Дебат върху положението в Грузия
На 1 септември депутатите ще обсъдят положението в Грузия след въоръжения конфликт с Русия в началото на месеца и скорошното едностранно признаване на независимостта на Южна Осетия и Абхазия от руска страна. В четвъртък ще бъде гласувана и резолюция на ЕП по въпроса.
Много от депутатите от ЕП взеха активна позиция по отношение на кризата веднага след нейното избухване. Marie Anne Isler Béguin (Зелени/ЕСА, Франция), председател на Делегацията на ЕП за връзки със страните от Южен Кавказ, беше на посещение в Грузия няколко дни след началото на конфликта.
Натоварена да представлява ЕП от неговия председател Hans-Gert Pöttering, тя участва в преговорите за постигане на мирно споразумение след първата фаза на военните действия и посети някои от пряко засегнатите райони. В интервю за интернет-страницата на ЕП след това тя призова "ЕС и САЩ (...) спешно да договорят резолюция на Съвета за сигурност на ООН, за да намерят нов формат за решаването на този конфликт".
На 20 август депутатите от Комисията по външни работи, Подкомисията по сигурност и отбрана и Делегацията за връзки със страните от Южен Кавказ се събраха на извънредно заседание, за да обсъдят ситуацията в Грузия. Грузинският министър на външните работи Eka Tkeshelashvili също взе участие в заседанието, като призова ЕС да изпрати мисия в Грузия.
В същия дух се изказа и председателят на Комисията по външни работи, Jacek Saryusz-Wolski (ЕНП-ЕД, Полша), който подчерта, че "ЕС трябва да поеме активна роля на посредник между двете воюващи страни и да им помогне да достигнат до мирно разрешение (...) което да уважава териториалната цялост на Грузия".
Предложение за резолюция
Дебат: 1 септември 2008 г., 19:30 ч.
Гласуване: 4 септември 2008 г.
Marie Anne Isler Béguin: "Грузинците разчитат на помощ от ЕС"
Външни връзки - 26-08-2008 - 16:31
Какво се случва в Грузия - впечатления от първа ръка
Председателката на Делегацията на ЕП за връзки с южнокавказките републики - френската депутатка Marie Anne Isler Béguin (Група на Зелените/ Европейски свободен алианс) посети Грузия броени дни след началото на конфликта в Южна Осетия. Натоварена да представлява Парламента от неговия председател Ханс-Герт Пьотеринг, тя участва в преговорите за постигане на мирно споразумение след първата фаза на военните действия и посети някои от пряко засегнатите райони.
На 20 август евродепутатите от Комисията по външна политика на Парламента, Подкомисията по сигурност и отбрана и Делегацията за връзки със страните от южнокавказкия район се събраха на извънредно заседание, за да обсъдят ситуацията в Грузия. Грузинският министър на външните работи Eka Tkeshelashvili също взе участие в заседанието и призова ЕС да изпрати мисия в Грузия.
Разговаряхме с г-жа Marie Anne Isler Béguin за нейните впечатления от първа ръка.
Каква беше ситуацията в района, на която станахте свидетел?
Бях в Грузия от 11 до 17 август, когато руската армия напредваше към Тбилиси. Три пъти правих опити да достигна Гори. В Каспи, на около 30 километра от Тбилиси, видях как местната фабрика за цимент бе бомбардирана, един мост бе разрушен, а железопътната линия - прекъсната. Така че руските бомбардировки имаха последици и на самата грузинска територия, извън конфликтната зона. Населението на селището беше уплашено.
Съпровождах френския посланик в Грузия непосредствено след като руският президент Медведев подписа примирието. Това което видяхме в отсечката между Каспи и Гори беше алармиращо: танковете бяха в бойна готовност, руснаците копаеха окопи по протежението на улиците. Видяхме как тази армия се разполагаше на грузинска територия. Руските войници водеха война на нерви за сметка на населението, което не знаеше какви са намеренията им.
Оттогава Русия се изтегля, това ми потвърдиха и грузинци, чиито села руснаците междувременно са напуснали. Остават обаче 500 войници, за да "гарантират сигурността" на грузинска територия. Това е недопустимо.
Какво трябва да направи международната общност?
ЕС и САЩ трябва спешно да договорят резолюция на СС на ООН, за да намерят нов формат за решаването на този конфликт. Войници от ОНД, 99 на сто от които руски части - досега играеха легитимна роля при запазването на мира. След тази война това е неприемливо за грузинците. Руснаците са страна в конфликта, те не могат вече да действат като миротворци. Според грузинското обществено мнение трябва да се излъчат надеждни мироопазващи сили.
В Грузия и конфликтните региони трябва да се изпратят сини каски под егидата на ООН. Посредничеството на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) не проработи, тя трябваше да изпрати 100 наблюдатели, на практика бяха само 20. За да бъдем надеждни и да вдъхнем оптимизъм на тези, които вярват в демокрацията, сега се нуждаем от сини каски. В края на краищата тук се водеше война.
Френското председателство свиква специална среща на върха на 1 септември. Какво очаквате от нея?
ЕС подкрепи Грузия с политиката си на добросъседство. Беше известно, че ситуацията е деликатна и че докато не се решат замразените конфликти не би могло да се очаква развитие в социален и икономически план. Сега, когато се стигна до тази крайна ситуация трябва да намерим решение.
Европа трябва да се заеме с тази задача и да даде израз на ценностите си. 27-те трябва да са единни в защитата на демокрацията и да постигнат споразумение с Русия, което решава този въпрос.
Суверенитетът и границите на Грузия са признати, включително и от Русия. Грузинците разчитат на помощ от ЕС. Съветът трябва да има смелостта да вземе решения, които бяха отлагани от началото на напрежението преди две-три години.
Моята делегация се обявява за даване на перспектива за членство на Грузия в ЕС и на страните от южнокавказкия регион, какво друго могат да очакват тези страни от нас? Те биха се обърнали към НАТО, за да гарантират сигурността си, което се отхвърля твърдо от Русия и което донякъде бе в началото на настоящата криза. По-ясно от всякога е, че ЕС трябва да говори в един глас по големите международни предизвикателства.
В понеделник Руската Дума поиска признаване на Южна Осетия и Абхазия. Застрашена ли е териториалната цялост на Грузия?
Признаването на независимостта на Абхазия и Южна Осетия от Русия е Демоклиев меч, който ни е известен. След Косово Путин предупреди за последиците за тези два региона. Разликата е, че в случая на Косово международната общност беше тази, която в края на краищата работи за независимостта.
Ние сме за самоопределение на народите, но това трябва да включва целия народ. През 1994 година обаче 70 на сто от грузинското население от Абхазия бе принудено да напусне района и да потърси убежище в останалата част на Грузия. Самоопределение означава всички жители да бъдат приети отново, включително грузинците от Абхазия.
Границите на Грузия бяха признати от всички, включително от Русия. Тя не дава независимост на Чечения, но защитава независимостта на тези две сепаратистки области, въпреки че е признала границите на Грузия. Това е едно открито противоречие.
След като взехме това интервю във вторник, Русия обяви решението си за едностранно признаване на независимостта на Южна Осетия и Абхазия. ЕП следи отблизо развоя на събитията. Екипите на интернет-страницата на Парламента и на Пресслужбата ще продължат да Ви информират за събитията по темата в Парламента. Много политически групи поискаха дебат и приемане на резолюция по темата по време на пленарната сесия следващата седмица.
Прочетено: 3075 пъти