Панагюрското съкровище гостува в Пловдив

Панагюрското златно съкровище ще бъде експонирано в палата 6

Панагюрското златно съкровище, което обиколи музеи и галерии в над 40 световни столици, ще бъде показано в рамките на Пролетния панаир от 12 до 17 май в Пловдив.  Деветте уникални съда ще бъдат експонирани в бронирани витрини в палата 6 на панаирния комплекс. 

В продължение на шест дни безценният образец на античното изкуство ще бъде извън пловдивския Археологически музей, за да може да го видят изложителите и посетителите на 28-ия Международен панаир на потребителски стоки и технологии. 

Комплектът се състои от девет различни по форма златни съдове - седем ритона за вино, една амфора и едно блюдо за храна.  Те са направени от 23-каратово злато, а теглото им е общо 6 кг и 100 грама. Изработени са в малоазийския град Лампсак по време на елинистичната епоха ( втората половина на ІV – първата половина на ІІІ в. преди Христа).  Съкровището е намерено в частно лозе на 8.12. 1949 г. на два километра от Панагюрище.

За произхода на Панагюрското съкровище съществуват две основни хипотези. Те се базират на тълкуването на врязаните буквени знаци по някои от съдовете, които се приемат за означение в мерни единици на златото. Според широко разпространената теза знаците са по употребяваната в малоазийския град Лампсак мерна система. Но други учени са установили, че и във вътрешността на Тракия е използвана подобна система, следователно има основание да се отстоява местният произход на съкровището.

Този феномен на античното изкуство с огромно значение за историята и за световното изкуство легитимира траките като носители на високохудожествени творчески традиции, с които те дават своя принос в развитието на културата на балканските народи.

Панагюрското златно съкровище е рядък археологически паметник от времето на елинистичната епоха и един от символите на Панагюрския край.
  
Открито е недалече от могилата Мрамор през 1949 г. при поземлени работи. Състои се от девет съда с богата украса, изработени от чисто злато - една амфора, седем ритона и една фиала. Тежи 6 кг и 164 г. Най-големият съд е амфора с дръжка във форма на кентаври. От седемте ритона три са с форма на животински глави, един е протоме (предна част на тяло) на козел, три канички имат форма на женски глави (амазонски). Най-вероятно комплектът е служел за пиене на вино в религиозна, тържествена или битова обстановка. Съществува и мнение, че той е бил предназначен за ритуално пречистване на течност, може би пак вино, чрез преливане от съд в съд. Предполага се, че липсват още два ритона с протоме на животно, една амфора и една или две фиали, като се има предвид сакралното значение на числото три в тракийската религия.