ЯВОРОВИ ДНИ

ЯВОРОВИ ДНИ 17 - 21 ЮЛИ 2008
НАЦИОНАЛЕН РЕЦИТАЛ КОНКУРС ПО ТВОРБИ НА ЯВОРОВ
50  ГОДИНИ
ЯВОРОВИ  ДНИ  -  2008
Поморие
130 години от рождението на Яворов

Oт  17 до  21 юли 2008 год.  в
гр.Поморие ще се проведат юбилейните
национални  поетични празници “Яворови дни”.

Община Поморие и Читалище “Просвета” - Поморие
Организират  в рамките на
“Яворови дни”  - 2008
Национален рецитал-конкурс
по творби на Яворов /за любители/.
Подборният етап на конкурса ще се проведе на 19 юли /събота/ от 10.00 часа в Читалище “Просвета”.
Заключителният етап на конкурса ще се проведе в Летен театър “Яворов” на 19 юли /събота/ от  20.30 часа.

8200 – Поморие
ул. “Кн. Борис І” № 33
Читалище “Просвета”
тел. /0596/ 2 23 16
[email protected]

С Т А Т У Т
на Националния рецитал-конкурс
по творби на Яворов
/за любители/

Националният рецитал-конкурс по творби на Яворов се провежда ежегодно в рамките на Поетичните празници “Яворови дни” в гр.Поморие през месец Юли.
В могат да участват ллюбители, изпълнители на художествено слово от всички възрасти.
Допускат се до участие само изпълнения по творби на Яворов /поезия, проза, драматургия/.
Времетраене на изпълненията:
-         Индивидуални  - до 10 мин.
-         Групови – до 20 мин.
Наградният фонд на конкурса е подсигурен от
Община Поморие, Фондация “25 века Поморие” и Фондация “Яворов” – Чирпан.
За индивидуални изпълнения:

І награда
ІІ награда
ІІІ награда

За групови рецитали:
І награда
ІІ награда
ІІІ награда

Награда на Фондация “25 века Поморие”
Награда на Фондация “Яворов” гр. Чирпан
Награда на публиката

НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС ЗА ПОЕЗИЯ
ОБЩИНА  ПОМОРИЕ
“От заник слънце озарени
алеят морски ширини”
ЯВОРОВИ ДНИ – 2008
от  17 до 20  юли
Конкурсът е анонимен.
Резултатите от конкурса ще бъдат обявени на
19 юли  2008 год. в Летен театър “Яворов”

50 ГОДИНИ НАЦИОНАЛНИ ПОЕТИЧНИ ПРАЗНИЦИ
ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ
 
Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; - музика - лъчи
Не искат и не обещават те ...
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли...
Не искат и не обещават те! -
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете
 
ВЪЛШЕБНИЦА
Душата ми е пленница смирена,
плени я твоята душа! - пленена,
душата ми е в тихи две очи,
Душата ми те моли и заклина:
тя моли; - аз те гледам; - век измина ...
Душата ти вълшебница мълчи.
Душата ми се мъчи в глад и жажда,
но твоята душа се не обажда,
душата ти, дете и божество ...
Мълчание в очите ти царува:
душата ти се може би срамува
за своето вълшебно тържество.
 
НА ЛОРА
Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Защото аз съм птица устрелена:
на смърт е моята душа ранена,
на смърт ранена от любов . . .
Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Кажете ми що значат среща и разлъка?
И ето аз ви думам: има ад и мъка -
и в мъката любов!
 
Миражите са близо, - пътя е далек.
Учудено засмяна жизнерадост
на неведение и алчна младост,
на знойна плът и призрак лек . . .
Миражите са близо, - пътя е далек:
защото тя стои в сияние пред мене,
стои, ала не чуе, кой зове и стене, -
тя - плът и призрак лек!
 
СРЕЩА
 
Мене ми е странно - ето те пред мен,
мене ми е жадно - гледам те пленен,
мене ми е страшно - дишаш ти за мен, -
мене ми е тъмно, тъмно в ясен ден.
 
Викнал бих от болка - времето лети,
викнал бих от ужас - ще отминеш ти:
сън в съня е сбъднат - миг след миг лети,
няма да се върнат сбъднати мечти.
 
САМОТА

Когато майска нощ покрие тъжно
с косите си разпуснати земята,
и понесат зефири ароматни
въздишките потайни на цветята,
и сълзи като милион брилянти
избликнат и поръсят небосвода -
тогаз
как дивно се възраждам аз
сред майката природа!

Тогаз и в моите гърди заглъхва
шумът на дневни суети;
тогаз и в моите гърди въздишат
безименници рой мечти;
и в моите гърди избликват сълзи,
топи се грейнала душа:
щастлива,
душата ми копнееща се слива
с великата копнееща душа
на майката природа . . .
 
И чезна аз в копнението вечно
на мисълта сред тайната дълбока,
и очезна аз в копнението свято
на тайната сред мисълта висока,
и падам на колени и подигам
отслабнали ръце към небосвода:
смирен,
духът се моли, възроден
сред майката природа!
 
Тогаз духът в смирение разбира
тъмата в толкоз светлина;
тогаз духът в смирение постига
зарята в толкоз тъмнина; -
и аз горя сред пламъците нежни
на вечната душа - и мра:
унесен,
аз тихо глъхна, като тиха песен -
в прохладна сладост на гърдите мра
на майката природа . . .

РОДИНА

Обичам те, родино, и ме трови
поради тебе често ядна скръб,
под гнет стоименен превивам гръб
и влача аз, неволник, твоите окови . . .

Но що си ти? Земя ли в някои предели?
Пръстта на тоя дол, на оня хълм,
еднакво мрътва в зной, под дъжд и гръм
която днес един - друг утре ще насели?
 
Къде си ти, къде, родино моя?
Нима сред тая повилняла сбир
от вълци и кози - на длъж и шир
потирена, чието име е безброя?
 
Не си ли ти на майчиното слово,
що най-напред погали моя слух,
не си ли откровителния дух:
на словото, - на битието вечно ново?
 
Но то. . . но то е в мене, тук, където
ридае миналото - тъмен ек,
и дето бъдащето - зов далек,
нашепва сънищата здрачни на сърцето.
 
И ти си в мене - ти, родино моя!
И аз те имам: радостта е скръб. . .
Че под неволно бреме вия гръб.
И аз те имам - за да бъда сам в безброя.
 

АЗ СТРАДАМ

Аз страдам. И в самозабвението на труда,
и в саморазяждането на покоя, -
на битието в зноя,
на извънсветовни блянове в студа -
кога летя, когато падам,
аз страдам.
 
Издигам ли се - дигам се, под мен
по-страшна бездната да зине;
литна ли стремглав надоле устремен,
душа копней на светло да почине.
И винаги напред, и всякога надиря. . .
Аз вечно диря.
 
И страдам. Аз презрях
радостите на живота. Страдам
в доброто ясно - в тъмен грях
когато падам,
аз страдам.
 
И търся. И в страдание живот се изхаби,
да търся - все страданието, може би.