Опростачването на българския език е белег на родния преход

 Минимум 400 думи са необходими за провеждане на разговор. Това каза проф. Михаил Виденов по време на пресконференция в Софийския университет “Св. Климент Охридски” по повод Международната лингвистична конференция, която ще се проведе във висшето учебно заведение. Проф. Виденов посочи, че се наблюдава тенденция към извеждане на нормата на западните говори в България, както и че се усеща влияние, което води до това, че българският език започва да звучи все повече като сръбския.

“На Балканите малко е работено с думи”, посочи проф. Михаил Виденов. По думите му социалната промяна в България след 1989 г. се е случила главно чрез медиите, като реално не е имало промени, а игра на думи. Според професора българското училище е капитулирало и силата на възпитанието е изцяло в медиите.

Според доц. Красимир Стоянов е необходимо да има държавна политика, която да осигури регламентирани условия за употребата на езика. По думите му е недопустимо публично поведение, което съдържа висока степен на насилие и агресия.

България се нуждае от държавна политика за чистотата на езика, смятат езиковедите. Сърбизацията и опростачването на езика са сред феномените на прехода. Промяната е възможна чрез реформа на всички равнища ­ училище, институции и медии. Проф. Виденов припомня, че езикът е оръжие в ръцете на политик, който добре умее да го използва. Езикът обаче може да се обърне срещу политика, както беше случаят с Петър Младенов. Президентът Желю Желев не успя да изчисти шуменското си наречие за разлика от президента Петър Стоянов, който овладя пловдивските редукции, но пък стана баща на клишето “оттук насетне”, отбеляза проф. Виденов. Симеон Сакскобургготски дойде в България със стария софийски език от 40-те години ­ така нареченото “екане”, но се опитва да го балансира с другата крайност ­ “якането”, отбелязва още проф. Виденов.