!5 септември

Първият учебен ден идва със стягане под лъжичката, където се събират радостта от новата сгляда с приятели и влюбени погледи, от една страна (както казваме в математиката) и носталгия и тъга по лятото, което е все по-кратко.
нови класове, нови даскали, прескачане до съседното кафе, където се срещаме, когато семе избягали от час. Прескачане и до онова училище, в което учи, знаете кой ...

Лятото изтече...
/Петя Дубарова/

Лятото изтече като пееща вода.
Тежко ми е - колко много, много пих от нея.
Бели стъпки, нежни като котешка следа,
още за червената му песен пеят.

Мислите ми тръгнаха след него по света.
Може би не ще успея вече да ги върна.
В дланите ми плаче невидяна есента,
моли ме поне веднъж да я прегърна.

Но не мога - аз на лятото обрекла се веднъж
ще го чакам, ще го помня, ще му бъда вярна.
То ще дойде пак с коси от топъл дъжд,
пак дъхът му цветен ще ме парне.


наивно зчучат следващите стихове, но то си е в реда на времето:


Час за училище
/К.Величков/

Хайде, хайде, дойде време,
тук не трябва да стоим,
всеки книгите да вземе,
на школото да вървим.

Веч учителят ни чака
и ще се разсърди нам,
ако с книга, с перо, с плака
скоричко не стигнем там.

Хайде, хайде на школото,
дете миличко, търчи,
там седни си на местото
и урока си учи.

Не губи ти свойто време
и по пътя се не май;
похвала ще да приеме,
който си урока знай.


Училище
/Иван Вазов/

Детенце хубаво,
пиленце любаво!
Къде под мишница
с таз малка книжица?

Отивам, бабичко,
макар и слабичко,
книга да се уча,
добро да сполуча