КРИМСКА ХЕМОРАГИЧНА ТРЕСКА

Кримската хеморагична треска е остро вирусно заболяване, което в последно време се среща все по-често. Разпространено е в почти всички области на страната, но най-често се среща в Бургаска, Пазарджишка, Хасковска, Кърджалийска, Разградска и др. области. През изминалата 2007 година в Бургаски регион е регистриран 1 случая, спрямо 2 случая за 2006г.  Основният източник на заразата са дивите и домашни животни. Кърлежите са главния фактор, който осъществява предаването на заразата от едно животно на друго и поддържането на циркулацията на заразата в природата. Те обикновено попадат в ниски, широколистни гори, храсти, треви и тяхната издръжливост на неблагоприятни природни условия е изключително голяма. Човек в своята трудова и ежедневна дейност /косене, плевене, животновъдство, стригане и дране на животни, екскурзии, походи и др./ влиза в този цикъл и се заразява.  Заболяванията от кръвоизливни трески се появяват предимно, през периода от април до октомври. Това е свързано с размножаването и активността на гризачи и кърлежите.  Заразата /вирусът/ прониква в тялото при ухапване от кърлеж, размачкването му между пръстите, контакт с кръв на болни от Кримска хеморагична треска хора. Впиването на кърлеж в някоя част на тялото, като главата, гърдите, подмишниците, врата в много случаи, остава незабелязано, тъй като със слюнката на кърлежа се отделя вещество, което има “анестезиращ“ ефект. Впитият кърлеж може да остане така 1-12 дни до пълното си насищане.       Първите прояви на заболяването започват най-рано един ден и най-късно петнадесет дни след ухапване от кърлежа. Заболяването протича със следните оплаквания:    * рязко повишаване на температурата,    * втрисане,    * главоболие,    * мускулни болки,    * силна отпадналост,    * зачервяване на очите, лицето, гръдния кош.       Този период продължава обикновено 3-5 дни, след което температурата спада и могат да се появят кръвоизливи от кожата, носа, венците и от вътрешните органи.  Заболяването може да има и фатален край. Ето защо ухапаните от кърлеж трябва да съобщят своевременно, за да може по-бързо кърлежът да бъде отстранен. Установено е че при изваждане на кърлежа в рамките на 12 часа рискът от заболяване е почти нулев. При престояване 1-2 денонощия той е 30%, а над две денонощия вече е 100% .  Какво да правим, ако ни ухапе кърлеж?  Ако наблизо има медицинско лице, за предпочитане е отстраняването на кърлежа да се извърши от него. В противен случай изваждането на впития кърлеж да става с подръчни средства /марля, хартия, но не с голи ръце/. Ако тялото на кърлежа се скъса и не се извади главичката, да се потърси медицинска помощ.  Мястото на изваждането на кърлежа се дезинфекцира.  При ухапване от кърлеж пострадалите трябва да се наблюдават 15 дни чрез ежедневно проследяване на температурата.  Успешното лечение и благоприятният изход се дължат на ранната диагноза и лечение в болница.  Предпазването от заболяване в голяма степен е и предпазване от ухапване. Необходимо е при избор на място за разходка и почивка да се избягват влажни, затревени и обрасли с храсти места.  Облеклото за полска работа да бъде с плътно прилепени към тялото краища.  Трябва да се извършва няколкократен оглед за кърлежи по облеклото и тялото, понеже ухапването е безболезнено и не се усеща. Домашни и ловни кучета да не се допускат в дома и двора без преглеждане и очистване. Извадени от животни и хора кърлежи да не се размачкват с пръсти, а да се изгарят.  Откритите части на тялото могат временно да бъдат защитени чрез обработката им с препарати, които съдържат вещества, отблъскващи кърлежите /репеленти/.  Сигурно средство за предпазване на застрашените лица /земеделски работници, животновъди и др./ в рисковите географски райони у нас е имунизацията срещу КХТ. Тя се прави с две подкожни инжекции през 30-40 дни, а след това изграденият имунитет срещу КХТ се поддържа с еднократни реимунизации след 1г. и след 3-4 години.