Ивайло ХРИСТОВ, актьор и режисьор: В бургаския театър има живот и хората се обичат. Ще дойде ред с бастун да тръгна, не върви да разправям вече за секса, наркотиците и рокендрола

Ключови думи:

09 Септември 2008, Вторник

Почитателка на Асен Блатечки, която седеше на първия ред в театъра, му даде 2 лева, а той й върна жеста с цвете. Измъкна го от многобройните кошници, отрупали сцената на ДТ “Адриана Будевска”, където преди 3 вечери актьорът игра в “Секс, наркотици и рокендрол”. Представлението е първо за сезона на морската трупа, за септемврийския афиш го има само още на една дата – 25-и.
Усмихната и освежена от музиката, текста и най-вече от актьорската магичност на Блатечки, публиката миналата вечер аплодира и друг свой любимец - Ивайло Христов, но в качеството му на режисьор.
Малко преди това седим с него в градинката пред театъра и бързаме с въпросите и отговорите, защото времето е кратко. От съседната маса долитат гласове и смях, около Димитрина Тенева са се насъбрали младите актьори и шумно бърборят за какво ли не – за предстоящата премиера, за бургаския гастрол в Одеса с “Особености на руското прет-а-порте”, за наближаващия Десети театрален фестивал “На брега”, който бе открит снощи.

– Няма начин да не започна с този въпрос - кое точно ви накара да предадете щафетата на “Секс, наркотици и рокендрол”? В крайна сметка много заглавия падат от афиша и толкова. Не можеше ли да не се играе този текст на Ерик Богосян?
– Ами аз самият цели 18 г. съм го играл, много ми е близък, но пък вече беше някак странно да продължавам. С колеги сме се смели – ще дойде ред с бастун да тръгна, не върви да разправям за секса, наркотиците и рокендрола. Това е един от добрите текстове, които съм срещал, не ми се искаше да бъде забравен, от друга страна – мисля, че именно защото толкова години съм го играл, имам какво ново да кажа. Като пресметнете, излиза, че представлението е връстник на нашата демокрация. Съвсем нормално е в годините да се наслагва друг смисъл, да се прави друг тип шоу.
– Защо точно Асен Блатечки, можеше ли да е някой друг?
– Или Валери Йорданов, или Деян Донков, да, можело е да бъде и някой друг. Но е точно Асен Блатечки поне по 2 причини – първо, добре го познавам още от НАТФИЗ, аз като асистент на Стефан Данаилов съм следил отблизо развитието му. Второ, смятам, че точно Асен има таланта и визията да влезе в тези персонажи. Направихме го в бургаския театър, защото това е едно от малкото места в България, където най-добре може да се прави театър, уютно е. Много добре се вписаха и бургаските музиканти от група “Грас” Светльо и Жоро, Стефка Емилова е много добра певица. С мен на времето наживо бяха Дони и Коцето Калки.
– Познаваме ви като режисьор и в киното, а неотдавна спечелихте субсидия от Националния филмов център, какво да очакваме?
– Работното заглавие е “Къща без прозорци”. Сценарият е мой, съвременен сюжет за двама млади, които на 4-годишна възраст си обещават да се оженят и го свършват, но 40 г. по-късно. Животът и на двамата тече на екрана, какво им се случва, съдбата с какво ги дарява, такива неща. Почти е сигурно, че Иван Бърнев ще играе мъжката роля, а за момичето още не знам. През февруари започвам снимки.
– Руският режисьор Станислав Говорухин сподели на фестивала във Варна песимистични мисли за съвременното кино, неотдавна пък излезе информация, че новият “Батман” бие по приходи всички филми досега. Днешната публика вероятно това обича и процесите, които текат във взаимоотношенията й с киното, са достойни за изследване. Какво мислите по въпроса?
– Киното, което се гледа от хора с пуканки и с кока-кола в другата ръка, не е ново, от години е. Вярно, в Русия започнаха страшни простотии да се правят, но има и такива като “Русалка”, страхотен филм. Всеки филм си знае своята публика, не смятам, че не трябва да се правят такива за хората с пуканки. Аз съм доволен, че напоследък млади хора започнаха да правят големи филми и тъкмо благодарение на тези български момчета и момичета, с тяхната енергия, нашето кино ще се върне към добрите си традиции. Ето “Дзифт” на Явор Гърдев, още не съм го гледал, но знам, че спечели награда в Москва. Колкото до “Батман”, ако се направи изследване, ще се разбере, че публиката е от възрастовата група на ей ония момчета там. Те направо от компютъра отиват да си гледат комиксите. Не можем да ги лишим от това тяхно удоволствие. Аз като малък умирах да гледам Пиф на живо... Не можем да им се сърдим на днешните млади, че имат нужда от такъв тип кино, като пораснат – друго ще е...
– В театъра сте доказал себе си като актьор и режисьор, в киното – също, а какво стана с директора Ивайло Христов? Доста тревоги май понатрупахте с “Модерен театър”, в който събрахте звездни имена от актьорската гилдия?
– Ремонтът е причина да се бавят нещата. Оказа се тежък и труден. То е като вкъщи – банята да ремонтирате и ви отнема страшно много време. Това е доста стара сграда на ул. “Върбица” 10 в центъра на София, подменяме кабели, тръби, сценична техника. На пръв поглед битов проблем, но никак не е малък, уверявам ви.
– И не би трябвало да се отрази на репертоара, доколкото си спомням 4 пиеси паралелно щяхте да подготвяте.
– Да, така е и всичко зависи кога ще е готова сградата. Аз ще правя “Да играеш жертвата”, една пиеса на Братя Преснякови, Пламен Марков ще поставя последния текст на Ясмина Реза, Людмил Тодоров ще работи върху “Притча за съмнението”, пиесата е от американски автор и у нас ще се играе за първи път. Стоян Радев направи драматизация по Бергмановите “Лични разговори”. Тия 4 пиеси ще тръгнат паралелно, сигурно от сутрин до вечер ще репетираме, за да сме готови по-бързо. Но нали ви казвам, изскочиха неща, които дори не сме и подозирали, от едно помещение само изкарахме 18 камиона боклук...
– Да не би покрай тия главоболия да покривате някаква нервност тук, с ангажимента в бургаския театър?
– Не, в никакъв случай! Аз не съм останал без работа. Докато бях на почивка с децата, подготвих една пиеса, която трябва да правя с четвъртокурсниците в НАТФИЗ. Трябва да довърша и пиесата на Братя Преснякови. Даже не ми се прибира в София, толкова работа ме чака там, ще потъна отново в море от задачи.
– Разбирам, че престоят ви в Бургас, макар и да е по-дълъг сега и по-динамичен, не ви обремянава, а ви носи друга емоция, свежест някаква? Особено контактът с по-младите.
– О, да, освен работата, аз тук имам приятели и ми е драго да се виждам с тях. За съжаление, репетирахме по цял ден и само една вечер успях да бъда в квартирата на младите актьори. Изкарахме си фантастично.
– Приятелската среда не пречи ли професионално, например, не можете да креснете и да се скарате някому?
– Аз не смятам, че трябва да се вика. Никога не съм вярвал, че високият тон решава нещата. Ние затова работим заедно, в “Модерен театър” също са ми приятели актьорите, още от студенти. Аз вярвам в това, че с приятели по-лесно се работи, по-малко думи са необходими. Във времето сме доказали, че харесваме едни и същи неща, имаме еднакви вкусове за автори, филми, театрални представления. Т.е. стремежите ни са в една посока.
– В това толкова нервно и болно време ви намирам изключително спокоен, наистина ли не е възможно да се разгневите от нещо, не се ли бунтувате?
– Да, по принцип съм спокоен и оптимистично настроен. Но много често се дразня от такива тъпотии, дребни, елементарни и бързо вдигам пулса. Сега обаче съм спокоен, условията са такива, благоприятни. Нямам време от репетиции да погледна встрани, дори вечер ходим в един и същ ресторант, пак сме същите хора. В театъра атмосферата е чудесна. За мен това е показателно – когато идвам на репетиция, хората седят тук, в тази хубава градинка, пият си заедно кафето и колата, разговарят. Абсолютно доказателство, че в театъра има живот, обичат се хората. В много театри не е така, дори си нямат такова барче...