Бенчо БЕНЧЕВ, предприемач и ексобщински съветник

Ключови думи:

26 Август 2008, Вторник

Не излъгах за самолета.Купувам го. С Манев се виждам рядко. За Куртлаков не искам да чуя, за неблагодарните пенсионери също

От ноември м.г. неговото име премина в групата на онези, за които ако някъде стане въпрос, възкликваме с думите „Ама къде е той сега?“. Звездата на Бенчо Бенчев изгря на политическия небосклон през есента на 2003-а, когато го прочетохме сред учредителите и кандидатите за общински съветници от Сдружението на бизнеса. Така, представяйки се за сериозен представител от бранша на зърнопроизводителите в региона, той влезе в местния парламент и бързо се утвърди като бонвиван и спонсор на социални прояви. После обаче загърби колегите си, с които участва във вота и стана най-близкият приятел на Георги Манев, с когото се наложиха и като популярни фигури в средите на строителните предприемачи.
Къде е той сега обаче?

Интервю на Катя КАСАБОВА
Снимка Тодор СТАВРЕВ

- Г-н Бенчев, загубихте се от публичното пространство на Бургас. Остана в миналото времето, когато светско събитие не можеше да премине без Вашето забележително присъствие. Сигурно много Ви липсва статутът на политик?
- Откровено казано, не! Наистина не ми липсват Общинският съвет и бившите ми колеги в него. Защото сега си имам достатъчно много работа. Нещо повече – направих си равносметка и се оказа, че времето, прекарано в ОбС е загубено време! Същото смятам и за участниците в настоящия местен парламент.
- Не сте искрен, защото „плувахте“ с удоволствие в светлините на прожекторите и често Ви показваха в медиите, пък и направихте усилия отново да станете местен политик?
- Напротив, казвам тази констатация с ръка на сърцето, защото вече съм осмислил нещата. Мина доста време от края на октомври м.г., когато бяха общинските избори. Преживях резултатите болезнено и с много голямо разочарование.
- От себе си ли се разочаровахте, или от партньора си в този вот – Найден Милков?
- Не, огорчиха ме избирателите, за които в началото си мислех, че не са ме разбрали, възможно е да съм се държал така, че да не бъда разбран. Така или иначе не съжалявам, че не ходя на сесии и журналистите не ми искат интервюта. Осмислил съм живота си.И съм разбрал, че който много работи и много дава от себе си, накрая пие студена вода, по принцип този тип хора не печелят уважение, а по-скоро ги приемат като по-глупавите. Парадокс, но е така.
- Наричахме Ви зърнения бос, после се втурнахте в строителството – казахте, че Ваши бригади ще строят на Пратера във Виена. С какво се занимавате сега?
- Разширявам дейността си в тези две области. Роден съм на село – в Крумово Градище, Карнобатско, дядо ми е бил чифчия/земеделец-б.а./ и от него нося любовта към земята, преди висшето ми образование по икономика и защитената впоследствие докторантура в Университета за национално и световно стопанство в Свищов, съм завършил строителен техникум. Сега работя и в двете области.
- Не казвате нищо конкретно като реализация на проекти. Спомням си, че преди две години публикувахте визуализация на бъдещ голям хотел на първа линия в къмпинг „Европа“, който трябваше да построи ваша фирма. Какво се случи?
- Това не е хотел, а сграда с апартаменти за почивка – за продан е, има басейн, търговски площи. Предстои да бъде издаден акт 16 до два месеца. Намира се точно срещу Тракийската гробница, където по-рано от дясната страна на входа бяха неугледните капанчета.
- Има стагнация на пазара на недвижимите имоти край морето. Отливът се отнася дори и за първа линия. Това не Ви ли притеснява?
- Тенденцията ме притеснява, разбира се, почна да се чувства, че минава пикът на продажбите, но ние продаваме на доста по-ниски цени от конкуренцията и засега нямам проблем. Фирмена тайна са на какви нива финализираме сделките, бих ви казал, но няма да е коректно към партньорите ми, с които се договорихме да не коментираме цени публично. Иначе на първа линия те вече паднаха под 1000 евро за кв.м.
- Чувала съм от Ваши недоброжелатели, че дейността Ви като зърнопроизводител е бутафорна и че не знаете даже дали пшеницата се копае и оре. Нищо не казвате за тази част от живота си сега?
- Продължавам да се занимавам с износ на зърно, с ечемика приключваме, започнахме износа на шарен слънчоглед, царевица и пшеница. Също и произвеждам, но не толкова много, колкото по-рано.
- Доволни ли са стопаните, от които изкупувате?
- В момента изкупувам на 26 -27 ст. за кг, което е много добра цена за производителя. Но досега, от толкова години съм в този бранш, не помня някога производителите да са били доволни. Винаги са недоволни.
- Чухме, че напускате офиса на „Бенмар“ЕООД в порутената бивша Популярна банка на ул.“Митрополит Симеон“. Защо?
- Някой да не пуска слух, че съм фалирал?! Направихме втори офис, по-хубав – до Сибанк, на ул.“Лермонтова“, на 20-30 метра от стария, пак ще е на „Бенмар“. Ако искате да ме видите, заповядайте – в него съм.
- Успяхте ли да задомите и двамата си синове, говори се, че са сред най-желаните ергени предвид имотното Ви състояние, за единия май се водеха пунически войни сред бургаските дами?
- Големия го задомих, имам внук, но малкия още е ерген, сега е студент в Свищов. Така че момите да знаят – искаме снахата хем да е от сой, хем да е работлива, хем да е образована.
- Бенчо Бенчев си купи „Бентли“, тази крилата фраза ще се помни за вечни времена. Тази лимузина ли карате?
- Да, и нямам намерение да я сменям – хубава кола.
- Какво стана със самолета, който трябваше да купите преди година-две?
- Не е отпаднало намерението ми за тази придобивка, „Чесна“ ще е, още умувам по конфигурацията. Накрая ще взема да се спра на междинен вариант и до Нова година да полетя, не съм се отказал да имам самолет.
- Защо сведохте до минимум светските си прояви?
- Уморен съм, много съм уморен.
- Бенчо Бенчев уморен? Невъзможно, изглеждахте неизчерпаем откъм енергия.
- Много работа имам, а искам да си почина, не съм почивал не знам от колко време вече.
- Продължавате ли да имате общи интереси с Георги Манев?
- Виждаме се, срещаме се, бях на рождения ден на партията му – Средна европейска класа, но вече не е както преди. Тръгнахме в различни посоки в политиката.
- Строите ли заедно?
- Да, онази голяма сграда срещу Пантеона, в „Лазур“, но вече я приключихме. Там всичко вече е продадено. А ни обвиняваха, че е много скъпо, сега строя в жк „Изгрев“ една жилищна кооперация, където цените са точно същите както в „Лазур“ преди две години. Строя още и на к-г Крайм