Аристократична простота в творбите на Павел Вълков

Акватинти. На тривиален плакат за предстояща изложба в Бургас с големи букви изскача точно тази дума. Аква - вода, това е ясно. Бегли спомени, че Tin на немски означаваше мастило. Но въпреки това никаква идея какво да очаквам. И това е нещото, което ме накара да поема към галерията, за да задоволя любопитството си. Отправям се натам във възможно най-горещия час от деня. И слава богу още с отварянето на вратата усещам хладината на залата. Не са много тези като мен, решили да разгледат. Две девойки, явно журналистки, посетили галерията, за да отразят изложбата. Забравена колекция от произведения на Павел Вълков, роден в началото на миналия век в Бургас и за съжаление отишъл си прекалено млад. На пръв поглед акватинтата се оказва цветна графика, най-просто казано, но трудна за  изпълнение що се отнася до техниката. Представените картини са с различна тематика. Но независимо дали става въпрос за пристанищните сюжети, запечатали изгрева над морето, някоя стара лодка или някой рибар, или за притихналите улички на Пловдив, Ловеч, Котел, във  всички тях прозира майсторството на Вълков. Явно неслучайно още през студентските  му години собственик на негова творба става Никола Ганушев, известен художник и професор по живопис в Художествената академия - София.
Картините на Павел Вълков не могат да се нарекат колоритни, но се отличават със своите приглушени цветове. Обаятелни и завладяващи, всички те носят спокойствие и хармония. Едно оригинално виждане разкрива природата, както в нейния пълен блясък и светлина, така и в най-приглушените и преливащи се тонове.
В творбите си, семпли, но изискани, Павел Вълков, наречен Маестрото на акватината, успява да улови света в неговата мигновеност и в неговата вечност.