Венсан Касел:Моника Белучи е любовта на живота ми

Венсан Касел снима със Стивън Содърбърг в "Бандата на Оушън 2"
Френското момче на Холивуд
Моника Белучи е голямата любов в живота ми, признава aктьорът

Той влиза с лекота в кожата на различните си герои - изтънчени любовници или каубои. Счупеният му боксьорски нос придава допълнителен чар към техните образи. "Рискът ме възбужда", доверява 37-годишният Венсан Касел, играл досега в 30 филма. Той обаче се готви за най-важната роля в живота си - да стане баща. Двамата с Моника Белучи очакват първото си бебе. Френският мачо обаче не престава да снима. "Искам филмите, в които участвам, да обикалят света", споделя той пред сп. "Пари мач". Съпругът на красивата италианка работи със Стивън Содърбърг в "Бандата на Оушън 2". В следващия хит на световноизвестния притежател на "Оскар" Касел е в компанията на Джулия Робъртс, Брад Пит, Джордж Клуни. Може би той е следващият французин в Холивуд - след отреклия капризите на индустрията Жан Габен и отлично адаптиращия се към нея Жан Рено.
Венсан попада в киното като дете. Неговият баща Жан-Пиер Касел е от щастливите актьори, които постоянно имат работа. "Никога не го видях да се отчайва, да виси до телефона и да очаква обаждане от продуцентите, да дави нетърпението си в алкохол. Желанието за живот не го напускаше. Искам да бъда като него", признава синът. Дядо му е не по-малко колоритен. "Когато бях хлапе, често прекарвах ваканциите си в Аркашон. Дядо беше шеф на казиното на плажа. В него имаше салон за кино и за театър. Двамата с брат ми вечер заспивахме в големите кресла на ложите. Близките тоалетни ни разкриваха гледки, не по-малко забавни от тези на екрана. Когато трябваше да пишкам, виждах какво ли не. В същото време обаче в "нормалните" часове гледахме "Шофьор на такси" и "Монти Пайтън". Беше невероятно изживяване, все едно че киното беше в стаята ми", спомня си детството Касел. И когато започва училище, не може да се измъкне от капана на фантазиите си. "У дома се чувствах като в пансион. Това беше прекалено. Родителите ми бяха заети непрекъснато. Имах усещането, че изпускам нещо от живота. Когато станах на 16, взех нещата в свои ръце и казах на татко: "Позволи ми да правя това, което искам". А той ми отвърна, че ще отида в избраното от него училище. Обясних, че само ще ми изгуби времето. Тогава татко направи компромис: "Намери си занимание, което ще си струва". Същото лято бях посетил представление на цирковото училище. На арената видях хлапаци като мен да правят номера, за които до този момент можех само да мечтая. Заведох и баща ми на техен спектакъл. След като излязохме, той само кимна с глава и подхвърли "окей".
Венсан никога не взима диплома от цирка, но прави първото си шоу на улицата и го нарича "Суинг на колела". Акробати и клоуни се премятат, пеят и танцуват, докато звучи джаз от 40-те години. "От този момент нататък никога повече не досаждах на хората с мечтите си. Просто правех това, което исках. Нито ден не съм имал съмнение, че така трябва да бъде. И може би затова винаги съм доволен от това, което ми се случва. Когато работех за актьорската компания на Жан-Луи Баро и Мадлен Рено, още нямах 18 и през цялото време си казвах, че всичко около мен е сбъднат сън. С парите от първия си чек купих обувки в два цвята. Толкова исках да приличам на Фред Астер. Бях толкова щастлив, че направо треперех. После заминах за Ню Йорк, тъй като мечтаех да срещна Роберт де Ниро, Ал Пачино и да вляза в Актърс студио. Бях типичният млад французин - рано сутрин ходех на курсове по степ, следобед тичах към часовете по актьорско майсторство, вечер работех като сервитьор. Даже играех в театъра - едно представление на английски език, друго на френски. $500 долара на месец, беше изключително".
Касел е убеден, че може би досега това е най-щастливият период в живота му. През онази година той се събужда с мисълта, че късметът е на негова страна. Но въпреки това прави всичко възможно, за да не се главозамае. "Струваше ми се, че ако един ден си кажа: "Всичко това е закономерно", щях да се превърна в боклук". Той се чувства като професионалист на мястото си, когато започва да играе в пиесите на Ксавиер Дюринже, да снима с Матийо Касовиц. Категоричен е, че най-после е открил семейството си и че ще направи всичко, за да го запази. Толкова е смел и вдъхновен, че си позволява да отказва участие в проекти, които не му харесват. И да инвестира талант и енергия в други, които сякаш са измислени за него - като Blueberry (англ. боровинка), в който е каубой. "Ако филмът има успех, това ще означава, че във Франция може да се снима и друго освен комедии. Не че не ги харесвам, но за мен киното е нещо по-сериозно. Нещо, което те кара да мечтаеш".
Венсан Касел е доволен от кариерата си, тъй като здраво е стъпил на земята. Между два филма пътува до Бразилия, обича да живее там. И да открива млади таланти. Продуцира филми на 20-годишни момчета, правещи авангардно кино. "Обичам всичко, което ме свързва с живота - да се забавлявам, да пия, да готвя. Не обичам хора, които омаловажават удоволствията. За мен истинската жена трябва да е закръглена, да излъчва спокойствие и уют. Около нас трябва да има нещо за ядене. Това наистина е от огромно значение", разкрива философията си Венсан. Той никак не обича да говори за Моника Белучи. "Не ми харесва, когато някой се опитва да ме провокира. Отношенията между нас са сериозна тема и не бих искал да ги коментирам. Човекът, с когото живееш, трябва да бъде абсолютно сигурен. Не можеш да се ожениш за първата срещната. Бракът е нещо съдбовно. Направо е драматично постоянно да споделяш живота си с някого. В смисъл, че в определени моменти между вас може да възникне напрежение. Моята майка е корсиканка и аз нося част от нейния характер. Избухвам лесно. Ревнив съм. Свободата между двама души е акт на тяхното взаимно уважение. Държа на нея и нито за миг не бих се отказал да я имам". Касел не крие, че не е мъж, който се влюбва често: "Моника е първата голяма любов в живота ми. За да обичаш и за да те обичат, трябва да си узрял и способен на това. Когато човек не притежава таланта да обича, живее с представата, че е нищожество и никой не държи на него. Разбрах го отдавна - когато усетих, че имам какво да кажа, но няма кой да ме чуе. Вече нямам подобен проблем. Гледам нещата от живота право в очите. Човек никога не бива да повтаря едни и същи грешки".
Албена Атанасова