стратегия, която поставя конкретни задачи пред водещия европейски сектор – електротехника и електроника.

      ЕЛЕКТРА фокусира вниманието си върху:

Конкурентността на европейския сектор на електротехниката и електрониката в перспектива и след 2020г.;
Повишаване на растежа, производителността и заетостта в сектора;
Енергийната ефективност и ролята на сектора за снижаване на емисиите на въглероден диоксид. Независимо от протокола Киото, ЕС си постави собствени амбициозни цели – да намали емисиите на въглероден диоксид до 2020 г. с 20%, да повиши енергийната ефективност с 20% и да въведе мощности на възобновяеми източници за 20% от цялата енергийна консумация. За информация, жилищата в ЕС потребяват 20% от цялата енергия, от които 40% до 50% са електрическа енергия; индустриалните и обществени сгради потребяват други 20%, от които 50% са електрическа енергия; индустрията потребява 30% от енергията, транспортът – 19%. всички те имат значителен потенциал за подобряване на енергийната ефективност.
      Документът анализира възможностите за развитие на електротехническата индустрия, като отчита актуалната ситуация, а именно:

Почти 90% от производството на електрически продукти е с произход от 4 региона: Китай (30%), Европейски съюз (21%), САЩ (19%) и Япония (19%);
Във всички тези региони производственият сектор на електротехника и електроника е най-големият работодател – 8% в ЕС и САЩ, 12% в Япония и Китай от местния трудов потенциал;
Генерираната в този сектор добавена стойност е значително по-висока от други индустриални сектори, затова е от такова значение за всяка национална икономика и специално за тази на ЕС;
Електронните компоненти са се развили като най-важен подсектор в САЩ, Япония и Китай, докато в Европа, където разработването и производството на електронни компоненти остава въпрос на поддържане на конкурентоспособността, има подчертан фокус върху автоматизацията на производството на топ продукти и на съоръжения за енергетиката;
В САЩ и ЕС потреблението на електротехнически и електронни продукти е по-голямо от производството им, докато в Китай и Япония е обратно. Китай е вече най-големият производител в сектора и има потенциала да става все по-голям конкурент на ЕС;
Търговският стокообмен на секторните продукти между „четирите големи” е около 223 млрд. евро. От важно значение за ЕС е и общият европазар, като неговият обем спрямо износа е 3:2 ;
Броят работни места в ЕС е по-голям за единица продукция: в САЩ за 290 млрд. евро има 1 милион работници, в Япония за 285 млрд. евро са също 1 милион работници, докато в EС за 320 млрд. евро имаме 2,8 милиона работници;
В САЩ добавената стойност е 63%, докато в ЕС е 45%;
Разходите за изследователска и развойна дейност в САЩ и Япония са, респективно – 24% и 17% от добавената стойност, докато в ЕС това отношение е само 11%.
      На тази база ЕЛЕКТРА формулира 20 ключови предложения към Европейската комисия, страните-членки и индустрията:

ЕС трябва да пренасочи политиката си повече върху развиване на растеж и работни места чрез програмата си за снижение на емисиите от СО2, включително разработване на поощрителни схеми и политики извън Схемите за търговия на емисии (ЕТS), за да се мобилизира икономически привлекателния инвестиционен потенциал в сградостроителството, промишлеността и други сектори (ЕК1/СЧ2).
Изпълнявайки схващането че енергийната ефективност трябва да се прилага навсякъде, необходимо е стартирането на масивна информационна и обучителна кампания, с цел осъзнаването й от всички участници в този процес: архитекти, предприемачи и обществото като цяло (П3/СЧ).
Регулаторната система трябва да продължава да поддържа енергийната ефективност: включване на енергията като активна част в сградите и жилищата, прогресивно въвеждане на подходящи минимални изисквания за енергийни ефективности в продуктите и системите, които да се развиват във времето. (ЕК/СО4/П)
Осигуряване водещата роля на държавните органи с амбициозни и явни инвестиционни планове в обществената инфраструктура и сградното стопанство, с прилагане по възможност на публично-частното финансиране за поощряване на инвестициите (СЧ).
Насърчаване на изследователско-развойни програми, формулиране на технологични пътни карти и иновационна политика за подпомагане на представителни проекти в ранен стадий и поддържане или създаване на водещи потребителски пазари за насърчаване на първоначално развитие и приложение първо в Европа на нови технологии: например, в е-здравето, автоматизацията, енергийната ефективност, възобновяемите енергии, мегаполисите (ЕК/СЧ/П).
Разработване на еталони и обмен на добри практики, въвеждане на широко хармонизирани европейски критерии или средства за измерване на енергийната ефективност за различните сектори (енергийни паспорти/рейтинги за сгради, енергийни етикети за потребителските продукти) (ЕК/П).
Залагане на общи енергийни цели за всяка страна-членка и налагане на задължителни национални пътни карти и/или планове за действие (например на Национален план за действие по енергийна ефективност (НПДЕЕ), съгласно Директивата за енергийни услуги), независимо от наличното понастоящем енергийно многообразие, основаващи се на изчерпателно преценяване на съществуващата местна околна среда и стимулиране на интелигентни измервателни системи и енергиен мениджмент (ЕК)
Поощряване на инвестиции и обновяване с помощта на  енергийно ефективни продукти и системи, заменянето на остарелите и енергийно неефективни продукти, затварянето и заменянето на най-неефективните инсталации и осигуряване на правилното им поддържане посредством въвеждането на пригодени за всеки сектор дългосрочни фискални политики и финансови стимули (СЧ).
Модернизиране на високотехнологични инфраструктури в ЕС посредством поощряване развитието на водещи европейски потребителски пазари, почиващи на обществените тенденции и търсенето, подобряване на конкурентната среда и привличане на обществени и частни финансирания и инвестиции (ЕК/СЧ).
Стартиране на ограничен брой новаторски проекти, подобни на “Galileо”5, като европейската дигитална лична карта и паспорт, европейска електронна разплащателна технология, развита европейска високоволтова енергийна система на постоянно напрежение, трансевропейски високоскоростни транспортни коридори, европейска е-здравна и е-административна система, решения по безопасността (ЕК/СЧ)
Създаване на стабилни и предвидими регулаторни рамкови условия, особено на нивата на регулаторната сигурност и устойчивост за стимулите и възвращаемостта на инвестициите, с цел поощряване на непрекъснат инвестиционен процес от страна на потребителите в енергийните и енерго-инфраструктурните пазари (ЕК/СЧ).
Създаване на регулаторна рамка посредством умело регулиране, с цел стимулиране на инвестиции, например в нови дигитални средства, (Дигитални Системи за управление на авторските права, защита на авторските права...), както и отпускане на честоти за подвижно радиоизлъчване и високо-резолюционна телевизия в Европа (ЕК, Световна Конференция за Радиоразпръскване).
Постигане на целта всички страни-членки на ЕС да изпращат поне 50% от учащите се в трета степен (професионално) обучение и привличането поне на 25% от третата степен обучение в техническо, инженерно и научно образование (СЧ/П).
С помощта на големи инвестиции необходими за Европа да се поощри европейската интеграция, да се генерира по-голям растеж посредством използването на регионални фондове за изграждане на високотехнологична инфраструктура чрез стимулиране на публично-частните партньорства и като се държи сметка за енергийната ефективност в снабдяването на обществото, с прилагане на водещи незадължителни поощрителни стандарти (СЧ/П).
Разработване на достъп до капитали в ЕС посредством прогресивно капитализиране на пенсионните фондове, улеснявайки достъпа до частни капитали и особено рискови капитали (ЕК/СЧ).
Да се осигури щото Новата Законодателна Рамка, постигната по отношение предлагането на стоки на пазара, приета неотдавна от институциите на ЕС, действително да доведе до реално подобряване на надзора на пазара в ЕС с цел, осигуряване на безопасни продукти и почтена конкуренция (СЧ/ЕК).
Постигане на далеч по-голяма последователност и съгласуваност в регулационната система на ЕС за екологията и еко-дизайна, така че да се избегне безсмисленото й дублиране, което само ощетява производителите в ЕС (ЕК/СЧ).
Мотивиране на нашите търговски партньори за съвместяване доколкото е възможно на собствените им регулаторни системи, в частност по въпросите на околната среда, с тази на ЕС и опростяване на сертификационните режими, особено за нискорискови продукти (ЕК).
Подобряване на патентното регулиране в ЕС с балансирана и достъпна патентна система и в контекста на международната търговия да се направи съблюдаването на Правата на Интелектуалната Собственост ключов елемент при търговските разговори и съглашения (ЕК).
Развиване на регионални клъстери с оглед поощряването на сътрудничество между наука и промишленост. Да се стартира широко-европейска еталонна клъстерна инициатива. Да се трансферира опит и най-добрите практики между клъстерите. Да се използва Европейския технологичен институт като мозъчна мрежа за бъдещето на Европа (ЕК/СЧ/П).