Писателят Димитът Богов се завръща

Той беше дошъл в София в търсене на книжовния център на страната, нахлу победоносно от   селото, еднакво приближено до морето и планината - и еднакво отдалечено от тях в бита, в поминъка, в родова памет, в  неповторима топонимия. Още с първата си книга -   "Панаирът"- Димитър Богов показа къде му е мястото в литературното поколение между Янко Станоев, Васил Кинов, Виктор Пасков, Андрей Дженев,  Боян Биолчев, Христо Калчев... Място достойно, завоювано с талантлива книга, написана в духа на неувяхващата традиция на Вазов и Йовков.  Впрочем, с тази първа книга той бе приет за член на Съюза на българските писатели, което се случваше твърде рядко, след като Уставът  на организацията  изискваше поне две книги за право на кандидатстване.Бих искал да подчертая една особеност на контактите на Димитър Богов с българи от чужбина, за които издавахме споменатото в началото списание. Спомням си, че се сдружи със знаменития оперен тенор  Димитър Узунов от Австрия, със скулптора Атанас Качамаков от САЩ, с бизнесмена Джакомо Франко от Бразилия. В него те откриваха личност от друго качество - вглъбен в историята,  изграден върху моралните устои на странджанския българин, съхранил в повседневното и художественото слово говора на един етнически кръстопът. По време на изключителния събор, посветен на осемдесетата годишнина на  Илинденско-Преображенското въстание, стотици наши сънародници от целия свят намираха в лицето на Димитър Богов   сладкодумен водач по следите на великия бунт, отрасъл с трагичната героика на Петрова нива, с образите на въстаниците от "смъртните дружини", с реалността и легендата около "сърмашитската афера"...Димитър Богов спокойно вървеше по своя писателски път, издаде още няколко белетристични книги, но обществената промяна измени руслото на живота му и той се завърна там, откъдето бе тръгнал. Може би онова завръщане съвпадна и с прозрението, че книжовният център има не само географски координати, но и психологически. Най-общо казано, книжовникът е там, където   пише книгите си, а не където ги издава. Донесе в селото с прибавената към името му буква С силен характер, неизтляла писателска дарба, надживял злословия и критично състояние на духа.пълният текст: http://factor-bs.com/news-3633.html