Странджанци си искат заличено село
Жители на заличеното от картата на България малкотърновско село Моряне искат то да бъде възстановено. 167 души, свързани с някогашното гранично селище, премахнато от картата на България по времето на Тодор Живков, са създали сдружение, което ще се бори за възраждане на региона.
„По тия въпроси искаме среща с кмета на Малко Търново Иван Иванов. Ще говорим да ни се върнат земите, да видим как можем да развием Странджа. Имаме идеи за рибно стопанство, да засеем лавандула или нещо друго“, не без оптимизъм разкри намеренията си пред „Черноморски фар“ 70-годишният Сава Гочков, зам.-председател на сдружението.
Той бе дошъл на Петрова нива заедно с близначката си Станка Петкова, брат си Георги, който живее в София, роднини и близки.
Възрастната компания пристигнала в местността още в петък вечер. Хората бяха опънали палатка и очакваха спокойно втората нощ под открито небе.
За 66-годишната Мария Атанасова честването на Петрова нива е истинско събитие, въпреки че е от карнобатския край, тя не пропуска важната дата и по това време на август винаги отива на Странджанското Оборище.
Вчера членовете на сдружението трябваше да посетят района на село Моряне, където вече няма къщи, но пък има паметник на Петко Гочков, признат за борец против фашизма.
Според кмета на Малко Търново Иван Иванов още едно селище на територията на общината никак не е излишно.
„Знам за това тяхно искане отпреди година и половина. Склонен съм да ги подкрепя, но има два много съществени проблема. Първият е свързан със статута на земята – селището, известно и със старото си име Дингизово, го няма на картата, там са само земеделски земи и гори, няма регулация. Ако има някакви върнати земи, то те са в територията на Природен парк „Странджа“. Вторият, също много сериозен проблем, е, че там няма инфраструктура – нито път, нито ток, нито вода. Милиони са нужни, за да се изгради тази инфраструктура, кой ще ги даде?“, поясни Иван Иванов. Според него не е без значение и фактът, че селото се е намирало зад кльона и близостта му до границата още утежнява положението. Единствената останала постройка, която непрестанно се руши, е на някогашното училище, превърната в казарма през 50-те години.
Пълният текст:
http://factor-bs.com/news-4897.html
Прочетено: 2428 пъти