Седя си, чета си мейл-а. Ще ми се да си сложа ушите в скута, очите в шепа и устата изотзад...

Седя пред това чудо на техниката, на нашето дръзновение, на нашата красота и нашето умиление – компа и се шашкм, защото аман от имейли, абонаменти, спамове и други прес-рилийзи от Общини, Области, Региони и Камиони
Изведнъж ми се прищява да пиша поезия и проза – демек да авторствам

Звучи горе-долу така:

Искам да съм негър в щата Алабама, и да бъда зебра на бургаския колодрум и ако някой хвърли факлата и го запали като Рила ще искам да съм хамстер в аквариум и златна рибка
Искам да изгоря за да светя
Искам да съм Пожарникар кат" Бойко борисов
А както е казал поета: "Светлина, повече светлина"

И изведнъж, четейки се сам ми се иска да съм глух като Бетховен, сляп като Омир и безмълвен (сиреч ням) кат’, знам ли вече като какво?

Ще ми се да си сложа ушите в скута, очите в шепа и устата изотзад...

Марко Бонев