Проф. Христина Станева от Великотърновския университет Св. св. Кирил и Методий
- Проф. Станева, много ли са “мъртвите” думи в българския език?
- Всяка дума е жива сама за себе си. Никола Костов в своята граматика казва, че речникът е като букет от изсушени цветя те са красиви, но не носят мирис. По същия начин думите сами за себе си не могат да ни донесат това, заради което се създават. Те стават значими само в потока на речта. Така че всяка дума в определен момент може да влезе в употреба и отново да оживее. В този смисъл за мен понятието мъртви думи не съществува. Съществуват езикова система, езикови пластове, употреба на езика, която е разнообразна и когато това е стилистично мотивирано, ние можем да използваме всяка една дума. Но какво се наблюдава у нас? От една страна, речта на политиците, в която има две граници, а едната е силен стремеж към разговорност, за да се харесат на хората. Записала съм изказвания на политици, които нищо не казват, но го казват така простичко и ясно, че се харесва. Но ние имаме и изградени политици. При тях употребата на речта е такава, че се показва стремеж техният начин на изказ да се отличава от останалите прослойки в обществото, което ги отдалечава от слушателите и зрителите, но те казват същностни неща. Така че трябва да правим разлика между това какво казваме и как го казваме. Затова в лингвистиката говорим за поетически език. Там е важно не какво казваш, защото темата за любовта е вечна, а как го казваш. Докато във всекидневната реч ние всички употребяваме езика, но имаме различни цели и от там използваме различни изразни средства.
- Сега има различни прослойки в обществото, които използват ограничен брой думи. Може ли да се избегне този вакуум?
Пълният текст:
http://www.factor-vt.com/news-65.html
Прочетено: 5454 пъти