Излезе от печат книгата на Стоян Райчевски „Странджа"
06 Септември 2008, Събота
Излезе от печат книгата на Стоян Райчевски „Странджа”. Това е първата книга от поредицата „Отечество любезно“ на издателство „Захарий Стоянов“, съобщиха от издателството, предаде Агенция "Фокус".
Първата част на книгата съдържа изследвания и материали за мирогледа и духовното наследство на населението в Странджа. Те разкриват различни аспекти от проявата на античната традиция в народната култура на този планински край. В народните обичаи с маскирани изпълнители на Кукеровден се откриват съхранени през хилядолетията следи от древния култ към тракийския бог Дионис, а в обредното заораване при основаване на ново селище – аналогична антична традиция, практикувана и в древния Рим. Също толкова стари са и обредните практики с водата, използвани и като средство за психотерапия. Показани са отделни етнографски групи на странджанското население с техните специфични отлики и характеристики, като регионални прояви на българската народна култура. Особено богати и разнообразни са обредните практики, свързани с трудовата дейност, както в традиционното земеделие, така и в животновъдството и в отделните занаяти. Странджа е загадъчна южна планина, разположена между две морета, Черно и Мраморно – на главния път, свързващ Европа с Мала Азия, по който хилядолетия наред се е осъществявал духовен и стопански обмен между различни цивилизации и култури от най-дълбока древност.
Вторият раздел на книгата представлява на традиционната икономика на населението на Странджа с всички нейни отрасли: земеделие, животновъдство, занаяти и допълнителни поминъци.
Третият раздел проследява сложните етнографски процеси, които протичат в Странджанския край през периода на ХV в. до Руско-турската война през 1877-1878 г. Отделно е разгледан въпросът с пристигането и настаняването на бежанците в Малкотърновско и Царевско след злополучната за България Междусъюзническа война от 1913 г., когато стотици хиляди българи са прогонени от родните им места в Тракия, Мала Азия и Македония. В този раздел се обнародват и архивни материали за изселване на българи от Странджа в Бесарабия и Русия през един по-ранен преиод – след края на Руско-турската война от 1828-1829 г.
По-голямата част от включените в книгата етноложки изследвания и материали за Странджа са обнародвани в различни списания и сборници през периода 1989-1994 г., а някой се публикуват за първи път.
Поредицата цели да популяризира изследванията, които и в наше време създават историци, етнографи, краеведи.
Първата част на книгата съдържа изследвания и материали за мирогледа и духовното наследство на населението в Странджа. Те разкриват различни аспекти от проявата на античната традиция в народната култура на този планински край. В народните обичаи с маскирани изпълнители на Кукеровден се откриват съхранени през хилядолетията следи от древния култ към тракийския бог Дионис, а в обредното заораване при основаване на ново селище – аналогична антична традиция, практикувана и в древния Рим. Също толкова стари са и обредните практики с водата, използвани и като средство за психотерапия. Показани са отделни етнографски групи на странджанското население с техните специфични отлики и характеристики, като регионални прояви на българската народна култура. Особено богати и разнообразни са обредните практики, свързани с трудовата дейност, както в традиционното земеделие, така и в животновъдството и в отделните занаяти. Странджа е загадъчна южна планина, разположена между две морета, Черно и Мраморно – на главния път, свързващ Европа с Мала Азия, по който хилядолетия наред се е осъществявал духовен и стопански обмен между различни цивилизации и култури от най-дълбока древност.
Вторият раздел на книгата представлява на традиционната икономика на населението на Странджа с всички нейни отрасли: земеделие, животновъдство, занаяти и допълнителни поминъци.
Третият раздел проследява сложните етнографски процеси, които протичат в Странджанския край през периода на ХV в. до Руско-турската война през 1877-1878 г. Отделно е разгледан въпросът с пристигането и настаняването на бежанците в Малкотърновско и Царевско след злополучната за България Междусъюзническа война от 1913 г., когато стотици хиляди българи са прогонени от родните им места в Тракия, Мала Азия и Македония. В този раздел се обнародват и архивни материали за изселване на българи от Странджа в Бесарабия и Русия през един по-ранен преиод – след края на Руско-турската война от 1828-1829 г.
По-голямата част от включените в книгата етноложки изследвания и материали за Странджа са обнародвани в различни списания и сборници през периода 1989-1994 г., а някой се публикуват за първи път.
Поредицата цели да популяризира изследванията, които и в наше време създават историци, етнографи, краеведи.
Прочетено: 3244 пъти