Навършват се 1091 години от победата на цар Симеон над византийците в битката при Ахелой

Днес ще се състои честване на 1091 години от битката при Ахелой.  Организатори на проявата са община Поморие, кметство Ахелой и НЧ ”Светлина” – Ахелой. Канят се жителите и гостите на Ахелой да посетят програмата, която  започва в 18:30 ч. с празнично шествие, тръгващо от читалище ”Светлина”. От 19:00 ч. ще има възпоменателна литургия. От 19:30 ч. приветствие ще поднесе кметът на Ахелой. От 19:40 ч. слово ще произнесе проф. Божидар Димитров. От 19:50 е поднасянето на венци пред паметника и от 20:00 ч. е празничният концерт. Цар Симеон Велики побеждава Визанатия, на 20 август 917 г. До военните действия се стига след отказа на Византия да плаща уговорения с договора от 896 г. ежегоден данък на България, през 913 г. българският владетел подновява войните с империята. От своя страна Византия започва подготовка за коалиционна война срещу България. Тя успява да привлече на своя страна сърби, маджари и печенези. Византийският план за войната предвижда византийската армия да настъпи от района на Анхиало и Месемврия по най-късия път срещу Преслав. По същото време през Дунав трябва да се прехвърлят печенезите, за да нанесат удар в тил. Заедно с това трябва да започнат действията и на останалите съюзници - сърби и маджари. За целта флотът, командван от Роман Лакапин, се отправя на север със задача да достигне Дунав и да прехвърли войските на печенезите на десния бряг.
Походът започва на 6 август 917 г. Сухопътните войски предвождани от доместика Лъв Фока (пехота и конница) тръгват по крайморския път от Цариград през Мидия и Созопол към Несебър. Към 18 август византийците се съсредоточават в района на крепостта Анхиало (Поморие) и построяват укрепен лагер. Чрез български търговци Симеон следи цялата подготовка на Византия. Той разбира за създадената коалиция и успява да неутрализира маджарите като ги привлича на своя страна. Така постъпва и с част от печенежките племена.
На север цар Симеон разполага известни сили по течението на Дунав, състоящи се от лека конница и пехота. Основните сили на българската войска обаче съсредоточава в района на старопланинските проходи северозападно от Анхиало (дн. Поморие).
На 20 август сутринта първи настъпват византийците с цел да пробият левия български фланг. От удара българският боен ред се огъва и започва постепенно да отстъпва. Симеон, който следи сражението, привлича резерва си, изчаква най-подходящия момент и нанася флангов удар с тежката конница. В този момент преминава в настъпление целият боен ред, който заедно с резерва притиска византийската войска към морето и устието на река Ахелой.
В битката при река Ахелой е унищожена по-голямата част от византийската войска, участвала в похода срещу България. Историкът Лъв Дякон, който към края на Х в. посещава мястото на сражението, пише: “И сега още могат да се видят купищата кости при Анхиало, гдето тогава позорно била посечена бягащата войска на ромеите”.
Победата на българските войски над византийците в битката при река Ахелой изиграва важна роля за засилване на международния престиж на българската държава. Симеон I се провъзгласява за "цар и самодържец на българи и ромеи", а българският архиепископ получава най-високата църковна титла - патриарх, която дотогава носи само главата на Константинополската църква.

Черноморски фар